Цицерон

Вижте пояснителната страница за други личности с името Цицерон.

---

Цицерон M.Tullius M.f.M.n. Cor. Cicero
древноримски оратор, държавник и философ
Роден	3 януари 106 пр.н.е. Арпинум, Римска република
Починал	7 декември 43 пр.н.е. Формия, Римска република
Религия	Религия в Древен Рим
Награди	Pater Patriae
Семейство
Братя/сестри	Квинт Тулий Цицерон
Съпруга	Теренция (79 пр.н.е. – 46 пр.н.е.) Публилия (неизв. – 45 пр.н.е.)
Деца	Марк Тулий Цицерон Младши Тулия
Цицерон в Общомедия

Марк Тулий Цицерон (Шаблон:Lang-la) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул 63 пр.н.е. Известен е като най-големият стилист на латинската проза. Роден е на 3 януари 106 пр.н.е. в Арпинум.

Произход и образование

Марк Тулий Цицерон e най-големият син на римския конник (екви) със същото име и Хелвия. Той има по-малък брат Квинт Тулий Цицерон, с когото е цял живот тясно свързан.

Неговата фамилия е от висшата класа на Арпинум, град в територията на волските в южен Лацио, чиито жители от 188 пр.н.е. имат римско гражданство. От околностите на Арпинум произлиза също и генералът и държавник Гай Марий, чийто племенник Марк Марий Грацидиан е братовчед на бащата на Цицерон. Грацидия, сестра на Марий Грацидиан, е омъжена за политика Луций Сергий Катилина.

Неговото когномен (допълнително име) Cicero, произлиза вероятно от латинската дума cicer („нахут“). Цицерон отказва в началото на кариерата си да промени допълнителното си име, както го съветват приятелите му. Той искал да го направи по-известно от Скавър („с щръкнали кокали“) и Катул („кученцето“). Фамилията Тулии произлиза от римския цар Сервий Тулий и консул Маний Тулий Лонг. Плутарх предполага един вероятен произход от Тул Атий, цар на волските.

Неговата фамилия се мести през 102 пр.н.е. в Рим. Като конническа, тя принадлежи към второто по важност съсловие (в древната римска Република съсловията на свободните граждани са три в низходящ ред: патриции, конници и плебеи). През 90 пр.н.е. Цицерон получава toga virilis. Първото си образование Цицерон получава в дома на Луций Лициний Крас, приятел на Гай Акулеон, съпругът на сестрата на майка му. Там се запознава с прочутия оратор Марк Антоний Оратор. Още от дете Цицерон говори старогръцки и е образован класически. Според Плутарх той бил прочут ученик. След смъртта на Крас 91 пр.н.е. той следва заедно с Тит Помпоний Атик, който цял живот е негов приятел и „втори брат“, право при Квинт Муций Сцевола, също реторика, литература и философия в Рим. Първо се занимава с превод на гръцки поети като Омир и на около двадесет години започва да превежда философската терминология на латински.

Първи успехи

След военната си служба през Съюзническата война (91–88 пр.н.е.) при Гней Помпей Страбон и Сула (негов далечен роднина) Цицерон става адвокат. Неговата първа реч в съда е от 81 пр.н.е. (Pro Quinctio).

През 79 пр.н.е. Цицерон продължава следването си в Гърция и Мала Азия, които тогава са част от Римската република. Той се връща в Рим през 77 пр.н.е. и започва своята кариера като политик и адвокат.

Политическа кариера

Cursus honorum

През 75 пр.н.е. той е квестор в Сицилия, където трябва да осигурява снабдяването на Рим с жито. Там той открива гроба на Архимед.

Цицерон е избран за курулски едил за 69 пр.н.е. През 66 пр.н.е. той е претор.

Заговора на Катилина

През 63 г. пр.н.е. Цицерон е избран за консул. За неговото избиране помага факта, че неговият съперник, Катилина, открито говори за революционни промени в случай, че бъде избран за консул. Това силно обезпокоило римляните и те отдават предпочитанията си на кандидатурата на Цицерон.

Цицерон произнася реч срещу Катилина

Помпей в Светая Светих (63 г. пр.н.е.)

След поражението на изборите, Катилина започва заговор с цел получаване на властта. Този заговор е разкрит от Цицерон. Четирите сенатски речи на Цицерон срещу Катилина, считащи се за образец на ораторското изкуство (реторика), принуждават Катилина да избяга в Етрурия. В последващите заседания на Сената, който Цицерон ръководи, е решено да бъдат арестувани и убити без съд тези заговорници, които са останали в Рим, тъй като представляват заплаха за държавата и обичайните при такива случаи мерки - домашен арест или изгнание — няма да са достатъчно ефективни. Юлий Цезар, който присъства на заседанието, се изказва против смъртното наказание и само Марк Порций Катон Младши в своята реч, не толкова говорещ за вината на заговорниците, а прехвърляйки подозренията за участие в заговора на самия Цезар, успява да убеди сенаторите в необходимостта от смъртна присъда.

В този период славата и влиянието на Цицерон достигат своя връх. Възхвалявайки неговата решителност, Катон го нарича Pater Patriae, "Баща на отечеството". По това време, както пише Плутарх,

"много изпитват към него неприязън и даже ненавист — и не за някоя глупава постъпка, а само заради това, че той безкрайно възхвалява самия себе си. Нито сенатът, нито народът и съдът не успяват да се съберат и разотидат, без да изслушат още един път старата песен срещу Катилина... Той наводни с хвалби своите книги и съчинения, а речите му, винаги така благозвучни и очарователни, станаха мъка за слушателите "

За своето участие в потушаването на Заговора на Катилина, Цицерон е първият носител на титлата Pater Patriae, и един от двамата носители на тази титла (заедно с Цезар), който не е император.

В края на живота си се отдава на философия. Пише диалозите "За страстта", "За приятелството" и други. В основата на неговото учение, синтезиращо редица други, е моралът.

Цицерон е обезглавен на 7 декември 43 пр.н.е. Главата и ръцете му са изложени на трибуната на Римския форум по нареждане на триумвира Марк Антоний, който не може да му прости "Филипиките срещу Марк Антоний".

Семейство и деца

Неговата първа съпруга от 76 пр.н.е. е Теренция, дъщеря на богатия Теренции Варон. Тя има зестра от сто хиляди денарии. Развежда се през октомври 46 пр.н.е. С нея той има децата:

• Тулия (* 5 август 79 или 78 пр.н.е.; † февруари 45 пр.н.е.) и
• Марк Тулий Цицерон Младши (* 65 пр.н.е., консул през 30 пр.н.е.).

След развода си той се жени вече 60-годишен през ноември 46 пр.н.е. за 15-годишната му богата довереница Публилия, за да върне с нейната зестра обратно зестрата на Теренция. След смъртта на неговата дъщеря той се развежда след няколко месеца.

Творчество

„За оратора“ е диалогq написан от Цицерон през 55 г. пр. Хр.

Речи

Цицерон е публикувал повече от 100 речи, политически и съдебни, от които до нас са достигнали 58. До наши дни са оцелели също и 19 трактата по риторика, политика и философия, по които са се учили на ораторско изкуство поколения юристи. Освен това са съхранени и повече от 800 писма на Цицерон, съдържащи много биографички сведения и много ценна информация за римското общество от края на републиканския период.

Трактати

Неговите философски трактати не съдържат нови идеи, но са ценни с това, че излагат подробно и неутрално учения на водещи философски школи от онова време: стоици, академици и епикурейци.

Работите на Цицерон оказват силно влияние на религиозни мислители, в частност на блаж. Августин, на представители на Ренесанса и хуманизма (Петрарка, Еразъм Ротердамски, Бокачо), на френските просветители (Дидро, Волтер, Русо, Монтескьо) и много други.

В Успоредни животописи Плутарх описва живота на Цицерон наред с този на Демостен.

Издания

• Марк Тулий Цицерон. Избрани писма. С., НК, 1983 (Библиотека за антична литература “Хермес”).
• Марк Тулий Цицерон. Избрани речи. С., Наука и изкуство, 1983 (Велики оратори).
• Марк Тулий Цицерон. Етически трактати. С., НК, 1984 (Библиотека за антична литература “Хермес”).
• Марк Тулий Цицерон. О природе богов. СПб., Азбука-классика, 2002.
• Марк Тулий Цицерон. Об обязанностях. М., АСТ, 2003 (Философия. Психология, 6).
• Марк Тулий Цицерон. За задълженията. Тускулански беседи. С., УИ, 2008.

Изследвания

• Зелинский, Ф. Ф. Цицерон в истории европейской культуры. - В: Същият. Возрожденцы (научно-популярные статьи). СПб., Алетейя, 1997, 23-63.
• Ланге-Айхбаум, Вилхелм, Волфрам Курт. Гении, лудост и слава. Т. 2. Философи и мислители. С., Кибеа, 2001, 38-43.
• Бобровникова, Т. А. Цицерон: Интеллигент в дни революции. M., Молодая гвардия, 2006.

Външни препратки

• Произведения на Цицерон (на български и латински)
• Шаблон:La икона Произведения на Цицерон
• Шаблон:Ru икона Речи и трактати на Цицерон