Слатина (дем Мъглен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Слатина (Ном Пела))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в Гърция. За други значения вижте Слатина.

Слатина
Χρυσή
— село —
Икона на света Злата в църквата на нейното родно село Слатина, 1886 г.
Икона на света Злата в църквата на нейното родно село Слатина, 1886 г.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 120 m
Население 281 души (2011 г.)

Слатина или Слатино (на гръцки: Χρυσή, Хрисѝ, до 1926 година Ζλάτινα, Златина[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 120 m надморска височина на 5 km южно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на крепостта Мъглен край Слатина

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Край село Слатина са развалините на средновековната крепост Мъглен,[3] отбранявана от кавхан Дометиан и болярина на Мъгленската област Илица[4] срещу войските на Василий II Българоубиец, който я превзема в 1015 година.[5] Крепостта е обявена за археологически обект в 1980 година.[6] Южно от селото има останки от антично селище, свързано с античния град Алорос.[7] В селото в XVIII век е родена и живяла до смъртта си св. Злата Мъгленска – българска светица.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В средата на XVIII век Слатина е село в нахия Караджа ова, каза Енидже Вардар. По това време селото води съдебен спор с жителите на съседното село Каплян, които са обвинени в насилственото отнемане на пасищата на Слатина.[8]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слатино (Slatino) е посочено като село във Воденска каза с 69 къщи и 146 жители българи.[9]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Слатино живеят 950 българи-мохамедани.[10]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Слатина с 42 жители българи християни и 980 българи мюсюлмани.[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Слатина има 86 къщи славяни мохамедани и 5 къщи цигани християни.[11]

В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени 270 малоазиатски и понтийски гърци, бежанци от Турция.[2] В 1926 година селото е преименувано на Хриси на името на българската светица Злата Мъгленска, родена и починала в селото.[12] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 159 бежански семейства и 664 души.[13]

Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво, а турският - слабо.[14]

Населението се изселва към големите градове. В селото се произвежда жито, тютюн, овошки, като частично е развито и скотовъдството.[15]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 657[2] 641[2] 575[2] 825[2] 812[2] 834[2] 613[2] 450[2] 461[2] 395 281

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Слатина

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 100. (на македонска литературна норма)
  3. Χρυσή, www.exaplatanos.com, архив на оригинала от 10 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111010211704/http://www.exaplatanos.com/dimi/chrisi.html, посетен на 2011-03-27 
  4. Пламен Павлов, Пламен Павлов. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново: Абагар, 2000.
  5. Чолпанов, Борис. Векове от слава, том 1. Военно издателство, 1976. с. 90.
  6. Η Χρυσή. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
  7. ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1 /Φ43/56014/2795/25-5-2012 - ΦΕΚ 223/ΑΑΠ/15-6-2012. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 април 2018.
  8. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
  9. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 101. (на македонска литературна норма)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония