Маламир
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Маламир.
Маламир | |
български владетел | |
Роден |
неизв.
|
---|---|
Починал | 836 г.
|
Религия | Тенгризъм |
Управление | |
Период | 831 – 836 |
Предшественик | Омуртаг |
Наследник | Пресиян |
Семейство | |
Баща | Омуртаг |
Братя/сестри | Звиница |
Маламир в Общомедия |
Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.
Произход и възкачване на престола
[редактиране | редактиране на кода]Той е третият и най-малкият син на хан Омуртаг и внук на хан Крум. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) поради проявени симпатии към християнството.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, Маламир го изпраща на смърт.
Младият хан продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на Плиска и е присъединен днешен Пловдив. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с Франкската империя и с Византия.
Война с Византия
[редактиране | редактиране на кода]Византийският император Теофил нарушава 30-годишния мирен договор, подписан с Омуртаг, и през 836 г. предприема поход срещу България. Българите, начело с кавхан Исбул, отговарят, като навлизат във византийските територии и стигат чак до Одрин. После се отправят към Пловдив и след преговори с жителите му влизат в града. Оттогава градът е включен в пределите на България. Този град по онова време има важно стратегическо значение за овладяването на Родопската област, както и за прекъсване на римския път Виа Милитарис (Виа Диагоналис) на Балканския полуостров, който свързва Сигиндунум (дн. Белград), Сердика (дн. София) и Константинопол, и сухоземната връзка между Солун и Константинопол. Тези събития са описани в каменен надпис, известен като „Маламирова летопис“.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Маламир умира неочаквано и по неизвестни причини през 836 г. и тъй като не оставя наследници, престолът е зает от племенника му Пресиян – син на брат му Звиница.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Маломир е наречена улица в квартал „Гърдова глава“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0
- Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове“. Т. 1. „Първо българско царство. Епоха на хуно-българското надмощие“ (679 – 852)“, С. 1918
- Константин Иречек: Geschichte der Bulgaren, Georg Olm Verlag, 1977 (Orig.: Verlag von F. Tempsky, Prag, 1876)
Омуртаг | → | български хан (831 – 836) | → | Пресиян |
|