Виа Диагоналис

Северният Балкански полуостров и Виа Милитарис през Късната древност

Виа Милитарис (на латински: Via militaris, Via Diagonalis, Via Singidunum^{[източник? (Поискан преди 1728 дни)]}) е древен римски път, построен от римляните на Балканския полуостров, който минава през Белград (Singidunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и - обединявайки се с Виа Игнация, стига до Константинопол. По няколко отклонения от Ниш (Naissus) до Одрин (Hadrianopolis) той се е свързвал на юг с Виа Игнация, на север с Виа Иструм, и на изток с Виа Понтика.

От Сингидунум до Цариград са били 924 km , с около 70 пътни станции и градове по пътя.

Наименования

Наричан е с най-различни имена – , Цариградски друм, голям диагонален път (Големият диагонал), или Виа де Рагуси^{[източник? (Поискан преди 1727 дни)]}, Виа Рагусина^{[източник? (Поискан преди 1728 дни)]} в региона на Хърватска, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора – Военният римски път още от времето на Римската империя и до днес е най-важната комуникационна ос между Западна Европа и Ориента.

Построен е по времето на император Нерон (37 – 68) през 1 век Завършен е по времето на император Траян (53 – 117). От 1600 години Виа Милитарис е наричан Виа Траяна (Via Traiana). Близо до днешен Пловдив е намерен надпис от 61 г.

Ромеите наричат Виа Милитарис „кралски път“^{[източник? (Поискан преди 1728 дни)]}. През Средновековието пътят Виа Милитарис остава важна връзка между Изток-Запад и е използван от кръстоносните войски (1096 – 1099, 1147 – 1149 и 1189 – 1192) в посока Палестина. След завладяването на Константинопол (1453) османците наричат пътя „Голям военен път“ и строят до него паланки и го използват най-вече за завладяването на Австрия. Сърбите се придвижват през сръбско-българската война (1885) по Виа Милитарис в България.

За Константин Иречек няма съмнение, че това е Военният път (Die Heerstrasse).

Писмени сведения

В Пойтингеровата карта е представен схематично с разстоянието между станциите в мили.

В Антониновия пътеводител се изреждат последователно станции и спирки с разстоянието от предишната станция.

В Бурдигалския пътеводител (334 – 334 г. сл. Хр.) монах от Бордо описва своето поклоническо пътуване до Божи гроб, като описва своя път през Балканите по трасето на Виа Милитарис. Посочени са всички градове, пътни станции и спирки за смяна на конете, в които монахът спира, разстоянията са в римски мили.

Реконструкция на Пойтингеровата карта, направена от Конрад Милър (Conradi Millieri) през 1887 г.

Археологически паметници

Виа Диагоналис близо до Кастра Рубра

Останки от калдаръма на стария римски път Виа Милитарис са личали до началото на XX век по левия бряг на Марица при Свиленград, по протежението на стария път за Стара Загора, наричан от местните хора „Стар Момковски път“ или „Старозагорски път“.

Останки каменната настилка на римския път са консервирани и изложени при римската станция Кастра Рубра в близост до с. Изорово, община Харманли.

Крепостта Траянови врата, разположена на прохода на Виа Диагоналис през Ихтиманска Средна гора

През май 2010 г. при строеж на магистрала е открит добре запазен участък от римския път при Димитровград (Цариброд), Сърбия.

Станции

По-големи градове (civitas) по протежението на римския път:

Антично име	Местоположение
Aquileia	Венеция, Италия
Sirmium	Сремска Митровица, Сърбия
Singidunum	Белград, Сърбия
Gratiana	Добра, Сърбия
Viminacium	Костолац, Сърбия
Naissus	Ниш, Сърбия
Remesiana	Бела Паланка, Сърбия
Serdica	София, България
Philippopolis	Пловдив, България
Hadrianopolis	Одрин (Edirne), Турция
Arcadiopolis	Люлебургаз, Турция
Byzantium	Истанбул, Турция

Станции в Мизия

Градове и пътни станции по трасето на Виа Милитарис на територията на провинция Мизия:

Антично име	Сегашно местоположение	Тип селище
Singidunum	Белград, Сърбия	civitas
Mons Aureus	Смедерево, Сърбия	mutatio
Виминациум	Костолац, Сърбия	civitas
Horreum Margi	Чуприя, Сърбия	mutatio
Rappiana	Алексинац, Сърбия	mansio
Найсус	Ниш, Сърбия	civitas
Ulmus	с. Островица , Сърбия	mansio
Ремесиана	Бела паланка, Сърбия	mansio
Turres	Пирот, Сърбия	mansio
Мелдия	Сливница	mansio
Скретиска	Костинброд	mansio
Serdica	София	civitas
Бугарака	Лесново	mansio
Helice	Ихтиман	mansio
Соней	Траянови врата	mansio

Станции в Тракия

Градове и пътни станции по трасето на Виа Милитарис на територията на провинция Тракия:

Антично име	Сегашно местоположение	Тип селище
Pons Ucasi	Паланката, Ветрен	mutatio
Бона Мансио	Ветрен	mutatio
Бесапара	Синитово	mutatio
Филипопол	Пловдив	civitas
Сирнота	с. Маноле	mutatio
Парамболе	с. Белозем	mutatio
Ранилум	с. Оризово	mutatio
Циле	с. Черна гора	mansio
Карасура	с. Рупките	mutatio
Пизос	с. Димитриево	mutatio
Арзос	с. Калугерово	mansio
Кастра Рубра	с. Изворово	mansio
Бурдипта	Свиленград	mansio
Адрианопол	Одрин, Турция	civitas
Нике (Тракия)	Хавса, Турция	mansio
Бергула (Virgoli)	Люлебургас, Турция	mansio

С така разположените пътни станции, според Бурдигалския пътеводител, разстоянието Белград – Ниш – София се изминавало за 13 дни, а София – Пловдив – Одрин – Истанбул за 20 дни.

Карта от XVIII век със станциите в Тракия

Отклонения

По няколко отклонения Виа Милитарис се е свързвал на юг с Виа Игнация, простиращ се от адриатическия браг, през градовете на брега на Егейско море, до Константинопол. От изток на запад главни такива отклонения са били: от Одрин (Hadrianopolis) по долината на Марица Hebrus до Траянополис (Traianopolis) (дн. с. Траянуполи) на нейното устие; от Пловдив (Philippopolis) през Родопите (Чернатица и Персенк) до Филипи (Philippi) (дн. Кринидес) на Беломорието; от Бесапара (Bessapara) (дн. с. Синитово до Пазарджик) през Никополис ад Нестум (Nicopolis ad Nestum) (недалеч от Гоце Делчев) по долината на Места (Nestus) отново до Филипи; от Сердика (Serdica) (Срѣдецъ, София) през Пауталия (Pautalia) (Кюстендил) по долината на Струма (Strymon) до Амфиполис (Amphipolis) (дн. Амфиполи) на нейното устие; и най-дългото отклонение от Ниш (Naissus) по долините на Морава (Magrus) и Южна Морава (Agrus), а след това и на Вардар (Axios) през Скупи (Scupi) (Скопие) и Стоби (Stobi) (при вливането на р.Черна) до Пела Pella (недалеч от Солун).

По подобен начин Виа Милитарис се е свързвал на север и с Виа Иструм, по протежението на Долен Дунав (Ister или Danubius). Такова е било отклонението от Ниш на североизток през Стара планина (Hemus) до Рицария (Ratiaria) (дн. с.Арчар), което всъщност е било част от важна пътна връзка между Дунав и Адриатика, чрез продължението от Ниш на югозапад през Улпиана (Ulpiana) или още Юстиана Секунда в дн. Косово към Лисус (Lissus) или още Алесио (дн. Леже) на Адриатическо море. От Рицария на югоизток е тръгвало и друго отклонение през Монтанезиум (Montanesium) (Монтана) и Петрохански проход до Сердика. Трето главно отклонение е свързвало Пловдив и Ескус (Oescus) (дн. с.Гиген) при устието на Искър (Oescus), което на юг е продължавало през Родопите по споменатия вече път до Филипи на Виа Игнация, по този начин свързващо Дунав с Адриатика. По-подробно станциите по този път са били: Philippopolis (Пловдив) ‐ Diocletianopol (Хисаря) – Viamata (с.Войнягово ‐ „Горни Стеници“) – Sub Radice (с.Христо Даново) – Montemno (пр.Беклемето – Карцов бук) – Ad Radices (с.Бели Осъм / Камен мост) – Sostra (с.Ломец) – Melta (Ловеч) – Doriones – Storgosia (Плевен) – Ad Putea (с.Рибен) – Oescus (с.Гиген). От Ескус към Сердика е водело и друго важно отклонение, което също е продължавало във вече споменато по-горе отклонение – за Пауталия, но след това вместо по долината на Струма към Бяло море – към Стоби и Хераклея Линкестис (Heraclea Lyncestis) (до Битоля) на Виа Игнация. Неговите станции са били Heraclea Lyncestis (Битоля) – Ceramiae – Stobi – Astibos – Tranupara – Pautalia (Кюстендил) – Aelea – Serdica (София) – Oescus (Гиген). Друго второстепенно отклонение на север е започвало от Пизос (Pizus) (дн. с.Димитриево) и през Августа Траяна (Augusta Traiana), Шипченски проход и Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum) (дн. с.Никюп) на Янтра (Istrus) е достигало Дунав при Нове (Nove) (до Свищов).

Отклоненията към Виа Понтика на изток са по-малко. От Адрианопол първоначално на север по долината на Тунджа (Tonzos) е водело отклонение до Кабиле (Cabyle) (Ямбол), където то се свързвало с такова от Августа Траяна, и на изток излизало на Виа Понтика при Анхиало (Anchialus) (Поморие). На югоизток, от Nicae (Ostudizium) започвало отклонение на север през Странджа към Дебелт(Dueltum). Съществувало е и кратко отклонение към Мидия (Salmydessus). Второстепенно отклонение в посока запад-изток е свързвало и голяма част от градовете в Мизия (Монтанезиум, Мелта, Никополис ад Иструм), водейки до Марцианополис (Marcianopolis) (Девня) и Одесос (Odessos) (Варна) на Виа Понтика.

Литература

• Константин Иречек: Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpässe. Eine historisch-geographische Studie. Verlag von F. Tempsky, Prag 1877. Nachdruck Verlag Hamer, Amsterdam 1967. (TPDF-Text).
• Stephen Mitchell: The administration of Roman Asia from 133 BE to AD 250. Lokale Autonomie und römische Ordnungsmacht in den kaiserzeitlichen Provinzen vom 1. bis 3. Jahrhundert. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 1999, ISBN 3-486-56385-8, S. 18 (Online).
• Der Ungarische Staat – ein Faktor in der bulgarischen Geschichte im 10. Jahrhundert (PDF; 427 kB)
• Mihailo Popović: VON BUDAPEST NACH ISTANBUL. Die Via Traiana im Spiegel der Reiseliteratur des 14. bis 16. Jahrhunderts. Wien, PDF
• Феликс Каниц: Das königreich Serbien und das Serbenvolk: – 2. Bd. Land und Bevölkerung.
• Edgar Hösch: Geschichte der Balkanländer: von der Frühzeit bis zur Gegenwart, S. 20; Beck 2008; ISBN 9783406572999; google-books
• Fred Singleton, Frederick Bernard Singleton: A Short History of the Yugoslav Peoples. Cambridge University Press 1985, ISBN 0-521-27485-0, S. 12 (eingeschränkte Google Books).
• Fabrizio Vanni: OVERLAND BALKAN ROUTES IN THE MIDDLE AGES (Florenz; PDF; 334 kB)
• Елена Койчева: Logistical Problems for the Movements for the early Crusades through the Balcans: Transport and Road Systems. Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies: London, 21 – 26 August, 2006. Ashgate Publishing Ltd. 2006, ISBN 978-0-7546-5740-8, S. 54 (Google Books).
• Szabó: Die Welt der europäischen Straßen. Von der Antike bis in die frühe Neuzeit (S. 21) Böhlau Verlag; Köln Weimar Wien 2009; ISBN 9783412203368.
• Paul Meinrad Strässle: Krieg und Kriegführung in Byzanz. Der Krieg Kaiser Basileios' II. gegen die Bulgaren (976 – 1019). Böhlau Verlag, Köln 2006, ISBN 978-3-412-17405-7, S. 113.
• Edgar Hösch: Geschichte des Balkans. C. H. Beck, München 2007, ISBN 978-3-406-50856-1.
• Klaus Kreiser: Der Osmanische Staat 1300 – 1922. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 2008, ISBN 978-3-486-58588-9, S. 12.
• Donau-Bulgarien und der Balkan. Historisch-geographisch-ethnographische Reisestudien aus den Jahren 1860 – 1879. 3 Bände. Fries, Leipzig 1875 – 1879. 2, neu bearbeitete Auflage Renger, Leipzig 1882 (Bd. 1/2, Bd. 3, Internet Archive).
• Serbiens byzantinische Monumente. Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1862 (Digitalisat).

Външни препратки

• 3sat: Reisewege Römerstraßen – Die Via Militaris.
• Via Militaris, Snimka.bg: Виа диагоналис и Кастра Рубра – Пътувания – dimdimon.