Долно Уйно: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м RomanNr: 2 repl; Cyrlat: 3 repl; |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
== Личности == |
== Личности == |
||
== Литература == |
== Литература == |
||
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. Сборник за народни умотворения и народопис. книга |
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.404-409; |
||
* Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през |
* Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442; |
||
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17; |
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17; |
||
* Соколоски, |
* Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.761-762; |
||
* Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.; |
* Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.; |
||
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.196; |
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.196; |
Версия от 17:44, 10 октомври 2009
Долно Уйно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.
Долно Уйно | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 16 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 692 m |
Пощ. код | 2560 |
Тел. код | 07938 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 22862 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Долно Уйно в Общомедия |
География
Село Долно Уйно се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по поречието на река Драговищица.
Селото е разпръснат тип, образувано от махали :
История
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 17 ергени и 7 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Долна Уйна към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
Религии
Село Долно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
Исторически, културни и природни забележителности
- Оброк "Свети Илия". Намира се на около 300 м. югоизточно от училището в местността "Свети Илия". На мястото има следи от крепостен зид.
Редовни събития
Личности
Литература
- Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.404-409;
- Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.761-762;
- Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.196;
- Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.26-28;
Други
Външни препратки
|