Успение Богородично (Долени): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
| време на изграждане = XI век |
| време на изграждане = XI век |
||
| реликви = |
| реликви = |
||
| съвременен статут = паметник на културата |
| съвременен статут = [[паметник на културата]] |
||
| съвременно състояние = действащ храм |
| съвременно състояние = действащ храм |
||
| сайт = |
| сайт = |
||
| Ред 42: | Ред 42: | ||
{{Църкви в Костур}} |
{{Църкви в Костур}} |
||
{{Дем Хрупища}} |
{{Дем Хрупища}} |
||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Гърция|Православие|Македония}} |
||
[[Категория:Паметници на културата в дем Хрупища]] |
[[Категория:Паметници на културата в дем Хрупища]] |
||
[[Категория:Църкви в Костурската епархия]] |
[[Категория:Църкви в Костурската епархия]] |
||
Версия от 07:35, 29 юли 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в дем Хрупища | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Долени |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Госненско |
| Изграждане | XI век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ (на гръцки: Ναός της Κοιμήσεως της Θεοτόκου) е средновековна православна църква, разположена в костурското село Долени (Зевгостасио), Егейска Македония, Гърция.[1]
Храмът е еднокорабната кръстокуполна църква, изградена в XI век. Първоначално е имала трем от юг и запад, чието разрушаване се отразява зле на външните стенописи на храма. Стенописите са от два периода. На южната стена на наоса има надпис, според който първото изписване е от 1432 година. Има стенописно изображение на Свети Климент Охридски.[2] Стенописите в наоса, и особено в купола, пострадват от влагата, проникваща през разрушения покрив, като по-добре запазени са стенописите на северната стена. Вторият иконописен слой, който е добре запазен, е от 1749 година и покрива стените в нартекса и ниските части на наоса.[3] Ктиторският надпис гласи:
| „ | ΑΝΗΓΕΡΘΗ ΚΑΙ ΑΝΙĊΤΟΡΗΘΗ Ο ΘΕΙΟČ ΚΑΙ ΠΑΝĊΕΠΤΟČ ΝΑΟČ ΟΥΤΟĊ ΤΗČ ΥΠΕΡΑΓΙΑĊ ΔΕΣΠΟΙΝΗĊ ΗΜΟΝ ΘΕΟΤΟΚΟΝ ΚΑΙ ΑΕΙΠΑΡΕΝΟΥ ΜΑΡΙΑČ ΑΡΧΙΕΡΑΤΕΥΟΝΤΟĊ ΤΟΥ ΠΑΝΙΕΡΟΤΑΤΟΥ ΚΑΙ ΛΟΓΙΟΤΑΤΟΥ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΟΥ ΚΑČΤΟΡΙΑČ ΚΥΡ ΧΡΥΣΑΝΘΟΥ ΚΑΙ ΕΦΗΜΕΡΕΥΟΝΤΟČ ΔΙΜΙΤΡΙΟΥ ΙΕΡΕΟČ ΚΑΙ ΔΙΑ ΣΥΝΔΡΟΜΗČ ΤΩΝ ΧΡΙĊΤΙΑΝΩΝ ΤΗĊ ΧΩΡΑČ ΤΑΥΤΗČΣ ΕΝ ΕΤΕΙ, ΑΨΜΘ
Издигна се свещения и всепочитан този храм на Пресветата Владичица наша Богородица и вечна дева Мария при управлението на всесвещения и учен митрополит Костурски господин Хрисант и при ефимерия свещеник Димитър и с помощта на християните от тази област в година 1749.[4] |
“ |
В 1924 година храмът е обявен за паметник на културата.[5]
-
Външна фреска от „Успение Богородично“ -
Архангел Гавриил -
Ктиторският надпис -
Светци
Бележки
- ↑ Ναός της Κοιμήσεως της Θεοτόκου // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Посетен на 26 декември 2016.
- ↑ Trifonova, Alexandra. Οι απεικονίσεις του αγίου Κλήμεντα Αχρίδος στη μνημειακή ζωγραφική // Πρακτικά Διεθνούς Επιστημονικής ημερίδας Άγιος Κλήμης Αχρίδος: συνεχιστής του έργου των αγίων Κυρίλλου και Μεθοδίου εικ. 1-17. Βέροια, 2014. σ. 135.
- ↑ Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου - Ζευγοστάσιο // cyberotsarka. Посетен на 26 декември 2016.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 231.
- ↑ ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 5 май 2018.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
