Битка при Смоленск (1941): Разлика между версии
м Премахнати редакции на LordBumbury (б.), към версия на BotNinja |
м без right/дясно в картинки (x3) |
||
Ред 47: | Ред 47: | ||
== Начало на битката (до 20 юли) == |
== Начало на битката (до 20 юли) == |
||
[[ |
[[File:Vitebsk Senno.jpg|мини|250п|Сражения на подстъпите на Витебск и Орша (5-9 юли 1941)]] |
||
В първите дни на юли 1941 г. танковите войски на Хот и Гудериан достигат бреговете на Западна Двина и Днепър. В стремежа си да не допуснат реорганизация на съветската отбрана около Смоленск, те се откъсват от пехотните съединения, които се борят със съветските войски, обкръжени в западна и централна Беларус ([[Беларуска операция (1941)|Беларуска операция]]). За да пресече вражеското настъпление към [[Витебск]], маршал Тимошенко нарежда на два механизирани корпуса (5-ти и 7-ми) от състава на 20-та армия (с командир генерал-лейтенант Павел Курочкин) да нанесат контрадудар срещу немската 3-та танкова група. В резултат на това между 6 и 10 юли се стига до [[битка при Сенно|битката при Сенно]], в която съветските войски са разбити и губят значителен брой танкове.<ref>[http://mechcorps.rkka.ru/files/mechcorps/pages/lepel.htm ''Боевые действия 5-го и 7-го механизированных корпусов 20-й армии в контрударе под Сенно и Лепелем в июле 1941 г.''] (Механизированные корпуса РККА, 6.2.2009)</ref> |
В първите дни на юли 1941 г. танковите войски на Хот и Гудериан достигат бреговете на Западна Двина и Днепър. В стремежа си да не допуснат реорганизация на съветската отбрана около Смоленск, те се откъсват от пехотните съединения, които се борят със съветските войски, обкръжени в западна и централна Беларус ([[Беларуска операция (1941)|Беларуска операция]]). За да пресече вражеското настъпление към [[Витебск]], маршал Тимошенко нарежда на два механизирани корпуса (5-ти и 7-ми) от състава на 20-та армия (с командир генерал-лейтенант Павел Курочкин) да нанесат контрадудар срещу немската 3-та танкова група. В резултат на това между 6 и 10 юли се стига до [[битка при Сенно|битката при Сенно]], в която съветските войски са разбити и губят значителен брой танкове.<ref>[http://mechcorps.rkka.ru/files/mechcorps/pages/lepel.htm ''Боевые действия 5-го и 7-го механизированных корпусов 20-й армии в контрударе под Сенно и Лепелем в июле 1941 г.''] (Механизированные корпуса РККА, 6.2.2009)</ref> |
||
На 10 юли танковата група на Гудериан (наброяваща 450 танка) напада съветската 13-та армия при [[Могильов]]. Възползвайки се от пълното си превъзходство в танкове и авиация, до вечерта на 11 юли немците завземат [[плацдарм]]и на левия бряг на [[Днепър]] северно и южно от града. В същото време генерал Хот напада с 500 танка съветската отбрана около Витебск. Градът е завзет, тъй като натоварената с отбраната му 19-та армия на генерал-лейтенант [[Иван Конев]] не успява да се съсредоточи навреме. В резултат на този успех групата на Хот се вклинява между 20-та и 22-ра армия, разположени съответно северно и южно от Витебск. Двете немски танкови групи захождат към Смоленск от югозапад (Гудериан) и северозапад (Хот). След ожесточени боеве 19-та съветска армия престава да съществува като бойна единица. Отделни нейни части отстъпват разпръснато към Смоленск.<ref name="stat6-10">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 6-10</ref> На 16 юли 29-та моторизирана дивизия на Вермахта завзема Смоленск, а [[7-ма танкова дивизия (Вермахт)|7-ма танкова дивизия]] достига [[Ярцево]], пресичайки железопътната линия между Смоленск и [[Вязма]]. Две съветски армии (16-та и 20-та, заедно с остатъците от 19-та) се оказват почти напълно обкръжени. На първо време те не получават помощ, тъй като командващият фронта Тимошенко не разполага с танкове за контраудари.<ref name="stat11">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 11-12</ref> |
На 10 юли танковата група на Гудериан (наброяваща 450 танка) напада съветската 13-та армия при [[Могильов]]. Възползвайки се от пълното си превъзходство в танкове и авиация, до вечерта на 11 юли немците завземат [[плацдарм]]и на левия бряг на [[Днепър]] северно и южно от града. В същото време генерал Хот напада с 500 танка съветската отбрана около Витебск. Градът е завзет, тъй като натоварената с отбраната му 19-та армия на генерал-лейтенант [[Иван Конев]] не успява да се съсредоточи навреме. В резултат на този успех групата на Хот се вклинява между 20-та и 22-ра армия, разположени съответно северно и южно от Витебск. Двете немски танкови групи захождат към Смоленск от югозапад (Гудериан) и северозапад (Хот). След ожесточени боеве 19-та съветска армия престава да съществува като бойна единица. Отделни нейни части отстъпват разпръснато към Смоленск.<ref name="stat6-10">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 6-10</ref> На 16 юли 29-та моторизирана дивизия на Вермахта завзема Смоленск, а [[7-ма танкова дивизия (Вермахт)|7-ма танкова дивизия]] достига [[Ярцево]], пресичайки железопътната линия между Смоленск и [[Вязма]]. Две съветски армии (16-та и 20-та, заедно с остатъците от 19-та) се оказват почти напълно обкръжени. На първо време те не получават помощ, тъй като командващият фронта Тимошенко не разполага с танкове за контраудари.<ref name="stat11">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 11-12</ref> |
||
[[ |
[[File:The Battle of Smolensk (10-18.7.1941).jpg|мини|250п|Германското настъпление до Смоленск и Ярцево (10-16 юли 1941)]] |
||
За да подсигурят фланговете на войските, пробили си път до Смоленск, други германски части се заемат да разширят контролираните територии на север и юг. На север, до 20 юли те разбиват Полоцкия укрепен район (на десния бряг на [[Западна Двина]]), завземат [[Невел]] и [[Великие Луки]]. На югоизток, благодарение на успешните действия на [[3-та танкова дивизия (Вермахт)|3-та танкова дивизия]], в района на Могильов са обкръжени части от съветските 13-та и 4-та армия (четири стрелкови дивизии, части от 61-ви стрелкови и 20-ти механизиран корпус).<ref name="stat6-10"/> С това обаче южният фланг на група армии „Център“ не е подсигурен, защото на 13 юли в офанзива преминава 21-ва съветска армия, командвана от генерал [[Фьодор Кузнецов]]. Нейният 63-ти корпус начело с генерал [[Леонид Петровски]] форсира Днепър и завзема Рогачьов и Жлобин, южно от [[Могильов]]. Други съединения на 21-ва армия достигат до река [[Березина]] и наближават [[Бобруйск]]. За да не допусне обхождане на главните си сили, немското командване е принудено да прехвърли в района петнадесет дивизии. Това води до отслабване на натиска към Москва.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 13-15</ref> |
За да подсигурят фланговете на войските, пробили си път до Смоленск, други германски части се заемат да разширят контролираните територии на север и юг. На север, до 20 юли те разбиват Полоцкия укрепен район (на десния бряг на [[Западна Двина]]), завземат [[Невел]] и [[Великие Луки]]. На югоизток, благодарение на успешните действия на [[3-та танкова дивизия (Вермахт)|3-та танкова дивизия]], в района на Могильов са обкръжени части от съветските 13-та и 4-та армия (четири стрелкови дивизии, части от 61-ви стрелкови и 20-ти механизиран корпус).<ref name="stat6-10"/> С това обаче южният фланг на група армии „Център“ не е подсигурен, защото на 13 юли в офанзива преминава 21-ва съветска армия, командвана от генерал [[Фьодор Кузнецов]]. Нейният 63-ти корпус начело с генерал [[Леонид Петровски]] форсира Днепър и завзема Рогачьов и Жлобин, южно от [[Могильов]]. Други съединения на 21-ва армия достигат до река [[Березина]] и наближават [[Бобруйск]]. За да не допусне обхождане на главните си сили, немското командване е принудено да прехвърли в района петнадесет дивизии. Това води до отслабване на натиска към Москва.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 13-15</ref> |
||
Ред 67: | Ред 67: | ||
== Трета фаза (8 август – 10 септември) == |
== Трета фаза (8 август – 10 септември) == |
||
{{основна|Битка при Елня}} |
{{основна|Битка при Елня}} |
||
[[ |
[[File:Invasion1941.jpg|мини|300п|Фронтовата линия на 25 август показва уязвимостта на южния фланг на група армии „Център“]]На 8 август танковата група на Гудериан настъпва на юг с цел да обкръжи съветските войски около Киев и западно от Днепър. За две седмици боеве Гудериан изминава 140 км от Рославъл до [[Стародуб]]. Настъплението подкрепя 2-ра армия на генерал [[Максимилиан фон Вайхс]], която завзема Гомел. Напредналата в посока Бобруйск 21-ва съветска армия е откъсната от останалите съветски войски.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 21-22</ref><ref name="urvyv128">''1941 год — уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 128-129]</ref> От 12 до 20 август в района между Сож и Днепър – при Жлобин, Кричев и Гомел, са пленени общо 128 000 съветски бойци.<ref>Fugate, B. |
||
''Operation Barbarossa. Strategy And Tactics On The Eastern Front, 1941'' (Novato: Presidio Press, 1984), [http://militera.lib.ru/h/fugate/05.html стр. 192, 196-199] (Проект „Военная литература“, 8.2.2009)</ref> В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм [[Брянск]] и масираните бомбардировки от въздуха (с участието на 460 съветски самолета), форсира (10 септември) река [[Десна]] и излиза в дълбокия тил на съветската групировка около Киев<ref name="urvyv128"/>.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 25-26</ref> |
''Operation Barbarossa. Strategy And Tactics On The Eastern Front, 1941'' (Novato: Presidio Press, 1984), [http://militera.lib.ru/h/fugate/05.html стр. 192, 196-199] (Проект „Военная литература“, 8.2.2009)</ref> В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм [[Брянск]] и масираните бомбардировки от въздуха (с участието на 460 съветски самолета), форсира (10 септември) река [[Десна]] и излиза в дълбокия тил на съветската групировка около Киев<ref name="urvyv128"/>.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 25-26</ref> |
||
Версия от 17:03, 22 септември 2016
Битка при Смоленск | |||
Източен фронт, Втора световна война | |||
Източният фронт по време на битките при Смоленск и Киев | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 4 (10) юли - 6 август (10 септември) 1941[1] | ||
Място | Смоленска област (западна Русия), части от източна Беларус и северна Украйна | ||
Резултат | немска тактическа победа | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Битката при Смоленск е мащабен сблъсък между немски и съветски войски през лятото на 1941 г., част от операция „Барбароса“.
В хода на битката през първите седмици на юли германските танкови групи, предвождани от генералите Херман Хот и Хайнц Гудериан, разбиват съветската отбрана по горното течение на Днепър и обкръжават над 300 000 червеноармейци. Наред със Смоленск в германски ръце падат Витебск, Орша, Могильов, Великие Луки и много други селища в източна Беларус и западна Русия. След кръвопролитни боеве, продължили до началото на август, голяма част от обкръжените съветски групировки е унищожена, но и Вермахтът търпи значителни загуби. Въпреки това немците не успяват да си пробият път към Москва, която е една от основните цели на германското командване. Решителната съпротива на Червената армия подтиква нацисткия лидер Адолф Хитлер да промени стратегическия си план, като пренасочи главните удари към Киев и Ленинград[5]. Съветските усилия за отвоюване на Смоленск през август и началото на септември не се увенчават с успех, но отбраната по московското направление укрепва до следващия германски щурм през октомври 1941 г. (Операция „Тайфун“).
В историческата литература е изказано становище, че Смоленската битка е решаваща за провала на плана „Барбароса“ и германската стратегия за „светкавична война“, тъй като германските войски извоюват успехите си с цената на невъзвратими загуби на човешки ресурси и време.[6]
По време на битката при Смоленск, през юли 1941 г., за първи път е използвана в бой (от съветска страна) реактивна система за залпов огън, добила популярност под названието „Катюша“ (БМ-13).[7][8]
Обстановка преди битката
В последните дни на юни 1941 г. 670-хилядната групировка на Западния фронт е разгромена от германската група армии „Център“ в сражението при Бялисток и Минск. След завземането на Минск (28 юни) пътят на настъпващите германски войски към Москва преминава през т. нар. „Смоленски врати“ – района около град Смоленск, където реките Днепър и Западна Двина текат паралелно една на друга и създават своеобразен коридор в източна посока. Планът на командващия групата армии, фелдмаршал Федор фон Бок, е да завладее този коридор, като разсече с бронираните си части (2-ра танкова група, начело с Гудериан, и 3-та, начело с Хот) противниковата отбрана и обкръжи съветските войски около Смоленск. Унищожаването на обкръжения противник се пада на пехотните сили на групата армии (2-ра и 9-та армия). В помощ на Бок действа и 16-та армия от група армии „Север“.[9]
Ставката на съветското Върховно главно командване предприема енергични мерки да възстанови Западния фронт, като привлича в състава му четири армии от стратегическия резерв (19-та, 20-та, 21-ва и 22-ра), още една от Украйна (16-та), и реорганизира други две (4-та и 13-та), разбити по-рано в Беларус.[9] На 200 километра източно от Днепър започва изграждане на втора защитна линия от още шест резервни армии (24-та, 28-ма, 29-та, 30-та, 31-ва и 32-ра).[10][11]
Със стремителното си настъпление след падането на Минск германските танкови групи не дават време на съветските подкрепления да изпълнят нареждането на Ставката да се укрепят на линията Могильов – Орша – Витебск – Полоцк. Съсредоточаването на съветските войски е допълнително затруднено от германските военновъздушни сили, които имат пълно господство във въздуха. Поради тези причини в началото на битката за Смоленск войските от първия ешелон на Федор фон Бок имат значително превъзходство над своя противник (430 000 войници, над 1 000 танка, 6 600 оръдия, 1 500 самолета срещу 275 000 бойци, 145 танка, 3 800 оръдия, 383 самолета[10]). Съветските сили са недостатъчни за създаване на плътна отбранителна линия; отделни дивизии трябва да отбраняват участъци, широки десетки километри.[9]
Реорганизации на съветските войски в хода на битката
Първите удари на немците поема Западният фронт с командващ маршал Семьон Тимошенко. Към 10 юли фронтът разполага с 556 000 войници, около 6 000 оръдия и над 900 танка[2], но по-малко от половината от тези сили са заели отбранителните позиции. Две седмици по-късно (24 юли)[12] от Западния фронт са отделени 13-та и 21-ва армия, които образуват Централния фронт начело с генерал-полковник Фьодор Кузнецов.[13] Тези войски, наброяващи (към 1 август, заедно с 3-та армия) 285 000 души, около 2 000 оръдия и 128 танка[2], застрашават южния фланг на група армии „Център“, но са разгромени в боевете край Гомел през август.
Малко след падането на Смоленск в германски ръце, на 30 юли Ставката обединява пет армии (24-та, 31-ва, 32-ра, 33-та и 34-та – общо 466 000 войници, 5 300 оръдия и миномети, 267 танка[2]) в Резервен фронт начело с армейски генерал Георгий Жуков. Резервният фронт прегражда пътищата източно от града и води контранастъпателните действия при Елня.[14]
На 16 август (след пробива на Гудериан по течението на река Десна) е образуван Брянският фронт (162 000 души, близо 1 700 оръдия и миномети, 41 танка[2]), в който първоначално влизат 13-та и 50-та армия под общото командване на генерал-лейтенант Андрей Ерьоменко.[13] Неговите задачи са да прикрие пътя към Москва през Брянск и да попречи на Гудериан да достигне Киев.
Споменатите фронтове (Западен, Резервен, Централен и Брянски) са оперативно подчинени на главното командване на Западното направление, което от 10 юли е поверено на маршал Тимошенко.[15]
Начало на битката (до 20 юли)
В първите дни на юли 1941 г. танковите войски на Хот и Гудериан достигат бреговете на Западна Двина и Днепър. В стремежа си да не допуснат реорганизация на съветската отбрана около Смоленск, те се откъсват от пехотните съединения, които се борят със съветските войски, обкръжени в западна и централна Беларус (Беларуска операция). За да пресече вражеското настъпление към Витебск, маршал Тимошенко нарежда на два механизирани корпуса (5-ти и 7-ми) от състава на 20-та армия (с командир генерал-лейтенант Павел Курочкин) да нанесат контрадудар срещу немската 3-та танкова група. В резултат на това между 6 и 10 юли се стига до битката при Сенно, в която съветските войски са разбити и губят значителен брой танкове.[16]
На 10 юли танковата група на Гудериан (наброяваща 450 танка) напада съветската 13-та армия при Могильов. Възползвайки се от пълното си превъзходство в танкове и авиация, до вечерта на 11 юли немците завземат плацдарми на левия бряг на Днепър северно и южно от града. В същото време генерал Хот напада с 500 танка съветската отбрана около Витебск. Градът е завзет, тъй като натоварената с отбраната му 19-та армия на генерал-лейтенант Иван Конев не успява да се съсредоточи навреме. В резултат на този успех групата на Хот се вклинява между 20-та и 22-ра армия, разположени съответно северно и южно от Витебск. Двете немски танкови групи захождат към Смоленск от югозапад (Гудериан) и северозапад (Хот). След ожесточени боеве 19-та съветска армия престава да съществува като бойна единица. Отделни нейни части отстъпват разпръснато към Смоленск.[17] На 16 юли 29-та моторизирана дивизия на Вермахта завзема Смоленск, а 7-ма танкова дивизия достига Ярцево, пресичайки железопътната линия между Смоленск и Вязма. Две съветски армии (16-та и 20-та, заедно с остатъците от 19-та) се оказват почти напълно обкръжени. На първо време те не получават помощ, тъй като командващият фронта Тимошенко не разполага с танкове за контраудари.[18]
За да подсигурят фланговете на войските, пробили си път до Смоленск, други германски части се заемат да разширят контролираните територии на север и юг. На север, до 20 юли те разбиват Полоцкия укрепен район (на десния бряг на Западна Двина), завземат Невел и Великие Луки. На югоизток, благодарение на успешните действия на 3-та танкова дивизия, в района на Могильов са обкръжени части от съветските 13-та и 4-та армия (четири стрелкови дивизии, части от 61-ви стрелкови и 20-ти механизиран корпус).[17] С това обаче южният фланг на група армии „Център“ не е подсигурен, защото на 13 юли в офанзива преминава 21-ва съветска армия, командвана от генерал Фьодор Кузнецов. Нейният 63-ти корпус начело с генерал Леонид Петровски форсира Днепър и завзема Рогачьов и Жлобин, южно от Могильов. Други съединения на 21-ва армия достигат до река Березина и наближават Бобруйск. За да не допусне обхождане на главните си сили, немското командване е принудено да прехвърли в района петнадесет дивизии. Това води до отслабване на натиска към Москва.[19]
Втора фаза (21 юли – 7 август)
Напредвайки все по-дълбоко в съветска територия, германските войски са принудени да воюват на все по-широк фронт. Отделни армии и корпуси губят пряка връзка помежду си. В пространствата между и зад тях остават боеспособни съветски части, които контраатакуват по фланговете и тила на германските войски.[20] С директива на Хитлер от 19 юли в последната десетдневка на месеца са наложени сериозни промени в разположението на група армии „Център“. Започва прехвърляне на танковите войски на север и на юг за осигуряване на оперативната връзка със съседните групи армии. С продължаването на офанзивата към Москва са натоварени пехотните сили на групата „Център“ (4-та и 9-та армия).[21]
В същото време Ставката хвърля в Смоленското сражение двадесет свежи дивизии. Разделени на пет оперативни групи, те атакуват на широк фронт без необходимата концентрация на силите. Затова успехите им са единични. На 21 юли е отвоюван (временно) Великие Луки. На 27 юли оперативната група на генерал Константин Рокосовски изтласква немците от Ярцево и се приближава до обкръжените 16-та и 20-та армия.[23] На същия ден обаче в немски ръце пада Могильов с 12 000 съветски военнопленници.[17] Съветските опити за обкръжаване и разгром на немските войски около Смоленск претърпяват неуспех. На 3 август оперативната група на генерал Владимир Качалов (28-ма армия), която настъпва от югоизток, е обкръжена край Рославъл и скоро след това е разгромена. Пленени са 38 000 души.[24] В резултат на боеве за мостовете на Днепър край Соловьово, между 4 и 6 август останките от 16-та и 20-та армия се измъкват от обкръжението.[18] Много войници от тези две армии попадат в плен. По немски данни, в боевете западно от Смоленск и в околностите на града Вермахтът успява да плени 310 000 души, други 100 000 успяват да се оттеглят[25].[24]
Независимо от тези немски успехи, съветската отбрана източно от Смоленск не е сломена. Пренасочването на голяма част от танковите войски, изтощаването на пехотните части и проблемите в снабдяването налагат временно спиране на немското настъпление към Москва.[26] Допълнителен фактор за отлагане на офанзивата към съветската столица е съсредоточаването на значителни съветски сили по средното течение на Днепър (около Киев). Затова на 30 юли Хитлер издава нова директива, с която германските войски по московското направление преминават в отбрана. [27]
Трета фаза (8 август – 10 септември)
На 8 август танковата група на Гудериан настъпва на юг с цел да обкръжи съветските войски около Киев и западно от Днепър. За две седмици боеве Гудериан изминава 140 км от Рославъл до Стародуб. Настъплението подкрепя 2-ра армия на генерал Максимилиан фон Вайхс, която завзема Гомел. Напредналата в посока Бобруйск 21-ва съветска армия е откъсната от останалите съветски войски.[28][13] От 12 до 20 август в района между Сож и Днепър – при Жлобин, Кричев и Гомел, са пленени общо 128 000 съветски бойци.[29] В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм Брянск и масираните бомбардировки от въздуха (с участието на 460 съветски самолета), форсира (10 септември) река Десна и излиза в дълбокия тил на съветската групировка около Киев[13].[30]
През втората половина на август настъпва и северният фланг на група армии „Център“. В битката за Великие Луки между 22 и 26 август два корпуса от немската 9-та армия, подкрепени от части на 57-ми моторизиран корпус от танковата група на Хот, разгромяват съветската 22-ра армия, завземат града и пленяват над 30 000 души и голямо количество бойна техника. Чрез тази операция групите армии Център и „Север“ (действаща срещу Ленинград) възстановяват контакта помежду си, нарушен малко след германското нахлуване в СССР.[31]
Промяната в направлението на германските удари позволява на съветското командване да привлече допълнителни резерви и да подсили отбраната на Москва. На 8 август съветските войски (19-та и 30-та армия) подновяват настъплението си при Духовщина, североизточно, а после и при Елня, югоизточно от Смоленск, но напредват само с няколко километра. Опитите на Червената армия за отвоюване на Смоленск продължават и в началото на септември.[32] Единственият голям успех в тези усилия е в ликвидирането на Елнинския плацдарм (между 30 август и 8 септември) от 24-та армия на генерал-майор Константин Ракутин.[33] В отбранителни боеве около реките Западна Двина и Воп и при Елня войските от немските 4-та и 9-та армия търпят тежки загуби. Някои дивизии губят между 20 и 30 % от бойците си, а 161-ва пехотна дивизия е изтеглена от полесражението, след като три четвърти от нея са унищожени.[34] Съветското командване обаче не разполага с достатъчно сили, за да продължи атаките. Затова на 10 септември Ставката нарежда на войските да преминат в отбрана. С това битката при Смоленск завършва.[35]
Последици
По данни от руските архиви в Смоленското сражение Червената армия губи 760 000 души, в т. ч. близо половин милион (486 000) безвъзвратно (т. е. убити, починали от раните си или безследно изчезнали).[4] Пленената или унищожена от германците бойна техника наброява 3 205 танка и 3 120 оръдия[36] (по други данни – 1 348 танка, 9 290 оръдия и 903 самолета[3]). Двумесечните боеве за „Смоленските врати“ допринасят за съществена част от загубите на Вермахта на Източния фронт, които към края на август 1941 г. достигат 585 000 души[37]. До края на септември германските войски срещу Москва са в отбрана. В навечерието на операция „Тайфун“ група армии „Център“ все още не е попълнила загубите си (не достигат 80 000 бойци по щат[38]), а съветското командване е струпало 1 250 000 бойци.[39]
Повече от две години град Смоленск е под германска окупация. Подобно на много други съветски селища и той е почти изцяло разрушен в резултат на бойните действия. При освобождаването на града през септември 1943 г. 93 % процента от жилищните сгради са в развалини.[40] На 6 май 1985 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Смоленск получава почетното звание „Град герой“.[41]
Източници
- ↑ Битката е продължавала от 10 юли до 10 септември според съветски и руски историци – Андроников, Н. (гл. ред.) История Второй мировой войны 1939-1945, том 4, стр. 71, 79; Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006). В западни изследвания и справочници за начало се сочи 4 юли, а за край – 6 август – Zabecki, D. World War II in Europe: An Encyclopedia (Taylor & Francis, 1999, ISBN 0824070291), стр. 1304; Ballhausen, H. Chronik des zweiten Weltkriegs (Wissen Media Verlag, 2004, ISBN 3577143673), стр. 134
- ↑ а б в г д е Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 38-39
- ↑ а б Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 47
- ↑ а б Смоленское сражение, в: Кривошеев, Г. Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)
- ↑ Gooch, J. Decisive Campaigns of the Second World War, Routledge, 1990 ISBN 0714633690, стр. 112
- ↑ Николов, Р. 1941 – Годината на планетарния сблъсък, стр. 62, във: Военноисторически сборник, 2005 (№1) (взето от „Военно издателство“, 21.1.2009)
- ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 8
- ↑ Петров, А. Загадка первого залпа "катюш", (статия от „Независимое военное обозрение“, 20.6.2008)
- ↑ а б в Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 3-6
- ↑ а б 1941 год — уроки и выводы, стр. 126-127 („Воениздат“, Москва 1992, цит. по: Проект „Военная литература“, 18.1.2009)
- ↑ Заповед №00334 на Ставката на Върховното командване от 14 юли 1941 г.
- ↑ Директива на главнокомандващия войските на Западното направление
- ↑ а б в г 1941 год — уроки и выводы, стр. 128-129
- ↑ Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 607
- ↑ Мягков, М. Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942, стр. 48, бел. 137 (РАН, Москва 1999, цит. по: Проект „Военная литература“, 19.1.2009); Португальский, Р., Доманк, А., Коваленко, А. Маршал С. К. Тимошенко („МОФ Победа - 1945 год“, Москва 1994, цит. по Проект „Военная литература“, 24.1.2009), стр. 162-163, 173-176, 179-180
- ↑ Боевые действия 5-го и 7-го механизированных корпусов 20-й армии в контрударе под Сенно и Лепелем в июле 1941 г. (Механизированные корпуса РККА, 6.2.2009)
- ↑ а б в Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 6-10
- ↑ а б Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 11-12
- ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 13-15
- ↑ Wray, T. Standing Fast: German Defensive Doctrine on the Russian Front during the Second World War, Fort Leavenworth, Kansas 1983, стр. 43-44 (Combined Arms Research Library, 10.1.2009)
- ↑ Мягков, М. Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942, стр. 34-35
- ↑ източник: РККА (достъп от 22.1.2009)
- ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 15-17
- ↑ а б Типпельскирх, К. История Второй мировой войны, стр. 254-255 („Полигон“, Санкт Петербург 1999, цит. по: Проект „Военная литература“, 19.1.2009)
- ↑ Zabecki, D. World War II in Europe: An Encyclopedia, Taylor & Francis, 1999, ISBN 0824070291, стр. 1688
- ↑ Wray, T. Standing Fast, стр. 48-49
- ↑ Мягков, М. Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942, стр. 32, 35, 42
- ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 21-22
- ↑ Fugate, B. Operation Barbarossa. Strategy And Tactics On The Eastern Front, 1941 (Novato: Presidio Press, 1984), стр. 192, 196-199 (Проект „Военная литература“, 8.2.2009)
- ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 25-26
- ↑ Fugate, B. Operation Barbarossa. Strategy And Tactics On The Eastern Front, 1941 (Novato: Presidio Press, 1984), стр. 202; Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. Operation Barbarossa 1941, Osprey Publishing, 2005, ISBN 184176857X, стр. 64-65
- ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 22-25
- ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 26-27
- ↑ Wray, T. Standing Fast, стр. 54, 58-59
- ↑ Андроников, Н. (гл. ред.) История Второй мировой войны 1939-1945, том 4, стр. 79
- ↑ Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X. с. 36.
- ↑ Мягков, М. Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942, стр. 43
- ↑ Wray, T. Standing Fast, стр. 59
- ↑ Московская стратегическая оборонительная операция, в: Кривошеев, Г. Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)
- ↑ Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 657
- ↑ История города (взето от официалния сървър на администрацията на Смоленск, 21.1.2009)
|