Направо към съдържанието

Сюли Прюдом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сюли Прюдом
René Armand François Prudhomme
френски поет и писател

Роден
Починал
Шатне Малабри, департамент О дьо Сен, Франция
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

Националност Франция
Работилчиновник в нотариална кантора
Литература
ПсевдонимСюли Прюдом
Периодот 1865 г.
Жанровестихотворение, есе
Направлениепарнасизъм, символизъм
НаградиНобелова награда Нобелова награда за литература (1901)
Семейство
Съпруганяма

Подпис
Уебсайт
Сюли Прюдом в Общомедия

Рене Франсоа Арман Прюдом (на френски: René Armand François Prudhomme), известен като Сюли Прюдом (на френски: Sully-Prudhomme), е френски поет и есеист, носител на Нобелова награда за литература за 1901 г.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 март 1839 г. в Париж, Франция, в семейството на търговец. Баща му умира, когато той е едва 2-годишен и детството му преминава в изключителна бедност. Майка му е принудена да се пресели в къщата на брат си.

На 8-годишна възраст Прюдом постъпва в лицея „Бонапарт“, където се увлича от математиката, философията и класически езици. След като завършва лицея се готви да постъпи в политехническото училище с намерение на стане инженер, но сериозно заболяване на очите го принуждава да се откаже. За да изкарва прехраната си, става служител в стоманолеярния завод „Шнайдер – Крьозо“, но скоро напуска и се връща в Париж, където известно време учи право. През 1860 постъпва като чиновник в кантора на нотариус, а вечер изучава литература, философия, пише поезия и през 1865 излиза от печат първият му поетичен сборник „Строфи и поеми“ (на френски: Stances et Poèmes), подписан с псевдонима Сюли Прюдом (пълното име на баща му). Френският критик Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов дава висока оценка на тази първа книга, а всеобщото одобрение го окуражава да се посвети изцяло на литературата. На следващата година издателят Алфонс Льомер включва стиховете на Сюли Прюдом в сборника, озаглавен „Съвременният Парнас“ (на френски: „Le Parnasse contemporain“), който става литературен манифест на „парнасците“ – млади поети, застанали срещу лирическата екзалтираност на романтическата школа.

В началото на 1870 г. поетът е потресен силно, когато в продължение на буквално няколко дена умират майка му, чичо му и леля му. През юли същата година започва Френско-пруската война и Прюдом постъпва като доброволец в опълчението. Продължителната обсада на Париж от пруската армия и тежкият живот във военното време съсипват здравето му и той получава парализа на нозете. По време на лечението пише патриотични стихове, които излизат в книгата „Военни впечатления“ (на френски: Impressions de la guerre, 1870).

През 1881 е избран за член на Френската академия. През 1901 става първият лауреат на Нобелова награда за литература: „за забележителни литературни достойнства, висок идеализъм и художествено съвършенство, а също за необичайно съчетание на душевност и талант, за което свидетелстват неговите книги“. Това е неочаквано за всички, които смятат за най-вероятния претендент Лев Толстой. Международният спор и жестоката критика от страна на някои литературни среди, които считат, че Прюдом не е достоен за тази премия, влошават здравето му. Заради парализата той не участва лично при награждаването и дипломата му на лауреат е връчена на посланика на Франция в Швеция. Нобеловата премия той подарява за издаване на първи поетични книги на млади френски поети.

Вече сериозно болен, поетът се обръща към християнската апологетика на Блез Паскал и пише трактата „Истинската религия на Паскал“ (на френски: „La Vraie Religion selon Pascal“, 1905). В произведението си „Психология на свободния избор“ (на френски: „Psychologie du libre arbitre“, 1906) Сюли Прюдом стига до извода, че свободата на избора е заложена в природата и следователно е оправдана.

Умира на 6 септември 1907 година във вилата си в Шатне Малабри край Париж на 68-годишна възраст. Погребан е в гробището Пер Лашез.

По стихове на Прюдом Габриел Форе и Цезар Франк създават музика.

Ръкописен автограф на „Science et poésie“, публикувана в Nouvelle Revue internationale.

Поезия

  • Stances et Poèmes, 1865
  • Les Épreuves, 1866
  • Les Solitudes, 1867
  • Les Destins, 1872
  • La France, 1874
  • Les Vaines tendresses, 1875
  • Le Zénith, poème, 1876
  • La Justice, 1878
  • Poésie, 1865 – 1888
  • Le Prisme, poésies diverses, 1886
  • Le Bonheur, 1888
  • Épaves, 1908

Философски трудове

  • La Vraie Religion selon Pascal: recherche de l'ordonnance purement logique de ses Pensées relatives à la religion: suivie d'une analyse du Discours sur les passions de l'amour, Paris, F. Alcan, Bibliothèque de philosophie contemporaine, 1905

Различни текстове в проза

  • „La tour Eiffel, discours de M. Sully Prudhomme“ in Revue scientifique, 20 avril 1889
  • „Les autographes de „la nature“: M. Sully Prudhomme“ in La Nature, no887 – 31 mai 1890
  • „Sur l'origine de la vie terrestre“ in Revue de Métaphysique et de Morale, t. 1, 1893, p.324 – 345
  • „L’esprit scientifique et la théorie des causes finales“ in Revue scientifique, 28 janvier 1899
  • „L’anthropomorphisme et les causes finales“ in Revue scientifique, 4 mars 1899
  • „Le darwinisme et les causes finales – Réponse à Charles Richet“ in Revue scientifique, 15 avril 1899
  • „Méthodes expérimentales et causes finales – Réponse à Charles Richet“ in Revue scientifique, 20 mai 1899
  • „Critique du principe finaliste et de ses applications à la science“ in Revue scientifique, 12 août 1899
  • „Le libre arbitre devant la science positive“ in Revue scientifique, 9 décembre 1899
  • „Les causes finales – Septième et dernière lettre à M. Charles Richet“ in Revue scientifique, no17 – 25 avril 1902
  • Journal intime: lettres-pensée, 1922


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sully Prudhomme в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​