Европейска космическа агенция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европейска космическа агенция
Agence spatiale européenne
European Space Agency
Основаване 1974
Център Париж, Франция
Космодрум Космически център Гвиана
Администратор Жан Жак Дордейн
Бюджет 2.9 ($4.260) млрд. (2007)
Уебсайт www.esa.int
Европейска космическа агенция в Общомедия

Европейската космическа агенция или ЕКА (на френски: Agence spatiale européenne или ASE, на английски: European Space Agency или ESA) е европейска междуправителствена организация за космически изследвания, основана през 1974 г. и включваща 17 страни-членки. Тя наброява около 2 000 сътрудници и има бюджет от около 3,6 милиарда евро за 2009 г.[1]

Главната квартира на организацията се намира в Париж, Франция. Космодрумът на Европейската космическа агенция е в Куру, Френска Гвиана и е разположен близо до екватора, като по този начин се улеснява достъпът до геостационарни орбити. Технологичният център на ЕКА (ESTEC) се намира в Нордвайк, Холандия, Центърът за обучение на астронавти (EAC) в Кьолн, Германия, Контролният център (ESOC) в Дармщат, Германия, а Институтът за научни изследвания (ESRIN) във Фраскати, Италия.

През последните години Европейската космическа агенция, със своята ракета-носител Ариана 5, се утвърди като лидер в извеждането на търговски спътници и се превърна в основен конкурент на НАСА. Наред с тези задачи, ЕКА изпълнява и много научни мисии с цел изучаването на Земята и планетите от слънчевата система.

Страни-членки на ЕКА.

Страни-членки[редактиране | edit source]

Страни членки Мандатна
страна
Факултативна
страна
Общо
(€ млн.)
Общо(%)
Флаг на Франция Франция 15,63% 31,55% 778,8 27,97%
Флаг на Германия Германия 23,41% 21,45% 614,8 22,08%
Флаг на Италия Италия 12,88% 14,59% 397,9 14,29%
Флаг на Великобритания Великобритания 16,93% 5,91% 239,3 8,59%
Флаг на Белгия Белгия 2,83% 7,37% 167,4 6,34%
Флаг на Испания Испания 6,87% 5,76% 169,0 6,07%
Флаг на Швейцария Швейцария 3,40% 3,49% 97,3 3,49%
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 4,43% 2,87% 90,9 3,26%
Флаг на Швеция Швеция 2,61% 2,11% 62,5 2,25%
Флаг на Австрия Австрия 2,26% 0,87% 33,7 1,21%
Флаг на Норвегия Норвегия 1,70% 1,02% 33,2 1,19%
Флаг на Дания Дания 1,82% 0,78% 28,8 1,03%
Флаг на Финландия Финландия 1,37% 0,54% 20,7 0,74%
Флаг на Република Ирландия Ирландия 0,95% 0,30% 12,8 0,46%
Флаг на Гърция Гърция 1,50% 0,12% 12,6 0,45%
Флаг на Португалия Португалия 1,20% 0,19% 12,1 0,43%
Флаг на Люксембург Люксембург 0,21% 0,13% 4,2 0,15%

Около 5% от бюджета на ЕКА идва от трети страни (напр. Флаг на Канада Канада).

Европейската космическа агенция включва националните космически агенции и други организации от следните седемнайсет държави: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Италия, Испания, Люксембург, Норвегия, Португалия, Финландия, Франция, Холандия, Швейцария и Швеция.

Агенцията е сключила договори за партньорство с различни държави извън Европейската общност и вероятно част от новите страни-членки на Европейския съюз ще се присъединят в най-скоро време към ЕКА.

  • Унгария[2] и Чехия)[3]. са подписали петгодишен план за сътрудничество, който е последната фаза преди пълноправното членство. Тези страни могат да участват в голяма част от програмите на агенцията.
  • Полша,[4] Румъния[5] и България[6] ще бъдат следващите държави, подписали план за сътрудничество.
  • Канада има специален статут на сътрудничеща държава и участва в органите за взимане на решения.
  • Русия и Китай са двата основни партньора на Европейската космическа агенция и сътрудничат в множество проекти.

Официални езици[редактиране | edit source]

Всички срещи на ЕКА се провеждат на английски и френски, с превод за другите членки. Всички официални документи също се пишат на тези два езика, според резолюция 8, алинея 1, от Конвенцията за основаване на Европейската космическа агенция.[7]

Взаимоотношения с Европейския съюз[редактиране | edit source]

ЕКА не е част от органите на Европейския съюз (ЕС) и в нея членуват страни, които не са членки на ЕС, като Швейцария и Норвегия, и още две страни от ЕФТА. Обаче има връзки между тези две организации, заедно с различни споразумения, по които се работи, за да се установи легален статут на ЕКА под наблюдението на ЕС.[8] ЕКА и ЕС имат общи цели.

Ракети-носители на ЕКА[редактиране | edit source]

ЕКА има голям напредък в разработването и изстрелването на ракети-носители. Скоро арсеналът на ЕКА ще се състои от три основни ракети: Ариана 5, Союз и Вега. Изстрелванията са поети от Арианаспейс и се извършват от Гвиански космически център в Куру, Френска Гвиана. Тъй като повечето комуникационни спътници имат екваториални орбити, изстрелването от този космодрум, позволява носенето на по-големи товари, отколкото при изстрелвания от космодрумите на север. Космодрумът в Куру дава по-голямо ускорение поради разположението си близо до екватора.

Ариана 5[редактиране | edit source]

Ариана 5 е основната ракета-носител на ЕКА в момента.Може да изведе от 6 до 10 тона в геостационарна орбита и 21 тона в ниска околоземна орбита. Ракетата е на служба от 1997 и заменя старата Ариана 4. Ариана има няколко модификации от които най-тежка е Ариана 5 ECA, която се проваля при първия си полет през 2002, но досега е направила 10 последователни успешни полета.[9]

От семейството на ракети Ариана - Ариана 1, 2, 3 и 4 са излезли от употреба.

Союз-2[редактиране | edit source]

Союз е среднотоварна ракета-носител (може да изведе 3 тона в ГТО), планирана първоначално да обслужва ЕКА от 2007 г.[10] Агенцията е платила 340 млн. евро на Федералната космическа агенция на Русия за да използва ракетата.[11] Русия поема ангажимента да произвежда частите за ракетите и да ги превозва с кораб до центъра във Френска Гвиана, където те да бъдат сглобявани. Така ЕКА печели ракета-носител, като съкращава разходите за развитието на тези технологии и направо ги купува от Русия. Освен това ракетите Союз имат 40-годишна история и много успешни полети. Близостта на космодрума до екватора позволява изстрелването на почти двойно по-тежки товари, отколкото от Байконур (3.0 срещу 1.7 тона). И двете агенции (ЕКА и Роскосмос) имат ползи от сътрудничеството. Смята се, че Франция, която е най-големия участник в ЕКА е спомогнала много за подписването на споразумението. Това е така, защото Франция и Русия имат многогодишни добри отношения.[12]

Към януари 2011 г. се очаква стартовият комплекс за Союз-2, след неколкократни забавяния, да бъде одобрен през м. април, и първото изстрелване от него да се състои между 15 август и 15 септември.[13]

Вега[редактиране | edit source]

Вега е ракета-носител, способна да изведе малък товар (1,5 тона) в ниска околоземна орбита. Първоначално е планирано първият полет да бъде през 2008 г.; след неколкократни отлагания той е предвиден за втората половина на 2011 г.[14]

Основният изпълнител на програмата Вега е Италия, която поема 65% от цената на проекта. Ракетата има три степени с твърдо гориво и допълнителен двигател с течно гориво. Въпреки, че е малка ракета, Вега може да изведе многокомпонентен товар в орбита.

Проекти[редактиране | edit source]

Международна космическа станция[редактиране | edit source]

Модулът Кълъмбъс в Космически център Кенеди
Касини-Хюйгенс по време на маневра за влизане в орбитата на Сатурн

Не всички страни членки на ЕКА участват в изграждането на МКС[15].Само 10 страни от общо 20 участват. Европейската космическа агенция участва в изграждането на два от модулите на Международната космическа станция:

  • Кълъмбъс — научна лаборатория, модул от международната станция,изведен в орбита с Космическа совалка на борда на мисия STS-122.
  • Купола — модул-обсерватория, завършен през юли 2005 г. Изстрелян е на 8 февруари 2010 г и скачен със станцията на 12 февруари.

В момента цената на МКС се оценява на около €100 милиарда (разработка, конструиране и управляване на станцията в период от 10 години), от които ЕКА трябва да плати €8 млрд.[16]

Трябва да се отбележи, че само 5 от общо 25-те страни-членки участват в изграждането на модулите. Основната причина за неучастието е високата цена на модулите, която според последни оценки е около 8 милиарда евро. 90% от сумата се плаща от Германия (41%), Франция (28%) и Италия (20%).

ЕКА е разработила Автономния товарен кораб (АТК) за извършване на доставки до станцията. Всеки АТК може да пренася до 7 667 kg товари до МКС.[17] Първият кораб се именован Жул Верн и е изстрелян на 9 март 2008 г. Скачването с МКС е осъществено на 3 април 2008 г. Тази маневра се счита за главен технически подвиг на мисията и включва изпозлването на автоматични системи, които позволяват на АТК да проследи МКС движеща се с 27 000 km/h и да се скачи с нея с точност до 2 cm.

Към 2014 година МКС се обслужва от руските космически кораби Прогрес и Союз, европейския Автономния товарен кораб (ATK), япоснкия товарния кораб H-II и американските Дракон и Сигнъс.

Активни проекти[редактиране | edit source]

Настоящи[редактиране | edit source]

  • Артемис - европейски телекомуникационен спътник.
  • Касини-Хюйгенс - програма за изследване на Титан, спътник на Сатурн.
  • Клъстър 2 - група от 4 сонди за изследване на магнитосферата на Земята.
  • Двойна звезда - програма за изследване на влиянието на Слънцето върху Земята (в сътрудничество с Китай).
  • Енвисат - най-големият сателит в света за изследване на околната среда.
  • ERS-2 - сателит за наблюдаване на Земята, изведен в орбита през 1995 г.
  • Хъбъл - космически телескоп, съвместен проект с НАСА.
  • Интеграл - най-чувствителната космическа лаборатория за наблюдение на гама лъчи.
  • Марс експрес - мисия до Марс.
  • Розета - програма за изследване на кометата 67P/Churyumov-Gerasimenko през 2014 г.
  • СМАРТ-1 - лунна сонда и програма тестваща нова двигателна технология.
  • СОХО - космическа обсерватория за изследване на Слънцето (в сътрудничество с НАСА).
  • Одисей - изследване на Слънчевата система.
  • XMM-Newton - рентгенов сателит.
  • Венера експрес - мисия до Венера.
  • Хершел - космическа обсерватория, работеща в далечния инфрачервен и субмилиметровия диапазон.
  • Планк - космическа обсерватория за изучаване на реликтовото излъчване на Вселената и други видове наблюдения.

Предстоящи[редактиране | edit source]

  • ADM-Aeolus - програма за изследване на профила на Земните ветрове (2007 г.)
  • BepiColombo - Мисия към Меркурий
  • Чандраян 1 - Индйска лунна сонда с инструменти на ЕКА (2007 г.)
  • Корот - космически телескоп за търсене на планети от Земен тип. Проект на Френския център за космически изследвания.
  • КриоСат - мисия за изследване на дебелината на ледената покривка на Земята. През Октомври 2005 г. изстрелването на сателита се проваля и ЕКА проучва възможността за нов сателит, който може да бъде изстрелян след около 3 години.
  • Галилео - Европейска навигационна система, подобна на GPS.
  • Гая - космически телескоп за съставяне на три-измерна карта на Галактиката
  • Космическа обсерватория Хершел
  • КЕО - сателит, носещ послание към бъдещите жители на земята, спонсоризиран от ЕКА. Космическата капсула ще се завърне на земята през 52 006 г.
  • LISA Pathfinder - сонда за изследване на технологии, необходими за мисията LISA (програма за изучаване на гравитационните вълни)

Бъдещи[редактиране | edit source]


Бележки[редактиране | edit source]

  1. ESA budget for 2009 (PDF). // European Space Agency, January 2009.
  2. ESA: Hungary and the Czech Republic sign ECS agreements with ESA
  3. AP: European Space Agency (ESA) Director General Jean-Jacques Dordain, center, arrives for a meeting with Czech Premier Mirek Topolanek in Prague, Tuesday
  4. ESA: Poland becomes the fourth ESA European Cooperating State
  5. ESA: Romania becomes third ESA European Cooperating State
  6. Орешарски вкара България в Европейската космическа агенция. // 11.06.2014 г..
  7. Конвенция за основаване на Европейската космическа агенция, Annex 1 Resolution 8 page 116
  8. Информация от ЕКА за връзките ѝ с ЕС. ето тук [1]
  9. Information on Ariane 5 provided by ESA. [2]
  10. Article by ESA on the launch date of Soyuz from French Guiana. [3]
  11. ESA information on the cooperation with Russia on the Soyuz spacecraft. [4].
  12. EuroNews report about the joint venture
  13. ВВС: 2011 'year of rockets' for Europe [5]
  14. ВВС: 2011 'year of rockets' for Europe [6]
  15. International Space Station: European Participating States. // European Space Agency, 2009. Посетен на 23 май 2014 г..
  16. ESA website on the International Space Station and its share of the costs. [7]
  17. Automated Transfer Vehicle (ATV) Utilisation Relevant Data Rev. 1.2 (PDF). // ESA ERASMUS User Centre.

Външни препратки[редактиране | edit source]