Нови чифлик: Разлика между версии
Ред 71: | Ред 71: | ||
* Кметско наместничество. |
* Кметско наместничество. |
||
* Читалище "Искра" - действащо читалище, регистрирано под номер 1183 в Министерство на културата на Република България. Дейности : Клуб по изобразително изкуство и моделиране; притежава библиотека с 5927 тома. |
* Читалище "Искра" - действащо читалище, регистрирано под номер 1183 в Министерство на културата на Република България. Дейности : Клуб по изобразително изкуство и моделиране; притежава библиотека с 5927 тома. |
||
== Редовни събития ==Курбан на селото-15-ти август,Събор на селото-Първата събота след 15-ти август,Срещу Тодоровден-служба за здраве за селото,след Тодоровден |
== Редовни събития ==Курбан на селото-15-ти август,Събор на селото-Първата събота след 15-ти август,Срещу Тодоровден-служба за здраве за селото,след Тодоровден понеделник-маслосвет месат се питки за здраве за цялото село. |
||
==Личности== |
==Личности== |
Версия от 07:06, 10 август 2013
Нови чифлик | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 166 души[1] (15 март 2024 г.) 54,5 души/km² |
Землище | 3,05 km² |
Надм. височина | 458 m |
Пощ. код | 2531 |
Тел. код | ? |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 52026 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Нови чифлик (Нов чифлик) е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.
География
Село Нови чифлик се намира в Кюстендилската котловина, югоизточно от град Кюстендил, на десния бряг на река Струма, на шосето Кюстендил - Дупница. Купно село.
Климат : умерен, преходно континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Берсин (1949-1955), Община Багренци (1955-1958), Община Граница (1958-1978) и Община Кюстендил (от 1978 г.). [1]
Население
Година | 1866 | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 2010 |
Население | 197 | 163 | 250 | 335 | 337 | 392 | 399 | 355 | 308 | 329 | 264 | 170 |
История
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. През 1866 г. селото има 30 домакинства и 197 жители. В руска триверстова карта от 1878 г. е записано като Нови чифлик.
Преди Освобождението селската земя била притежение на двама турци чифликчии - Сулиман ага и Мехмед ага, които преди да се изселят продали земята на своите кесимджии и изполичари.
След Освобождението (1878 г.) в селото идват преселници от Краището и Каменица. В края на ХІХ век Нови чифлик има 1480 дка землище, от които 1334 дка ниви, 77 дка овощни и зеленчукови градини, 53 дка лозя и др. Основен поминък на населението са земеделие (зърнопроизводство и овощарство), скотовъдство и домашни занаяти.
Селото е електрифицирано и планирано през 1945 г. Открито е читалище, учредена е всестранна кооперация "Нов живот" (1947).
През 1956 г. се създава ТКЗС"Борис Тасев", което от 1959 г. е в състава на обединеното ТКЗС"Георги Димитров" - с.Граница, а от 1979 г. - в състава на АПК "Осогово" - Кюстендил.
Построени са помпена станция за напояване (1956), селски магазин (1960), ново училище (1963). Селото е водоснабдено (1978). Строят се много обществени и частни сгради.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитие на овощарството.
Исторически, културни и природни забележителности
Религии
Село Нови чифлик принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
- Кметско наместничество.
- Читалище "Искра" - действащо читалище, регистрирано под номер 1183 в Министерство на културата на Република България. Дейности : Клуб по изобразително изкуство и моделиране; притежава библиотека с 5927 тома.
== Редовни събития ==Курбан на селото-15-ти август,Събор на селото-Първата събота след 15-ти август,Срещу Тодоровден-служба за здраве за селото,след Тодоровден понеделник-маслосвет месат се питки за здраве за цялото село.
Личности
Литература
- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.242-244;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН,с.447.
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.150.
Други
Външни препратки
|