9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“
Lycee de langue française „Alphonse de Lamartine“
Sofia-9th-french-school.jpg
Информация
Седалище София, София-град,
Flag of Bulgaria.svg България
Основаване 1961
Вид Езикова гимназия
Навигация
Адрес бул. „Патриарх Евтимий“ №35
Сайт http://www.feg.bg/

9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ е средно езиково училище в София, създадено през 1961 г. под името 9 СПУ с изучаване на френски език „Георги Кирков“. От началото на 1990-те години носи името на френския благородник, поет, дипломат и политик Алфонс дьо Ламартин (1790 – 1869), който посещава българските земи през 1832 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

При създаването си през 1961 г. френската, заедно с немската гимназия, се помещава в квартал „Надежда“. За учебната 1963 г. се настанява в настоящата си сграда на булевард „Патриарх Евтимий“ в идеалния център на София, в сградата на 9-та обикновена гимназия. Последният випуск на обикновената гимназия завършва през 1965 г. и гимназията става чисто езикова. От 1977 г. се откриват и паралелки с испански език, но през 1991 г. те са изнесени в новоучредената 164-та испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“.

През 1976 г. Френската гимназия е наградена с орден „Кирил и Методий“ I степен, а през 1977 г. е приета за асоциирано училище към ЮНЕСКО. При историческата си визита в България през 1989 г. президентът на Франция Франсоа Митеран специално посещава Френската гимназия, където остава повече от предвиденото, нарушавайки протокола.

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

Френската гимназия има установени традиции и висок авторитет в обучението по френски език. Интензивното изучаване на езика се извършва по програма, включваща 20 часа по френски седмично в подготвителен и 8-ми клас и от 6 до 8 часа в класовете след 8-ми. Предметите история, география, биология/физика, химия, и философия се изучават на френски език. Завършилите 9 ФЕГ могат да се запишат във френски университет, без да държат приравнителен изпит по език.

През петте години на обучение се изучава задълбочено и хронологично френската литература и култура във всички нейни жанрове.

Традиции[редактиране | редактиране на кода]

Девизът на училището е „Френската – защото сме заедно!“ Много важна е приемствеността – повече от половината преподаватели в гимназията са бивши нейни възпитаници. В годините след основаването на гимназията френският език отстъпва по популярност на другите западни езици – неговият силен период е началото на XX в. Въпреки това влизането във „Френската“ е трудно – поне 10 ученика се борят за 1 място, а балът е съизмерим с този в другите елитни столични гимназии. Последното доказва, че стимулът за кандидатстване в голяма степен се дължи на високия престиж и на традициите на учебното заведение.

Изкуства[редактиране | редактиране на кода]

Френската гимназия има изградени традиции в областта на театъра. Всяка година се подготвя и изнася театрална постановка по различни пиеси от класически френски автори.[1] Училището има хор.

Наскоро се практикуват и часове по фотография, правят се вътрешни конкурси и изложби по стените на училището.

Спортни постижения[редактиране | редактиране на кода]

Волейболният и Баскетболният отбор на гимназията участват в престижната лига за купа „Кларис“, която обединява елитните столични гимназии, а футболният отбор е участник в Българската училищна футболна лига. Училището има изяви и в спортовете ски, тенис, плуване, тенис на маса, шахмат.

Международно сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

Френската гимназия осъществява образователен и културен обмен с франкофонски училища от Европа, сред които Lycee Gerson (Париж), College Claparede Женева, Lycee Jaques Decour Париж, Lycee de Sevres Севър и др. Проекти на училището се ползват с подкрепата на Френския културен институт в София.

Директори[редактиране | редактиране на кода]

  • Надежда Димчева (1963 – 1964)
  • Симеон Симеонов (1965 – 1970)
  • Виолета Боева (1970 – 1977)
  • Иван Коларов (1977 – 1992)
  • Александра Кузманова (1992 – 1995)
  • Асен Кръстев (1996 – 2001)
  • Пенка Малинска (2001 – 2008)
  • Емилия Йорданова Богданова-Иванова (2009-)

Учители[редактиране | редактиране на кода]

Във Френската гимназия работят опитни и висококвалифицирани преподаватели. Много от тях са автори на учебници и методически помагала, четат лекции и водят упражения в СУ и други висши училища. Част от преподавателите по френски език са французи. За качествата на преподавателите говори фактът, че почти всички възпитаници на гимназията биват приети за студенти с изпити по предмети, различни от френски език: математика, история, литература, биология, химия.

Изявени възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

  • Aксиния Mихайлова – поетеса
  • Албена Воденичарова – журналист, директор „Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация“, МВнР
  • Ангелина Пискова – журналист
  • проф. Антоний Тодоров – политолог
  • Аспарух Иванов – актьор
  • Атанас Младенов – посланик в Италия, Малта и Сан Марино
  • Бойко Ламбовски – журналист и писател
  • Борис Чернев – актьор
  • Бистра Атанасова – професор, Институт по генетика, БАН
  • Валентин Пламенов – писател
  • Васил Грудев – служебен министър на земеделието и храните в правителството на проф. Георги Близнашки
  • Вера Петрова – гл. ред. сп. „Бакхус“, управител на Асоциацията на културните мениджъри в България
  • проф. д.ик.н. Владимир Чуков – арабист
  • Георги Александров – журналист, бивш изпълнителен директор на издателство „Егмонт България“
  • Георги Димитров – дипломат, постоянен секретар на МВнР, бивш посланик в Сърбия, външнополитически съветник на президента Георги Първанов
  • Георги Табаков – директор на Българския икономически форум
  • Григорий Недялков – журналист
  • Гриша Атанасов – журналист и преводач, бивш главен редактор на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“
  • проф. Драгомир Драганов – историк, политик
  • Даниел Вълчев, юрист и политик
  • Димитър Цанчев – дипломат, постоянен представител на България към ЕС, посланик в Израел, постоянен представител в ООН – Женева, бивш заместник министър на външните работи,
  • Евгени Стайков – председател на Софийския апелативен съд (САС)
  • проф. Жасмин Попова – посланик в Швеция, преподавател по европейско право
  • проф. Иван Данов – архитект, бивш министър на инвестиционното проектиране
  • Ивайло Калфин – бивш депутат в Европейския парламент, бивш вицепремиер, министър на външните работи (2005 – 2009), министър на труда и социалната политика (2014 – 2016),
  • Иван Христов – посланик в Испания, бивш заместник министър на външните работи
  • Илияна Йотова – бивш депутат в ЕП, вицепрезидент на България (2017—)
  • Йоана Буковска – актриса
  • Искрен Пецов – музикант
  • Карла Рахал – актриса и певица
  • проф. Климент Ходжов – учен
  • Копринка Червенкова – гл. редактор на вестник „Култура
  • Кънчо Стойчев – социолог, ГАЛЪП
  • проф. д-р Лидия Катрова – стоматолог
  • проф. д-р Лъчезар Трайков – лекар
  • Любомир Павлов – бивш собственик на ТВ7
  • Любомир Найденов – преводач, журналист
  • Марин Райков – дипломат, посланик в Париж и Рим, служебен премиер (2013), зам. министър на външните работи
  • Мариета Ангелова – актриса
  • Мартин Ганев – изп. директор на фонд CSIF
  • Мартина Шопова – водеща на „5 по Рихтер“ и „Сутрин в 7“ по ТВ7
  • Мая Георгиева – изп. директор на Първа инвестиционна банка
  • Надежда Михайлова – министър на външните работи (1997 – 2001), депутат в ЕП (2009 – 2014), посланик в Турция
  • Ники Илиев – фотомодел и ТВ водещ
  • д-р Никола Василев – бивш вицепремиер, министър на здравеопазването (1991 – 1992 и 1994 – 1995), зав. клиника в УБ „Майчин дом“, кавалер на Ордена на Почетния легион
  • Николай Милков – дипломат, заместник-министър на външните работи (2004 – 2005); постоянен секретар на МО (2009 – 2013);
  • Николай Теохаров – адвокат
  • Нено Димов – депутат 40 НС, министър на околната среда и водите на България (2017—)
  • Огнян Димов – бивш ген. директор на ТВ2
  • Огнян Цолов – солист на рок група „Фактор“
  • Орлин Бориславов – продуцент и водещ на радио и ТВ предаването „Микрофон и мишка
  • Павел Станчев – изп. директор на Нова телевизия
  • Петър Лисицов (Пешо Пърпъла) – музикален журналист
  • Пламен Юруков – бивш председател на СДС
  • Радан Кънев – политик, председател на ДСБ
  • Ружа Лазарова – писател
  • Румен Захариев – първият дипломиран български експерт-демограф.
  • Румен Янчев – изп. директор на БУЛСТРАД.
  • Рупен Гарабедян – актьор.
  • Светлана Жекова – служебен министър на околната среда и водите в правителството на проф. Георги Близнашки.
  • Сергей Сергеев – волейболист, съдия по волейбол, доктор на технологичните науки.
  • Силвия Лулчева – актриса
  • Слави Бинев – политик, народен представител в XLIII Народно събрание, бивш евродепутат (2007 – 2014), спортист и бизнесмен
  • проф. д-р Славка Цанова - Технически университет София
  • Спас Спасов – философ, професор в Университет Монреал
  • Станислав Даскалов – актьор
  • Стефан Иванов – журналист и писател
  • Стефан Командарев – кинорежисьор
  • Стефан Тафров – дипломат, заместник министър на външните работи, посланик в Италия, Великобритания, Франция, постоянен представител на България в ООН, кавалер на Ордена на Почетния легион
  • Стефан Сърчаджиев – актьор
  • Стоян Михалев – музикант
  • Татяна Ваксберг – журналистка
  • Татяна Чонкова – ген. секретар на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
  • Тодорка Минева – преводач
  • Уляна Пръмова – бивш генерален директор на БНТ
  • Христо Бонински – спортен журналист
  • Катя Тодорова – посланик в Мароко, бивш заместник министър на външните работи
  • проф. д-р Цекомир Воденичаров – декан на ФОЗ, Медицински университет

Източници[редактиране | редактиране на кода]