Хайнрих Бьол

Хайнрих Бьол
Heinrich Böll
	Хайнрих Бьол Heinrich Böll
германски писател
	Хайнрих Бьол в Бон през 1981 г.
Роден	21 декември 1917 г. Кьолн, Германска империя
Починал	16 юли 1985 г. (67 г.) Кройцау-Лангенбройх, Германия
Погребан	Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
Националност	Германия
Учил в	Кьолнски университет
Работил	писател, поет, сценарист, преводач
Литература
Жанрове	разказ, роман, есе, радиопиеса
Течение	Литература на развалините
Известни творби	„Билярд в девет и половина“ (1959); „Възгледите на един клоун“ (1963); „Групов портрет с дама“ (1971); „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974)
Награди	„Георг Бюхнер“ (1967); Нобелова (1972)
Семейство
Съпруга	Анемари Бьол
Деца	Рене Бьол; Раймунд Бьол
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Хайнрих Бьол в Общомедия

Хайнрих Бьол (на немски: Heinrich Böll) е един от най-изтъкнатите германски писатели след Втората световна война. Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1972 г.

Биография

Хайнрих Бьол е роден на 21 декември 1917 г. в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 30-те години успешно устоява да не бъде включен в Хитлеровата младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет.

Призован е във Вермахта и шест години участва във Втората световна война. Воюва във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и изпратен в лагер за военнопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и цял живот му се налага да ходи по болници.

Същата година се завръща в разрушения си роден град и продължава следването си по германистика. През 1947 г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма. Представител е на движението Литература на развалините.

След войната писателят често пътува като представител на новата, след-нацистка Германия. Когато Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз (1974), първото убежище, което получава е в дома на Бьол.

Творби

Проза

Първият роман на Бьол, „Влакът пристигна навреме“, е публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Световно признание си спечелва с романите „Дом без стопани“ (1954), „Билярд в девет и половина“ (1959), „Възгледите на един клоун“ (1963), „Групов портрет с дама“ (1971), „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974) и „Грижовна обсада“ (1979). Последният му роман, литературен паметник на град Бон, тогавашна столица на ФРГ, е „Жени пред речен пейзаж“ (1985).

Белетристичното творчество на Бьол е дълбоко свързано с родния му град Кьолн, с почти задължителния за гражданите римокатолицизъм и с доста грубоватото им чувство за хумор. В следвоенните години Бьол е ангажиран със спомени от войната и въздействието ѝ – материално и психологическо – върху живота на обикновените хора. Те са истинските герои в неговите романи и разкази. Отрицателните му герои са фигури, облечени във власт – правителството, крупния бизнес и Църквата, които той бичува с хумор и горчивина, за техния конформизъм, малодушие, егоизъм и злоупотреби.

Стилът на Бьол се отличава с простота на изказа и силно въздействие. Характерно за Бьол е вглеждането в характерите на своите герои, в ситуациите и предметния свят, който осъществява сюжетната завръзка в разказа.

Хайнрих Бьол е превеждан на повече от 30 езика и е един от най-четените немски автори.

Поезия

В годината на Нобеловата награда за литература (1972) Хайнрих Бьол публикува и книга с поезия. В нея с дълбоко проникновение обрисува картината на обществения живот във Федерална република Германия. Тази картина е мрачна, угнетяваща, но в нея има и упование. И като поет Бьол проявява мъжеството да бъде безпощадно критичен към всички прояви на бездуховност и насилие над човека и все пак да търси и намира пролуки за светлината, за вярата, надеждата и любовта. Той е убеден в способността на поезията, на литературата и изкуството да променят света – да го изпълват с повече човечност и мъдрост. Посмъртно са публикувани още две негови стихосбирки – „Идем отдалеч“ (1986) и „Ангелът – когато го търсиш“ (1987).

Библиография

Проза

Die Botschaft, 1947
Der Mann mit den Messern, 1948
Der Zug war pünktlich, 1949
- Влакът пристигна навреме
An der Brücke, 1949
Wanderer, kommst du nach Spa..., Erzählungen, 1950
Die schwarzen Schafe, 1951
Wo warst du, Adam?, Roman, 1951
Къде беше, Адам?, Изд. „Ланс&Делакорт“, София, 1999, ISBN 954-8415-51-8
Nicht nur zur Weihnachtszeit, 1951
Mein Onkel Fred, 1951
Der Lacher, 1952
Schicksal einer henkellosen Tasse, 1952
Die unsterbliche Theodora, 1953
Bekenntnis eines Hundefängers, 1953
Erinnerungen eines jungen Königs, 1953
Im Lande der Rujuks, 1953
Hier ist Tibten, 1953
Die Waage der Baleks, 1953
Und sagte kein einziges Wort, Roman, 1953
И не каза нито дума, Изд. на ОФ, София, 1961
Haus ohne Hüter, Roman, 1954
Дом без стопанин, Изд. на НСОФ, София, 1963
Unberechenbare Gäste, 1954
Es wird etwas geschehen, 1954
Das Brot der frühen Jahre, 1955
Хлябът на предишните години, Изд. „Делакорт“, София, 2001, ISBN 954-8415-59-3
Irisches Tagebuch, 1957
Im Tal der donnernden Hufe, 1957
Die Spurlosen, Hörspiel, 1957
Hauptstädtisches Journal, 1957
Der Wegwerfer, 1957
Der Bahnhof von Zimpren, 1958
Doktor Murkes gesammeltes Schweigen, 1958
Billard um halb zehn, Roman, 1959
Билярд в девет и половина, Изд. „Народна култура“, София, 1986
Keine Träne um Schmeck, 1961
Ein Schluck Erde, Drama, 1962
Als der Krieg ausbrach. Als der Krieg zu Ende war, Zwei Erzählungen, 1962
Ansichten eines Clowns, 1963
Възгледите на един клоун, Изд. „Народна младеж“, София, 1966; „Народна култура“, София, 1986; Изд. „Весела Люцканова“, София, 1997, ISBN 954-8453-17-7
Entfernung von der Truppe, 1964
Ende einer Dienstfahrt, 1966
Така завърши една командировка, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1971

Gruppenbild mit Dame, Roman, 1971
Групов портрет с дама, Изд. Атлантис КЛ, София, 1997
Die verlorene Ehre der Katharina Blum, 1974
Изгубената чест на Катарина Блум, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1987
Berichte zur Gesinnungslage der Nation, 1975
Du fährst zu oft nach Heidelberg und andere Erzählungen, 1979
Fürsorgliche Belagerung, Roman, 1979
Was soll aus dem Jungen bloss werden? Oder: Irgendwas mit Büchern., 1981
Vermintes Gelände, 1982
Das Vermächtnis, (geschrieben 1948 – 49), 1982
Die Verwundung und andere frühe Erzählungen, 1983
Frauen vor Flusslandschaft, Roman, 1985

Посмъртни издания

Der Engel schwieg, Roman (geschrieben 1949 – 51), 1992
Ангелът мълчи, Изд. „Делакорт“, 1998, ISBN 954-8415-39-9
Der blasse Hund, Elf Erzählungen, 1995
Kreuz ohne Liebe, Roman (geschrieben 1946 – 47), 2003

Сборници с разкази на Хайнрих Бьол на български

Безсмъртната Теодора, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1968
Джуджето и куклата, Изд. „Профиздат“, София, 1987
В долината на кънтящите копита, Изд. „Весела Люцканова“, София, 1999, ISBN 954-8453-35-5
Из спомените на един млад крал, Изд. „Весела Люцканова“, София, 2001, ISBN 954-8453-63-0

Награди и отличия

1951: „Награда на Група 47“ für Die schwarzen Schafe
1953: „Награда на германската критика“
1953: Förderpreis des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft im BDI e.V.
1955: Prix du Meilleur livre étranger für die französische Übersetzung von Haus ohne Hüter
1958: Eduard von der Heydt-Kulturpreis der Stadt Wuppertal
1959: „Голяма художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия“
1967: „Награда Георг Бюхнер“ за цялостно творчество
1972: „Нобелова награда за литература“
1974: Carl-von-Ossietzky-Medaille
1974: Mitglied der American Academy of Arts and Letters
1975: Mitglied der Akademie der Künste (Berlin)
1979: Федерален орден за заслуги (отказан)
1982: Почетен гражданин на град Кьолн
1983: Professorentitel des Landes Nordrhein-Westfalen
1983: Mitglied der American Philosophical Society
1984: Mitglied der American Academy of Arts and Sciences
1984: Commandeur im Ordre des Arts et des Lettres
2010: Почетен гражданин на град Борнхайм (посмъртно)
2015: Dankbarkeitsmedaille des Europäischen Zentrums der Solidarność (посмъртно)
2017: Die Deutsche Post brachtet eine Briefmarke zum 100. Geburtstag Heinrich Böll zu 0,70 € für den Standardbrief heraus.^[1]

През 1985 г. родният град на писателя Кьолн учредява в негова чест наградата „Хайнрих Бьол“ за изтъкнати постижения в областта на немската литература.

Бележки

↑ 100. Geb. Heinrich Böll, Briefmarke zu 0,70 €., In: Deutsche Post AG, Ausgabetag: 7. Dezember 2017

Източници

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Хайнрих Бьол
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Възгледите на един клоун
В Общомедия има медийни файлове относно Хайнрих Бьол
Поезия и проза от Хайнрих Бьол, в превод на Венцеслав Константинов
„Биография и библиография на Хайнрих Бьол“ Архив на оригинала от 2011-08-08 в Wayback Machine.
„Вестта“ (разказ), превод на Анелия Цанкова, в Litclub.com, електронна публикация на 21 октомври 2001 г.
„Тогава в Одеса“ (разказ), превод на Здравка Евстатиева, в „Литературен Форум“, бр. 33 (474), 16 октомври 2001
Венцеслав Константинов: Между отчаянието и надеждата Архив на оригинала от 2012-01-25 в Wayback Machine., „Профиздат“, 1987
((de)) Хайнрих Бьол в Die LYRIKwelt
((de)) Zu Heinrich Böll Архив на оригинала от 2007-12-17 в Wayback Machine.
((en)) Хайнрих Бьол в Internet Movie Database

[1] 100. Geb. Heinrich Böll, Briefmarke zu 0,70 €., In: Deutsche Post AG, Ausgabetag: 7. Dezember 2017

[1]