Владимир Расате

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Владимир-Расате)
Направо към: навигация, търсене
Владимир Расате
княз на България
Saint Demetrius Church in Teshovo Enthronement of Simeon and Punishment of Vladimir Fresco 2.jpg
Наказание Владимирово, стенопис от храма „Свети Димитър“ в Тешово, ХІХ век
Лични данни
Управление 889 – 893
Роден
около 850
Починал
след 893
Предшественик Борис I
Наследник Симеон I
Семейство
Династия Крумова династия
Баща Борис I
Майка Мария

Владимир Расате е княз на България от 889 до 893 г. Той е първородният син на княз Борис I Михаил (управлявал от 852 до 889 и за кратко в 893, когато детронира Владимир), който предвид по-късните събития му преотстъпва трона, за да се замонаши и оттегли в манастир. Не е известно кога точно е роден Владимир. За неговия трети брат Симеон е известно, че е роден около 863 – 864 г., поради което Владимир несъмнено идва на власт като зрял мъж. Негова по-малка сестра е Княгиня Анна Българска.

Неговото кратко управление е свързано със сближаването на българското царство с Източното франкско кралство под Арнулф Каринтийски. Двамата монарси образуват през 892 г. военен съюз, насочен против Великоморавия, което е против интересите на Византия.

В българската историография личността на княз Владимир-Расате се свързва с опита му да възпре налагането на християнската религия в България. Широко разпространено е мнението, че за разлика от баща си, който провежда последователна политика на християнизация, Владимир проявява привързаност към старите езически обичаи на българите. Хрониката на абат Регинон (840 – 915), най-общо съобщава, че, когато става княз, Владимир "... почнал да върши грабежи (според друг превод "... почнал да се занимава с лов..."), да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди".

Двойното име Владимир-Расате не се среща в изворите. Във византийските източници, в хрониката на манастира във Фулда (днешна провинция Хесен, Германия) и в домашните писмени паметници владетелят е записан единствено като Владимир (Laodomur, Βαλδιμερ или Μαλαμηρ), където името му е объркано с това на хан Маламир. Името Расате (Rasate) се среща единствено в една преписка към прочутото евангелие от гр. Чивидале, откъдето минава българското пратеничество на път за Рим през 867 г., за да се срещне с папа Николай I. В тази преписка са записани имената на всички членове на тогавашното княжеско семейство – княз Борис I, съпругата му Мария и техните деца. Прибавен е и списък с имената на българските пратеници и техните семейства. Очевидно мнението на мнозина учени, че Расате е езическото име на владетеля, е погрешно. Той действително запазва езическото си име, след като става християнин и продължава да се нарича Владимир. Всъщност Расате явно е прозвище идващо от битките му при Рас – пограничен български град по време на Първата българска държава. [1][2] Явно по името на града-крепост престолонаследника на княз Борис I – Владимир е наречен Владимир Расате, защото както предава в „За управлението на империятаКонстантин Порфирогенет, Владимир пресича границата и нахлува дълбоко в сръбските земи, но заедно с дванадесетте велики боили е пленен във втората българска война със сърбите около 854 г.[3], което налага лично владетеля Борис I да се намеси за освобождаването им. Сключен е „вечен мир“, като сръбските велможи правят дарове и изпращт владетеля с придружаващите го от Достиника до българската крепост Рас[4]. Интересно е, че получените дарове са възприемани в България като данък („пактон“) и признаване на политическата зависимост на сръбските князе от Борис[5], а от своя страна източникът за събитията Константин Багрянородни първо твърди, че сърбите са победили, но след това пише, че сръбските принцове са отведени в българския двор[6], което фактически свидетелства за успешния за българите завършек на войната. След като Владимир се качва на трона и се опитва да опожари няколко български града, Борис I се връща на власт, изважда очите на Владимир и го хвърля в тъмница.

Извори, подкрепящи хипотезата за езическата реакция на княз Владимир[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
  2. Карастоянов, Стефан. Косово (геополитически анализ). УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2541-3, 2007.
  3. Грот, К. Я. Известия Константин Багрянородного о сербах и хорватах, Петроград, 1879, стр. 183
  4. Const. Porphyr., ibid., cap. 32, p. 154 – 155
  5. Пламен Павлов, СЪРБИЯ В ПОЛИТИКАТА НА КНЯЗ КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ (852 – 889) И ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893 – 927), Електронно списание LiterNet, 24.05.2009, № 5 (114)
  6. Const. Porphyr., ibid., cap. 32, p. 154 – 155
Борис I
Печат на Първото българско царство
княз на България (889 – 893)
Симеон I