Княжество България: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 77.85.147.214 (б.), към версия на ShockD |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Исторически държави |
{{Исторически държави |
||
|официално-име-бг = Княжество България |
|официално-име-бг = Княжество България |
||
|статут = |
|статут = [[монархия]] |
||
|официално-име = |
|официално-име = |
||
|кратко-име = България |
|кратко-име = България |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
|абдикиране = 1908 |
|абдикиране = 1908 |
||
|континент = [[Европа]] |
|континент = [[Европа]] |
||
|столица = |
|столица = [[Търновград]] <small>(1878 – 1879)</small><br> [[София]] <small>(1879 – 1908)</small> |
||
|най-голям град = [[Русе]]<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Историческо развитие на Русе след Освобождението | труд = [[Регионален исторически музей, Русе]] | достъп_дата = 9 май 2014 г | уеб_адрес = http://www.museumruse.com/ruseznanie/newtime.html }}</ref> |
|най-голям град = [[Русе]]<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Историческо развитие на Русе след Освобождението | труд = [[Регионален исторически музей, Русе]] | достъп_дата = 9 май 2014 г | уеб_адрес = http://www.museumruse.com/ruseznanie/newtime.html }}</ref> |
||
|език = [[български език]] |
|език = [[български език]] |
||
|неофициален-език = |
|неофициален-език = |
||
|нац.празник = [[6 септември]] |
|нац.празник = [[6 септември]] |
||
|религия = |
|религия = [[Православно християнство|християнство]] |
||
|управление = [[Конституционна монархия|Констит. монархия]] |
|управление = [[Конституционна монархия|Констит. монархия]] |
||
|династия = [[Батенберг (династия)|Батенберг]] <small>(1878 – 1885) |
|династия = [[Батенберг (династия)|Батенберг]] <small>(1878 – 1885) |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
|управляващ_длъжност1 = [[Александър I Батенберг]] |
|управляващ_длъжност1 = [[Александър I Батенберг]] |
||
|год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1879 – 1886 |
|год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1879 – 1886 |
||
|управляващ_длъжност1a = [[Фердинанд I |
|управляващ_длъжност1a = [[Фердинанд I]] |
||
|год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1886 – 1908 |
|год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1886 – 1908 |
||
|длъжност2 = [[Регент]] |
|длъжност2 = [[Регент]] |
||
Версия от 12:50, 9 март 2017
| Княжество България | |
| — монархия — | |
| 1878 – 1908 | |
 Знаме .png) Герб | |
| Химн: „Шуми Марица“ | |
 България след Берлинския конгрес, 1878 г. | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Търновград (1878 – 1879) София (1879 – 1908) |
| Най-голям град | Русе[1] |
| Официален език | български език |
| Религия | християнство |
| Нац. празник | 6 септември |
| Форма на управление | Констит. монархия |
| Династия | Батенберг (1878 – 1885) |
| Княз | |
| 1879 – 1886 | Александър I Батенберг |
| 1886 – 1908 | Фердинанд I |
| Регент | |
| 1886 – 1887 | Стефан Стамболов |
| 1886 – 1887 | Сава Муткуров |
| 1886 – 1887 | Петко Каравелов |
| Министър-председател | |
| 1879 г. | Тодор Бурмов (първи) |
| 1908 г. | Александър Малинов (последен) |
| Законодателна власт | Народно събрание |
| История | |
| Санстефански мирен договор | 3 март 1878 г. |
| Берлински договор | 13 юли 1878 г. |
| Съединение на България | 6 септември 1885 г. |
| Провъзгласяване на Царство България | 5 октомври 1908 г. |
| Площ | |
| Общо (1880) | 63 752 km2 |
| Общо (1908) | 95 223 km2 |
| Население | |
| Преброяване | 2 007 919 (от 1880 г.) 4 215 000 (от 1908 г.) |
| Гъстота | 31,5 д./km2 44,3 д./km2 |
| Валута | Български лев |
| |
| Днес част от |  България Сърбия |
| Княжество България в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г. до обявяването на независимост през 1908 г. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област Източна Румелия.
История
Образуване
Още през Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) се сформира временно руско управление из Българските земи. През май 1878 година за руски императорски комисар в България е назначен княз Александър Дондуков за срок от две години, но Берлинският договор съкращава срока му на 9 месеца. Временното руско управление подготвя учредително събрание, на което участват 229 народни представители (от тях 88 избрани пряко от народа (по един на 10 000 избиратели), 117 влизат „по право“, въз основа на служебното си положение, 19 са назначени от княз Дондуков-Корсаков и 5 са представители на различни организации и дружества), на което се изработва българската конституция. В Учредителното събрание свои представители имат турското, гръцкото и еврейското малцинства. Сред депутатите преобладават представители на възрожденската интелигенция, има още участници в църковната борба и движението за национална култура, в революционната борба, в Руско-турската война и ВРУ. Повечето народни представители са сравнително млади, голяма част са градски жители. На 16 април 1879 година е приет основният закон, според който България е определена за конституционна монархия с еднокамарен парламент и право на глас на всички мъже, навършили 21 години. Според конституцията Князът е главнокомандващ на българската войска и на него принадлежи изпълнителната власт. На 17 април 1879 година се свиква Първо велико народно събрание и по предложение на руския император за княз е избран хесенският принц Александър Батенберг, племенник на руската императрица Мария Александровна, съпруга на царя освободител Александър II.[2].
Александър I Батенберг
Александър I Батенберг става княз на 22-годишна възраст. Преди това е бил доброволец в Освободителната война. Той управлява от 1879 до 1886 година, когато е извършен преврат срещу него от група военни. Те не управляват дълго, защото Стефан Стамболов извършва контрапреврат и връща княза на престола. Но руският император не одобрява това и Батенберг отново абдикира, но този път доброволно. Назначен е регентски съвет начело със Стефан Стамболов, който управлява до избирането на нов княз.
Фердинанд I
Фердинанд Сакс Кобург Готски е избран за княз на България от Третото велико народно събрание през 1887 година[3]. Княз е до 1908 година, когато обявява независимостта, и тогава той става цар на българите.
Население
Според преброяването на населението през 1893 година в Княжеството има 3 310 801 жители, от които:
| Група | Население |
|---|---|
| Българи (православни) | 2 464 404 |
| Турци | 558 364 |
| Румънци | 62 227 |
| Гърци | 58 296 |
| Цигани | 51 946 |
| Евреи | 27 777 |
| Българи (мохамедани) | 20 974 |
| Татари | 17 481 |
| Гагаузи | 9 520 |
| Арменци | 6 900 |
| Българи (протестанти) | 2 384 |
| Цинцари | 733 |
| Други | 13 616 |
| Сред „другите“ са французи, сърби, руснаци, италианци и най-много немци. | |
Държавно устройство
Според Търновската конституция, Глава II, чл. 4 до чл. 18:
| „ | България се оформя като парламентарна монархия с умерено либерално устройство, като князът е Върховен представител и глава на Държавата. Спазен е принципът за разделение на трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Българският народ се ползва от всеобщо избирателно право без никакви ограничения; получава свобода на печата, на вероизповеданията, на сдруженията и т.н. | “ |
Конституция на Българското княжество (1879) | ||
Конституция на Българското княжество се оказва един от най-свободолюбивите за времето си основни закони на една европейска страна.
Народно събрание
Мнистерски съвет
Административно деление
-
Окръзи през 1882 г. -
Окръзи между 1885 – 1901 г.
Икономика
География
-
Карта на Източна Румелия и България -
Разположение на княжеството на картата на Балканския полуостров през 1899 г. -
Еялет България, османска карта от 1907 година
.jpg)
Вижте също
Бележки
- ↑ Историческо развитие на Русе след Освобождението // Регионален исторически музей, Русе. Посетен на 9 май 2014 г.
- ↑ Избирането на Александър Батенберг за български княз, сайт на БНТ, видеоматериал
- ↑ Фердинанд – подем и падение за България, News.bg
- ↑ Димитровъ, Г., „Княжество България въ историческо, географическо и етнографическо отношение“, част 3, град София, 1894 г., Придворна печатница Б. Шимачекъ, стр. 27
- ↑ Конституция на Българското княжество, 1879 – www.parliament.bg
| |||||||||||||||||||||||||||||
