Северяни
Тази статия е за селото в Гърция. За славянското племе вижте Северяни (племе).
| Северяни Βορεινό | |
| — село — | |
  Северяни  Северяни  Северяни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 175 m |
| Население | 673 души (2021 г.) |
Северяни, Северни или Севрели (на гръцки: Βορεινό, Ворино, катаревуса: Βορεινόν, Воринон, до 1926 година Σέβρενη, Севрени[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Северяни е разположено на 175 m надморска височина в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 8 km северно от демовия център Съботско (Аридеа).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Северяни е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според Стефан Веркович към края на XIX век Северяни (Севрени) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 586 души и 150 домакинства.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Севрели живеят 130 българи християни и 1200 българи мохамедани.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Севрени (Sevreni) има 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[5]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Северяни с 1330 български жители, от които 130 християни и 1200 мюсюлмани.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Северени има 218 къщи славяни мохамедани.[6]
След Гръцко-турската война, в 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското население на Северяни е изселено в Турция и в селото са настанени 682 гърци бежанци, предимно понтийци.[2] В 1926 година е преименувано на Ворино, в превод Северно.[2] Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 177 бежански семейства и 659 души.[7] Според други данни в 1928 година селото има 693 жители, от които 11 местни и останалите бежанци.[2]
Селото произвежда жито, тютюн, пипер, десертно грозде, а е развито и скотовъдството.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Диня[8] | Ντίνια | Константина | Κωνσταντινιά[9] | блато на ЮИ от Северяни[8] |
| Поток[8] | Ποτόκ | Плимира | Πλημμύρα[9] | река на Ю от Северяни, десен приток на Барища[8] |
| Курти[8] | Κουρτί | Рема | Ρέμα[9] | река на Ю от Северяни, десен приток на Барища[8] |
| Дъбот[8] | Νταμποτ | Веланидиес | Βελανιδιές[9] | местност на Ю от Северяни[8] |
| Карбури[8] | Καρμπούρι | Камбура | Καμπούρα[9] | местност на ЮИ от Северяни[8] |
| Чиковец[8] | Τσικοβιτς | Микра | Μικρά[9] | местност на ЮИ от Северяни и на Ю от Невор[8] |
| Върбак[8] | Βάρμπα | Итиес | Ίτιές[9] | местност на ЮИ от Северяни[8] |
| Кайнарджа[8] | Καινάρτζα | Термо | Θερμό[9] | река на И от Северяни, десен приток на Барища[8] |
| Порой | Πορόϊ | Мелисотопос | Μελισσότοπος[9] | |
| Караджова | Καρατζόβα | Маврос Камбос | Μαύρος Κάμπος[9] | областта, в която е Северяни (Мъглен)[10] |
| Бунив камен[8] | Μπούνιφ Κάμεν[9] | Куфопетра | Κουφόπετρα | местност в Кожух на С от Северяни[8] |
| Белица | Μπελίτσα | Аспрорема | Άσπρόρεμα[9] | |
| Исрота[8] | Ίσροτ | Химадио | Χειμαδιό[9] | местност в Кожух на С от Северяни и на Ю от Сборско[8] |
| Ронго[8] | Ρόγκοτ | Вурло | Βούρλο[9] | връх в Кожух на СЗ от Северяни и на З от Сборско (1169 m)[8] |
| Леска[8] | Λέσκα | Рема | Ρέμα[9] | река в Кожух на С от Северяни[8] |
| Лескова нива[8] | Λίσκοβα Νίβα[9] | Лефтокария | Λεφτοκαρυά | местност в Кожух на С от Северяни[8] |
| Цървени земи[8] | Τσερβένι Ζέμνι[9] | Кокинохома | Κοκκινόχωμα | връх в Кожух на С от Северяни и на СИ от Сборско[8] |
| Катофилков камен[8] или Катофилски камен[11] | Κατοφίλκο Κάμεν[9] | Петра ту Филипу | Πέτρα τοϋ Φιλίππου | връх в Кожух на С от Северяни и на С от Сборско[8] |
| Бела вода[8] | Βένα Βόδα | Аспрокорфи | Άσπροκορφή[9] | връх в Кожух на С от Северяни и на СЗ от Сборско[8] |
| Кюлто[8] | Κιοϋλτο | Келари | Κελάρι[9] | връх в Кожух на СЗ от Северяни[8] |
| Средоречка[8] | Στρεντορίτσκα | Месео Дромаки | Μεσαίο Δρομάκι[9] | река в Кожух на С от Северяни, ляв приток на Козяк[8] (Круша)[10] |
| Чаири[8] | Τσαΐρι | Ливади | Λειβάδι[9] | гора в Кожух на СЗ от Северяни на река Средоречка[8] |
| Грото[8] | Γκρότο | Плая | Πλαγιά[9] | връх в Кожух на СЗ от Северяни[8] |
| Витлогрико[8] | Βιτλόγρικο | Агриоплая | Άγριοπλαγιά[9] | връх в Кожух на СЗ от Северяни (1360 m)[8] |
| Динга[8] | Ντίγκα | Сикома | Σήκωμα[9] | връх в Кожух на С от Северяни (1564,9 m)[8] |
| Куровица[8] | Κουροβίτσα | Куфала | Κουφάλα[9] | връх в Кожух на С от Северяни и на С от Сборско (1679,1 m)[8] |
| Бела чука[8] | Μπαλατσούκα | Аспрокорфес | Άσπροκορφές[9] | връх в Кожух на С от Северяни, гранична пирамида № 100[8] |
| Кинарьо[8] | Κυνάργο | Оргомено | Όργωμένο[9] | местност в Кожух на С от Северяни Ю под гранична пирамида № 102[8] |
| Порой[8] | Πορόϊ | Химарос | Χείμαρρος[9] | името на горното течение на Козяк, река на СЗ от Северяни, разделяща Нидже на И от Кожух на З[8] |
| Хани[8] | Χάνι | Пандохиу | Πανδοχείου[9] | гора в Кожух на С от Северяни, под Бела чука[8] |
| Оровища[8] | Όρόβιστο | Врахаки | Βραχάκι[9] | връх в Кожух на СЗ от Северяни[8] |
| Плаца[8] | Πλάτσα | Платома | Πλάτωμα[9] | връх в Кожух на С от Северяни[8] |
| Ликовина[8] | Λυκοβίνα | Вотано | Βότανο[9] | връх в Кожух на С от Северяни и на ЮЗ от Сборско (1024,7 m)[8][8] |
| Кутупи[8] | Κουτούπι | Куцуро | Κούτσουρο[9] | местност на С от Северяни[8] |
| Горско[8] | Γκόρστκο | Дасико | Δασικό[9] | местност в Кожух на СЗ от Северяни[8] |
| Прашник[8] | Πράσνικ | Прасотопос | Πρασσότοπος[9] | местност в Кожух на СЗ от Северяни, между гранични пирамиди № 106 и 107[8] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1466[2] | 1143[2] | 693[2] | 963[2] | 777[2] | 728[2] | 790[2] | 616[2] | 607 | 871 | 766 | 673 |
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Ворино е наречена улица в квартал „Белите брези“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
- ↑ а б Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ Kavadarci GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||||||||||||
