Правителство на Гриша Филипов

Правителство на Гриша Филипов
	Правителство на Гриша Филипов
77-о правителство на България
Общи
Първи секретар	Тодор Живков
Председател на МС	Гриша Филипов
Народно събрание	VIII
Сформиране	18 юни 1981 г.
Разпускане	19 юни 1986 г.
Продължителност	5 години и 1 ден
Първоначален състав
Коалиция	ОФ (БКП, БЗНС)
Министри	30
~ мъже	28
~ жени	2
Средна възраст	57 години
Представителство
Народно събрание	370 / 400

Правителството на Гриша Филипов е седемдесет и седмо правителство на България (тринадесето на Народна република България), избрано от VIII народно събрание на 18 юни 1981 г.^[1] Приемник е на второто правителство на Станко Тодоров. Управлява до 19 юни 1986 г., след което се преобразува в правителството на Георги Атанасов.

Политика

В началото и средата на 1980-те години кризата в България обхваща повечето сектори от икономиката. Перестройката в СССР, намаляването на вноса на евтин суров нефт от СССР и поскъпването му, свиването на оръжейните пазари на страната принуждават управляващите да взимат нови заеми от международните финансови институции. Въпреки идеологизацията и административния контрол на БКП във всички области на образованието, науката и културата (преса, книгоиздаване и обучение), през периода 1966 – 1986 г. развитието на духовната сфера бележи напредък. Той е продиктуван до голяма степен от желанието на БКП да афишира пред света успехите си в изграждането на социализма и отпусканите във връзка с това огромни държавни субсидии. В края на 1980-те години България разполага с 30 висши учебни заведения със 138 хиляди студенти и 19 200 преподаватели срещу само 5 висши училища, 10 хиляди студенти и 453-ма преподаватели през 1944 г. През 1989 г. в страната има 31 611 научни работници, част от които са с международна известност. Големи са успехите в изобразителното изкуство‚ книгоиздаването, музикалната култура‚ театъра и киното.

Във външната политика на България и за този период СССР е най-големият външнотърговски партньор (над 50% от външнотърговския и обмен). На второ и трето място остават ГДР и Полша. Засилват се контактите с държави от Азия и Африка, като в края на 70-те стокообменът с тях достига 7,3%. Активизират се и връзките със Запада – 12,4%. През 1985 г. Съвета за икономическа взаимопомощ приема мащабна програма до 2000 г. Отношенията с Югославия са непостоянни. Въпреки декларациите на българските политици, че България е за запазване на границите между държавите, определени след Втората световна война, недоверието между балканските страни остава. Така Белград продължава чрез средствата за масово осведомяване и образованието да насажда антибългарски настроения сред населението си.

С Гърция и Турция са подписани многобройни междуправителствени спогодби за икономическо и културно сътрудничество. След 1984 г. обаче, във връзка с „възродителния процес“ в страната, рязко се влошават отношенията с Турция.

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Гриша Филипов, е съставен от политически дейци на Отечествения фронт (Българска комунистическа партия и БЗНС (казионен).^[2]^[3]

Кабинет

Сформира се от следните 22 министри, 7 зам.-председатели и един председател на Министерския съвет:^[4]^[5]

министерство		партия
председател на Министерския съвет	Гриша Филипов	БКП
първи зам.-председател на Министерския съвет	Тодор Божинов	БКП
първи зам.-председател на Министерския съвет	Андрей Луканов	БКП
зам.-председател на Министерския съвет	Георги Йорданов	БКП
зам.-председател на Министерския съвет	Григор Стоичков	БКП
зам.-председател на Министерския съвет, председател на Държавния комитет за планиране	Кирил Зарев	БКП
зам.-председател на Министерския съвет, металургия и минерални ресурси	Стамен Стаменов	БКП
зам.-председател на Министерския съвет	Станиш Бонев	БКП
финанси	Белчо Белчев	БКП
председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес	Начо Папазов	БКП
председател на Комитета за култура	Людмила Живкова	БКП
вътрешни работи	Димитър Стоянов	БКП
народна отбрана	Добри Джуров	БКП
външни работи	Петър Младенов	БКП
народна просвета	Александър Фол	БКП
енергетика	Никола Тодориев	БКП
химическа промишленост	Георги Панков	БКП
машиностроене и електроника	Тончо Чакъров	БКП
лека промишленост	Румен Сербезов	БКП
председател на НАПС	Александър Петков	БКП
строителство и архитектура	Иван Сакарев	БКП
транспорт	Васил Цанов	БКП
вътрешна търговия и услуги	Георги Караманев	БКП
външна търговия	Христо Христов	БКП
гори и горска промишленост	Янко Марков	БЗНС
съобщения	Пандо Ванчев	БЗНС
народно здраве	Радой Попиванов	БЗНС
правосъдие	Светла Даскалова	БЗНС
председател на Комитета за опазване на природната среда	Георги Павлов	БКП
министър без ресор	Димитър Жулев	БКП

Ведомства без ранг на министерства

министерство	име		партия
председател на БНБ		Веселин Никифоров	БКП

¹: – член на правителството.

Промени в кабинета

от 7 юли 1981

Стефан Стайнов е освободен от поста председател на Комитета по архитектура и благоустройство.

министерство		партия
първи зам.-министър на строителството и архитектурата	Стефан Стайнов	БКП
първи зам.-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес	Никола Калчев	БКП
първи зам.-министър на машиностроенето и електрониката	Васил Хубчев	БКП

от 21 юли 1981

Внезапно умира председателя на Комитета за култура Людмила Живкова. Поста остава свободен до 2 февруари 1982 г.^[6]

от 26 август 1981

На 26 август 1981 г. умира зам.-председателя на Министерския съвет и министър на металургията и минералните ресурси Стамен Стаменов.

от 30 октомври 1981

министерство	име		партия
първи зам. министър на вътрешната търговия и услугите		Христаки Иванов	БКП

от 2 февруари 1982

На ІХ пленум на ЦК на БКП са избрани:
- за председател на Комитета за култура Георги Йорданов – кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и зам.-председател на Министерския съвет.
- за министър на металургия и минерални ресурси Тодор Божинов.

министерство	име		партия
председател на Комитета за култура		Георги Йорданов	БКП
металургия и минерални ресурси		Тодор Божинов	БКП

от 4 февруари 1982

министерство	име		партия
първи зам.-председател на Комитета за култура		Светлин Русев	БКП

от 19 юли 1982

Кирил Зарев е освободен от поста председател на Държавния комитет за планиране.^[7]

министерство	име		партия
зам.-председател на Министерския съвет		Георги Караманев	БКП
председател на Държавния комитет за планиране		Станиш Бонев	БКП

от 3 ноември 1983

министерство	име		партия
първи зам.-министър на машиностроенето и електрониката		Васил Стоянов	БКП

от 4 януари 1984

Направени са следните промени:
- Преобразуват се:
- Комитетът за опазване на природната среда остава без ранг на министерство.
- Освободени са:
  - Стефан Стайнов от поста първи зам.-министър на строителството и архитектурата;
  - Васил Хубчев и Васил Стоянов от поста първи зам.-министър на машиностроенето и електрониката.

министерство		партия
зам.-председател на Министерския съвет, енергийно-суровинни ресурси	Тодор Божинов	БКП
първи зам.-председател на Министерския съвет	Чудомир Александров	БКП
производство и търговия с потребителски стоки	Георги Караманев	БКП
машиностроене	Огнян Дойнов	БКП
строителство и селищно устройство	Григор Стоичков	БКП
председател на Държавния комитет за наука и технически прогерс	Никола Тодориев	БКП
първи зам.-министър на машиностроенето	Тончо Чакъров	БКП

от 11 януари 1984

министерство		партия
първи зам.-министър на производството и търговията с потребителски стоки	Румен Сербезов	БКП
първи зам.-министър на машиностроенето	Васил Стоянов	БКП
първи зам.-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес	Стоян Марков	БКП

от 4 април 1984

Христаки Иванов е освободен от поста първи зам.-министър на вътрешната търговия и услугите.

министерство		партия
първи зам.-министър на строителството и селищното устройство	Стефан Стайнов	БКП
първи зам.-министър на производството и търговията с потребителски стоки	Христаки Иванов	БКП
първи зам.-министър на строителството и селищното устройство	Иван Сакарев	БКП

от 24 април 1984

Светлин Русев е освободен от поста първи зам.-министър на Комитета за култура.

министерство	име		партия
първи зам.-министър на Комитета за култура		Любомир Павлов	БКП

от 9 май 1984

министерство	име		партия
председател на Президиума на Медицинска академия¹		Атанас Малеев	БКП

¹: – с ранг на министър.

от 21 май 1984

Освободени са:
- Васил Стоянов от поста първи зам.-министър на машиностроенето, на негово място е назначен Стоян Марков.

министерство	име		партия
първи зам.-министър на машиностроенето		Стоян Марков	БКП

от 17 май 1985

Освободени са:
- Никола Тодориев от поста председател на Държавния комитет за наука и технически прогерс. Пост остава вакантен до 18 октомври 1985 г.
- Тончо Чакъров от поста първи зам.-министър на машиностроенето.

от 18 май 1985

Преобразуват се:^[8]
- Министерството на енергийно-суровинните ресурси се закрива и на негово място се създават Министерство на металургията, Министерство на снабдяването и Министерство на енергетиката.

министерство		партия
енергетика	Никола Тодориев	БКП
снабдяване	Тодор Божинов	БКП
металургия	Тончо Чакъров	БКП

от 18 октомври 1985

Стоян Марков е освободен от поста първи зам.-министър на машиностроенето.

министерство	име		партия
председател на Държавния комитет за планиране, зам. председател на Министерския съвет		Иван Илиев	БКП
председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес		Стоян Марков	БКП

от 9 декември 1985

министерство	име		партия
първи зам. министър на съобщенията		Атанас Попов	БКП

от 4 януари 1986

Кирил Зарев е освободен от поста зам.-председател на Министерския съвет.

от 28 януари 1986

Направени са следните промени:^[9]
- Преобразуват се:
  - Държавния комитет за наука и технически прогрес в Държавен комитет за изследвания и технологии.
Държавния комитет за планиране в Държавна планова комисия.
- Закриват се:
  - Министерството на металургията, Министерството на снабдяването и Министерството на производството и търговията с потребителски стоки, на тяхно място се създава Министерство на търговията.^[10]
  - Министерството на строителството и селищното устройство, на негово място се създава Комитет по териториално и селищно устройство – без ранг на министерство.
- Освободени са:

министерство		партия
първи зам. председател на Министерския съвет	Стоян Марков	БКП
търговия	Христо Христов	БКП
председател на Държавния комитет за изследвания и технологии	Стоян Марков	БКП
председател на Държавната планова комисия	Иван Илиев	БКП
председател на Стопанския съвет	Огнян Дойнов	БКП
председател на Социалния съвет	Георги Караманев	БКП
председател на Комитета за наука, култура и образование	Георги Йорданов	БКП

от 21 февруари 1986

Освободени са:
- Румен Сербезов от поста първи зам.-министър на производството и търговията с потребителски стоки.
- Стефан Стайнов от поста първи зам.-министър на строителството и селищното устройство.

министерство		партия
зам.-председател на Министерския съвет	Георги Йорданов	БКП
зам.-председател на Министерския съвет	Георги Караманев	БКП
зам.-председател на Министерския съвет	Огнян Дойнов	БКП
председател на Комитета за опазване на околната среда	Тодор Божинов¹	БКП

¹: – с ранг на министър.

от 24 март 1986

Направени са следните промени:^[11]
- Закриват се:
  - Министерството на енергетиката, Министерството на химическата промишленост, Министерство на горите и горската промишленост, Министерството на машиностроенето и Министерството на металургията.^[12]
- Преобразуват се:
  - Националния аграрно-промишлен съюз (НАПС) в Министерство на земеделието и горите.
- Комитета за култура остава без ранг на министерство.
- Комитета за държавен и народен контрол получава ранг на министерство.
- Освободени са:
  - Гриша Филипов от поста председател на Министерския съвет.
  - Атанас Попов от поста първи зам.-министър на съобщенията.
  - Любомир Павлов от поста първи зам.-министър на Комитета за култура.
  - Иван Илиев от постовете зам.-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране.
  - Стоян Марков от поста първи зам.-председател на Министерския съвет.
  - Георги Йорданов, Георги Караманев и Огнян Дойнов от поста зам.-председател на Министерския съвет. Първият е освободен и от поста председател на Комитета за култура поради избирането му за председател на Съвета за духовно развитие.
  - Александър Фол от поста министър на народната просвета поради преминаване на друга длъжност.

министерство		партия
председател на Министерския съвет	Георги Атанасов	БКП
народна просвета	Илчо Димитров	БКП
председател на Комитета за държавен и народен контрол	Георги Георгиев	БКП
земеделие и гори	Алекси Иванов	БЗНС

Източници

↑ Назначено с Указ № 1227 от 18 юни 1981 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 49, от дата 23 юни 1981 г.
↑ Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879–1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 348 – 349.
↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
↑ Цураков 2010, с. 410.
↑ Ф. 1Б; оп. 67; а.е. 289, Протокол № 289 от 15 юни 1981 г. от заседание Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: утвърждаване ръководството на Парламентарната група на БКП, на Народното събрание (НС), на Държавния съвет (ДС) и Министерския съвет (МС), с. 3 – 6.
↑ Ф. 1Б; оп. 67; а.е. 372, Протокол № 372 от 21 юли 1981 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за създаване на Комисия за организиране погребението на Людмила Живкова, наименуване на научни културни институти, училища и др. на нейно име, издаване книга за нея и др., с. 1 – 3.
↑ Ф. 1Б; оп. 67; а.е. 1197, Протокол № 448 от 13 юли 1982 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения във връзка с освобождаване на Кирил Зарев от длъжността председател на Държавния комитет за планиране и председател на Националната планова комисия при Министерски съвет; назначаване на Станиш Бонев за председател на Държавния комитет за планиране и председател на Националната планова комисия и Георги Караманов – зам.-председател на Комисията по жизненото равнище, с. 2.
↑ Преобразува се с Указ № 1600 от 17 май 1985 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 41 от 28 май 1985 г.
↑ Ф. 1Б; оп. 68; а.е. 1342а, Протокол № 86а от 25 януари 1986 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за персонални промени в МС, с. 1 – 3
↑ Закрива се с Указ № 221 от 28 януари 1986 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 9 от 31 януари 1986 г.
↑ Ф. 1Б; оп. 68; а.е. 1551, Протокол № 295 от 18 март 1986 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: установяване на единна структура на ЦК и Министерски съвет, (МС), с. 4.
↑ Закриват се с Указ № 943 от 24 март 1986 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 25 от 28 март 1986 г.

[Gazette-1] Назначено с Указ № 1227 от 18 юни 1981 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 49, от дата 23 юни 1981 г.

[2] Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879–1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 348 – 349.

[3] Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

[Цураков2010410-4] Цураков 2010, с. 410.

[5] Ф. 1Б; оп. 67; а.е. 289, Протокол № 289 от 15 юни 1981 г. от заседание Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: утвърждаване ръководството на Парламентарната група на БКП, на Народното събрание (НС), на Държавния съвет (ДС) и Министерския съвет (МС), с. 3 – 6.

[6] Ф. 1Б; оп. 67; а.е. 372, Протокол № 372 от 21 юли 1981 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за създаване на Комисия за организиране погребението на Людмила Живкова, наименуване на научни културни институти, училища и др. на нейно име, издаване книга за нея и др., с. 1 – 3.

[7] Ф. 1Б; оп. 67; а.е. 1197, Протокол № 448 от 13 юли 1982 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения във връзка с освобождаване на Кирил Зарев от длъжността председател на Държавния комитет за планиране и председател на Националната планова комисия при Министерски съвет; назначаване на Станиш Бонев за председател на Държавния комитет за планиране и председател на Националната планова комисия и Георги Караманов – зам.-председател на Комисията по жизненото равнище, с. 2.

[8] Преобразува се с Указ № 1600 от 17 май 1985 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 41 от 28 май 1985 г.

[9] Ф. 1Б; оп. 68; а.е. 1342а, Протокол № 86а от 25 януари 1986 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за персонални промени в МС, с. 1 – 3

[10] Закрива се с Указ № 221 от 28 януари 1986 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 9 от 31 януари 1986 г.

[11] Ф. 1Б; оп. 68; а.е. 1551, Протокол № 295 от 18 март 1986 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: установяване на единна структура на ЦК и Министерски съвет, (МС), с. 4.

[12] Закриват се с Указ № 943 от 24 март 1986 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 25 от 28 март 1986 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]