Пещани (община Прилеп)
Тази статия е за прилепското село. За охридското вижте Пещани (община Охрид).
| Пещани Пештани | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Пещани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 20 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Пещани в Общомедия | |
Пещани (на македонска литературна норма: Пештани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в подножието на Дрен планина, в северния край на областта Мариово, южно от общинския център Прилеп. Селото е на надморска височина от 670 m. Землището му е 18,5 km2 – пасища 1297 ha, обработваеми земи 389 ha.[1] Близо до селото в западна посока е манастирът „Свети Илия“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е първоначално жителско име със суфикс -jane от старобългарското пешть, „пещера“, „пещ“. Според него е малко вероятно етимологията да е от пясък, стбългарски пэсъкъ с -шт- от -skj-, тъй като форма *Пэштани не е засвидетелствана.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 11 | 1 | 936 | |
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 17 | 831 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 46 | 5 | 3 | 2476 |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 32 | 9 | 2261 | |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 30 | 5 | 1 | 1200 |
Селото е споменато в Трескавецкия поменик в XVII – XVIII век.[2]
В XIX век Пещани е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пещани (Peschtani) е посочено като село с 40 домакинства и 192 жители българи и 3 цигани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пещани има 280 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пещани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 38 къщи.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пещани има 304 българи екзархисти.[6]
Според Георги Трайчев Пещани има 45 къщи с 280 жители българи.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Пещани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
- Преброявания[1]
| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 190 | 221 | 210 | 149 | 63 | 29 | 18 | 20 |
| северномакедонци | 221 | 209 | 149 | 62 | 29 | 18 | 20 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пещани
Цвятко Георгиев, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, земеделец, 1 рота на 10 прилепска дружина[9]- Петко Димитров Петков, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пештани (Pestani) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 175.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
- ↑ ДАРМ Ф.1095
| |||||||||||
