Скопско българско педагогическо училище
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие | |
---|---|
Информация | |
Седалище | Скопие, Османска империя |
Основаване | 1895 г. |
Основател | Българска екзархия |
Закриване | 1913 г. |
Вид | училище |
Директор | пръв Христо Матов |
Ученици | над 250 |
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие в Общомедия |
Педагогическото българско мъжко училище в Скопие има за цел да подготвя учители за голямата скопска епархия и за цяла Македония. Педагогическите курсове от Солунската българска мъжка гимназия се преместват в скопското училище, което дотогава е четирикласно. Към училището е създаден пансион, а на способните и заслужили българчета се отдават стипендии.
Съдържание
Дейност[редактиране | редактиране на кода]



Учебното заведение е наследник на мъжкото непълно четирикласно училище в Скопие. По това време в града има и девическо четирикласно непълно училище[1]. През учебната 1895-1896 година Българската екзархия обявява мъжкото училище за педагогическо, като разкрива I педагогически курс. Така училището се преобразува в Третокласно и педагогическо, а през следващата 1896 -1897 година училището има вече и II курс.[2] Училището се помещава в преправено общинско здание до църквата „Света Богородица“. Броят на учениците постоянно се увеличава и Скопското училище е сред най-посещаваните в Македония. През първата година 10 учители обучават 200 ученици, а на следващата година достигат бройка от 250 ученици.
Успоредно с педагогическото училище е създадено и Девическо четирикласно училище, което през първата година има 50 ученички и 5 учителки. И двете училища се управляват от общ директор, назначаван от Българската екзархия.
Отделно в Скопие се отварят и сръбско училище през 1892 година, католическо училище през 1894 година и влашко училище през 1896 година, има и 2 гръцки и 1 еврейско училища.[3]
Директор и главен учител през 1895-1898 година е Христо Матов, като за кратко прекъсва работа, защото е в затвора след разкритията на Винишката афера.
Училището просъществува до 1913 година. Дейността му е възстановена по време на Първата световна война (1915-1918).
Преподаватели и възпитаници[редактиране | редактиране на кода]
Преподаватели[редактиране | редактиране на кода]
Христо Матов (1895-1898), директор и преподавател по литература
Неофит Скопски (1895-1899), преподавател по църковна история
Димитър Павлов (1895/1898), преподавател по френски език и псалтика
Атанас Михайлов (1895/1898), надзирател в пансиона и преподавател по психология и практика
Сребрен Поппетров (1895/1898), преподавател по литература
Евтим Наков (1895/1898), надзирател в пансиона и преподавател по математика
Хасан ефенди от Скопие (1895/1898), преподавател по турски език
Тодор Паскалев (1895/1898), преподавател по история и политическа икономия
Павел Ковачев (1895/1898), надзирател в пансиона и преподавател по педагогика
Иван Караджов (1895/1898), преподавател по нотно пеене и надзирател в пансиона
Панайот Манов (1895/1898), преподавател по естествени науки
Христо Димитров (1895/1898), лекар в пансиона и преподавател по хигиена
Христо Шалдев (1905-1907)
Гьорче Петров
Коста Николов
Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]
Първи випуск (1895-1898)[4] | |||||
---|---|---|---|---|---|
1. | Костадин Кипров | Мехомия | |||
2. | Илия Крантев | Скребатно | |||
3. | Иван Алексиев | Дебър | |||
4. | Христо Настев | Щип | |||
5. | Михаил Лазаров | Лабаница | |||
6. | Михаил Хаджипетров | Якоруда | |||
7. | Атанас Попгеоргиев | Блатец | |||
8. | Зафир Тасев | Долно Трогерци | |||
9. | Андрей Кожухаров | Скопие | |||
10. | Сава Неделков | Тетовско | |||
11. | Спиро Кръстев | Тетово | |||
12. | Алекси Попнацев | Неманица | |||
13. | Петър Курдов | Свиленград | |||
14. | Стефан Попфилипов | Якоруда | |||
15. | Филип Манолов | Емборе | |||
16. | Наум Дорев | Ресен | |||
17. | Захари Новев | Баница | |||
18. | Трайчо Гочов | Ораовец | |||
19. | Тодор Пейков | Велес | |||
20. | Кирил Стоянов | Маврово | |||
21. | Славейко Манчов | Велес | |||
22. | Димитър Атанасов | Пазарджик | |||
23. | Стоян Филипов | Старчища | |||
24. | Никола Костадинов | Кюстендил | |||
25. | Захари Дойчинов | Скопие | |||
26. | Климент Хаджов | Струга | |||
27. | Тома Попгригоров | Гостивар | |||
28. | М. Мицков | Свети Никола | |||
29. | Алексиев | ||||
30. | Стойче Зафиров | Свети Никола | |||
31. | Антон Михайлов | Щип | |||
32. | Милан | Трънско | |||
33. | Благой Пуздерлиев | Щип | |||
34. | Иван Зафиров Чучков | Ново село | |||
35. | Игнат Мангъров | Кратово | |||
36. | Тодор Хаджиилиев | Скопие | |||
37. | Мане Мишев Пилатов | Щип | |||
38. | Георги Батилов | Неврокопско | |||
39. | Трайчо Благоев | Владимирово | |||
40. | Никола Младенов | Крива паланка | |||
41. | Григор Димитров | Виница | |||
42. | Пене Петрев Младчев | Щип | |||
43. | Петър Дяков | Велес | |||
44. | Милан Коцев Добутов | Щип | |||
45. | Трайчо Китанов | Гостивар | |||
46. | Иван Трайков | Куманово | |||
47. | Васил Георгиев | Куманово | |||
48. | Спиро Стефанов | Скопие | |||
49. | Тодор Александров | Ново село | |||
50. | Кръсте Митев | Гостивар | |||
51. | Стефан Попкостадинов | Крива паланка |
Сред по-известните възпитаници са:
Александър Китанов, революционер
Атанас Албански, революционер
Борис Дрангов, военен и революционер[5]
Васил Драгомиров, революционер
Димитър Ацев, комунист
Дончо Лазаров, революционер
Йордан Гюрков, революционер
Иван Ингилизов, революционер
Константин Иванов, революционер
Наум Томалевски, революционер
Панко Брашнаров, революционер
Панчо Михайлов, революционер
Стоян Кантуров, революционер
Христо Попантов, революционер
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Битолска българска класическа гимназия
- Одринска българска мъжка гимназия
- Серско българско педагогическо училище
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.113, стр.11-13
- ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 55.
- ↑ Кънчов, Васил, „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“, I. изд. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898; Библиотека, II, кн. XIII, 1896, стр.77-83
- ↑ Илюстрация Илинден, бр. 113, стр. 13.
- ↑ Според Румяна Конева Дрангов е завършил Солунската българска гимназия - Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, в: Военноисторически сборник, 2008.