Направо към съдържанието

Ореовец (община Прилеп)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ореовец.

Ореовец
Ореовец
— село —
41.3881° с. ш. 21.635° и. д.
Ореовец
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областБабуна планина
Надм. височина986 m
Население17 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Ореовец в Общомедия

Ореовец или понякога книжовно Ореховец или Оряховец (на македонска литературна норма: Ореовец) е село в община Прилеп, Северна Македония.

Селото е разположено в планината Бабуна, току над самия град Прилеп, източно от него и в близост до прохода Плетвар

В XIX век Ореовец е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1874 година.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ореховец (Oréhovetz) е посочено като село с 44 домакинства и 184 жители българи.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ореовец е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 57 къщи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Орѣоецъ има 505 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Оряховец има 480 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 17 жители, от тях 16 македонци и един непосочен.[6]

Родени в Ореовец
  • Ачко Иванов (? - 1905), български революционер от ВМОРО, загинал в местността Църници[7]
  • Вера Ацева - Доста (1919 – 2006), комунистическа партизанка и югославски политик
  • Георги Ацев (1884 – 1906), български революционер
  • Григор Симеонов (? - 1907), български четник от ВМОРО, загинал при Никодин в сражение с турци[7]
  • Мирче Ацев, български хайдутин от XIX век баща на революционерите Мирче, Георги и Петър Ацев
  • Мирче Ацев (1859 – 1901), български революционер
  • Мирче Ацев (1915 – 1943), комунистически партизанин и национален герой на Югославия и Северна Македония
  • Никола Алексиев, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина, безследно изчезнал на 22 юни 1913 година[8]
  • Петър Ацев (1877 – 1939), български революционер
  1. Црква „Свети Димитриј“, село Ореовец // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 ноември 2007 
  7. а б Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.