Георги Георгиев – Гец

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Георгиев.

---

Георги Георгиев-Гец
български актьор
Роден	Георги Иванов Георгиев 4 октомври 1926 г. Разпоповци, Царство България
Починал	2 септември 1996 г. София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	1951 – 1995
Награди	„Златна роза“ (1969, 1976 и 1986)
Народен представител в: VI НС   VII НС   VIII НС
Семейство
Съпруга	Цѐна Георгиева
Деца	проф. Иван Георгиев-Гец (1958−2015) – кинорежисьор, сценарист, актьор, преподавател в НБУ Данаил Георгиев (Danail Getz) – композитор и музикант
Уебсайт	Страница в IMDb

Георги Иванов Георгиев-Гец (1926−1996) е български драматичен театрален и киноактьор.

Биография

Роден е на 4 октомври 1926 г. в село Разпоповци, днес квартал на град Елена. За първи път кандидатства за студент в ДВТУ през 1947 г. Приет е за такъв след третия си опит. Завършва актьорско майсторство при проф. Филип Филипов в ДВТУ в София (1949−1953). Има театрална специализация при известния съветски актьор и педагог народния артист на СССР Михаил Николаевич Кедров от Московския художествен академичен театър (МХАТ) „Максим Горки“ (1955−1956). Бил е строителен работник и сътрудник на вестници. През периода 1953−1991 г. играе в Народния театър в София.

Член на управителния съвет на СБФД.

Член на БКП от 1966 г. Народен представител в VII Народно събрание (1976−1981).

Създава ярко очертани образи от българската класическа и съвременна драматургия. Филми – „А бяхме млади“, „Осмият“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“, „Баща“ и др. Една от най-добрите му и известни роли в киното е ролята на Йордан в „Селянинът с колелото“. За нея той получава награди на Варненския и Московския кинофестивал. След като се пенсионира, продължава да играе с пътуващи театри.

Прякора „Гец“ придобива от колегата си Димитър Бочев, тъй като в родния му край (с. Войнягово, Карловско) така наричали мъжете с името Георги.

Получава инсулт по време на представление на пиесата „Ню Йорк, хотел „Плаза“ в гр. Стара Загора на 9 април 1996 г. Закаран е в местната болница. Състоянието му се влошава, изпада в кома. След 3 дни го оперират в София, но се оказва твърде късно. Гец умира на 2 септември 1996 г., без да дойде в съзнание.

Награди и отличия

• Заслужил артист (1967).
• Народен артист (1971).
• Лауреат на Димитровска награда (1971) (колективна награда, получена заедно с Любомир Кабакчиев, Васил Стойчев, Любомир Киселички, Ванча Дойчева, Жоржета Чакърова, Стефан Сърбов и Никола Динев).
• Орден „Кирил и Методий“ II степен. (1976).
• Орден „Кирил и Методий“ I степен. (1976).
• Орден „НРБ“ I степен. (1976).
• I награда за мъжка роля за ролята на Андрей Белов в пиесата „Незабравими дни“ на Общонационалния преглед на българската драма и театър (1958 – 1959).
• Голямата награда „Златната роза“ за филма „Осмият“ (1969) на VIII Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1969) (заедно с режисьора Зако Хеския и оператора Георги Георгиев).
• Наградата на СБП за най-добра мъжка роля в тв пиеса „Жена премина кръстопътя“ (1974).
• Награда за мъжка роля за ролята на майор Боян Василев във филма „Зарево над Драва“ на XIII Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1974).
• Награда за мъжка роля за ролята на Йордан във филма „Селянинът с колелото“ на XIII Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1974).
• Награда за най-добра мъжка роля за ролята на Йордан във филма „Селянинът с колелото“ на IX Международен кинофестивал (Москва, 1975).
• Голямата награда „Златната роза“ за филма „Допълнение към Закона за защита на държавата“ (1976) на XIV Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1976) (заедно със сценариста Анжел Вагенщайн, режисьора Людмил Стайков, оператора Борис Янакиев, композитора Симеон Пиронков и актьорите Виолета Донева, Стойчо Мазгалов, Иван Кондов, Георги Черкелов, Стефан Гецов, Андрей Чапразов, Николай Бинев и Анани Явашев).
• I награда на МНО за участието му във филма „Сами сред вълци“ (1981).
• Наградата за най-добро изпълнение на мъжка роля за героя си бай Стефан във филма „Милост за живите“ (1980) на IX Международен кинофестивал на червенокръстки и здравни филми (Варна, 1981).
• Наградата на София за постановката „Златното покритие“ (1982).
• Голямата награда „Златната роза“ за филма „Те надделяха“ (1986) на XIX Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1986)(заедно с режисьора Киран Коларов, оператора Виктор Чичов и актьорите Антоний Генов, Стоян Стоев и Любен Чаталов).
• Голямата награда „Златна камера“ на СБФД за цялостен принос в развитието на българското кино (1986).
• Специалната награда Аскеер „За кураж при трудни условия“ (1994).

Театрални роли

Народен театър „Иван Вазов“, гр. София

• „За тия, които са в морето“ (от Борис А. Лавреньов) (сезон 1949/1950) – Апанасенко (стажант)
• „Разузнаване“ (от Лозан Стрелков) (сезони 1949/1950; 1950/1951) – полковник Костов (стажант)
• „Брониран влак 14 – 69“ (от Всеволод В. Иванов) (1949/1950; 1950/1951) – моряк (стажант)
• „Гласът на Америка“ (от Борис А. Лавреньов) (1950/1951; 1951/1952) – VI войник (стажант)
• „Разлом“ (от Борис А. Лавреньов) (1950/1951; 1951/1952) – I моряк (стажант)
• „По московско време“ (от Анжел Вагенщайн) (1951/1952; 1952/1953) – Пеньо (стажант)
• „В навечерието“ (от Камен Зидаров) (1951/1952; 1952/1953; 1954/1955) – I българин (стажант)
• „Часът на щастието“ (от Лозан Стрелков) (1952/1953; 1953/1954) – Петър (дебют като щатен актьор от трупата на Народния театър)
• „Под златния орел“ (от Ярослав Галан) (1952/1953; 1953/1954; 1954/1955) – Боб Фобер; посетител (1953/1954)
• „Изпитание“ (от Ерньо Орбан) (1952/1953; 1953/1954) – Миша Талавер
• „Кандидати за женитба“ (от Ашах Токаев) (1952/1953) – Сауджен
• „Дванайсета нощ“ (от Уилям Шекспир) (1952/1953) – свещеник
• „Вълци и овце“ (от Александър Островски) (30.05.1953 г.) – Михаил Борисович Линяев
• „Снаха“ (от Александър Хаджихристов по едноименния роман на Георги Караславов) (1953/1954) – Симо Горчев
• „Село Борово“ (от Никола Икономов) (1953/1954) – II кираджия
• „Любов“ (от Орлин Василев) (1953/1954) – I ловец; Джексън
• „Семейство“ (от Иван Ф. Попов) (1953/1954) – Егор
• „Лайпциг – 1933“ (от Лев Компанеец и Леонид Кронфелд) (1953/1954) – капитан от милицията
• „Ревизор“ (от Николай Гогол) (1953/1954; 1954/1955) – Амос Феодорович Ляпкин-Тяпкин; Держиморда
• „Усилни години“ (от Камен Зидаров) (1954/1955) – Димитър Шахов
• „Огненият мост“ (от Борис С. Ромашов) (1954/1955; 1955/1956; 1957/1958; 1959/1960; 1960/1961; 1961/1962) – Мазюра
• „Години на странствуване“ (от Алексей Н. Арбузов) (1954/1955; 1955/1956; 1956/1957) – Салдатенков
• „Търси се Шекспир“ (от Хайнар Кипхард) (1954/1955; 1955/1956) – Монхаупт; Емил
• „Първият удар“ (от Крум Кюлявков) (1956/1957) – Вернер
• „Иванко (Убиецът на Асеня I)“ (от Васил Друмев) (1956/1957; 1957/1958; 1958/1959) – началник на тъмницата
• „Горещо сърце“ (от Александър Н. Островски) (1956/1957) – Тарас Тарасич Хлинов
• „Херцогинята на Падуа“ (от Оскар Уайлд) (1957/1958; 1958/1959) – Джеппо Вителлоцо; Пиетро
• „Оптимистична трагедия“ (от Всеволод В. Вишневски) (1957/1958) – висок матрос
• „Антигона“ (от Софокъл) (1957/1958; 1958/1959; 1959/1960) – Тирезий; корифей
• „Неспокойна старост“ (от Леонид Н. Рахманов) (1961/1962) – Куприянов
• „Крал Лир“ (от Уилям Шекспир) (1958/1959; 1959/1960; 1960/1961) – I слуга; II слуга
• „Незабравими дни“ (от Лозан Стрелков) (1958/1959; 1959/1960; 1960/1961; 1961/1962; 1962/1963; 1963/1964) – Андрей Белов
• „Седем вика в океана“ (от Алехандро Касона) (1958/1959; 1959/1960; 1960/1961) – пътник от III класа
• „Съвест“ (от Емил Манов) (1959/1960; 1960/1961; 1961/1962; 1962/1963; 1963/1964) – раненият
• „Любов Яровая“ (от Константин А. Треньов) (1959/1960; 1960/1961) – Роман Кошкин
• „Пред буря“ (от Боян Балабанов) (1961/1962) – бай Петко
• „Иван Шишман“ (от Камен Зидаров) (1960/1961; 1961/1962; 1962/1963; 1963/1964; 1964/1965; 1965/1966; 1966/1967) – Драгота
• „Виновният“ (от Димитър Димов) (1961/1962; 1963/1964; 1964/1965; 1965/1966) – Теодоси Миронов
• „Среща“ (от Лозан Стрелков) (1961/1962; 1962/1963; 1963/1964; 1964/1965; 1965/1966) – Рангел Сираков
• „Глас народен“ (от Георги Караславов) (1962/1963; 1963/1964) – (участник в масова сцена)
• „Хъшове“ (от Кръстьо Мирски по повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов) (1963/1964) – Македонски
• „Сестри (Третата сестра)“ (от Павел Кохоут) (1963/1964; 1964/1965) – Ладислав Плахи
• „Рожден ден“ (от Драгомир Асенов) (1963/1964; 1964/1965; 1965/1966; 1966/1967) – Пантелей
• „Страница от миналото (Хроника за Самуил; Самуил)“ (от Александър Хаджихристов) (1964/1965) – Елемаг
• „Добрата стара Англия (Наградените за храброст)“ (от Съмърсет Моъм) (1964/1965; 1965/1966) – Хауард Бартлет
• „Ричард III“ (от Уилям Шекспир; адаптация Яцек Вошчерович) (1964/1965; 1965/1966) – Хейстингз
• „Из дневника “ (от Александър Е. Корнейчук) (1965/1966) – Иларион Петрович Гроза
• „Няма сто истини“ (от Лозан Стрелков) (1966/1967) – Петър Петрински
• „Мигове от живота“ (от Уилям Сароян) (1966/1967) – Круп
• „Под игото“ (от Кръстьо Мирски по едноименния роман на Иван Вазов) (1967/1968; 1968/1969) – отец Натанаил
• „Златната карета“ (от Леонид Леонов) (1967-1969) – Берьозкин
• „Монахът и неговите синове“ (от Милко Милков) (1968-1972) – Владимир
• „Боряна“ (от Йордан Йорданов) (1969-1977) – Златил
• „Съдби човешки“ (от Георги Свежин) (1969-1972) – Горан Загоров
• „Мария Стюарт“ (от Фридрих Шилер) (1969-1971) – барон Бърли
• „Почивка в Арко Ирис“ (от Димитър Димов) (1970-1979) – Молинеро
• „Еснафи“ (от Максим Горки) (1970-1974) – Тетерев
• „Казаларската царица“ (от Банчо Банов и Кръстьо Мирски (по едноименния роман на Иван Вазов) (1971-1976) – Касапски
• „Сияйна зора“ (от Орлин Василев) (1971/1972) – Йово
• „Двубой на столетието – Лайпциг 33“ (от Лев Компанеец и Леонид Кронфелд; сценична редакция по исторически документи Филип Филипов) (1971-1973) – Ешке
• „Пътуване до истината“ (от Лозан Стрелков) (1973-1975) – Габера
• „Тази малка земя“ (от Георги Джагаров) (1973-1979) – проф. Радев
• „Деца на слънцето“ (от Максим Горки) (1974-1981) – Борис Николаевич Чепурной
• „Хъшове“ (от Банчо Банов и Кръстьо Мирски по повестта „Немили-недраги“ и драмата „Хъшове“ от Иван Вазов) (1975/1976; 1977/1978) – Странджата
• „Протокол на едно заседание“ (от Александър И. Гелман)(1975-1980) – Василий Трифонович Потапов
• „Емигранти“ (от Славомир Мрожек) (1976-1982; 1990/1991) – XX
• „Бяг“ (от Михаил Булгаков) (1977-1985) – Григорий Лукянович Чарнота
• „Дипломати“ (от Надежда Драгова и Първан Стефанов) (1977-1981) – отец Кирил
• „Крал Лир“ (от Уилям Шекспир) (1978-1980) – граф Глостър
• „Опит за летене“ (от Йордан Радичков) (1978-1990) – Игото
• „За честта на пагона“ (от Камен Зидаров) (1978-1981) – Пано Витанов
• „Чудаци“ (от Максим Горки) (1980-1983) – Самоквасов
• „Иван Кондарев“ (от Крикор Азарян, Иван Добчев и Младен Младенов по едноименния роман на Емилиян Станев) (1980/1981; 1982/1983) – Корфонозов
• „Под игото“ (от Филип Филипов по едноименния роман на Иван Вазов) (1981-1985) – чорбаджи Марко
• „Празникът“ (от Николай Хайтов) (1983/1984; 1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989) – Савата
• „Чифликът край границата“ (от Филип Филипов по едноименния роман на Йордан Йовков) (1984/1985; 1985/1986) – Манолаки
• „Вечер“ (от Алексей Дударев) (1985-1989) – Мултик
• „Чичовци“ (от Банчо Банов и Енчо Халачев по едноименната повест на Иван Вазов) (1985/1986; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989; 1989/1990; 1990/1991) – хаджи Ахил
• „Бресткият мир“ (от Михаил Ф. Шатров) (1987-1989) – Горки
• „Тайната вечеря на Дякона Левски“ (от Стефан Цанев) (1988-1990) – Панайот Хитов
• „Животът на Галилей“ (от Бертолт Брехт) (1988/1989) – настоятелят на университета
• „Образ и подобие“ (от Йордан Радичков) (1989-1991) – дядо Боже-грънчар
• „Малките големи игри (Un petit grandguignol или Нещо между огнен фарс и военни маневри)“ – I част: „Пех под покрива“ (1990/1991) – мъж

Други театри

• „Играта джин“ (от Коубърн) (1992)
• „Може би на покрива има кон“ (от Иржи Шотола) (1994/1995)
• „Скъпа Памела“ (от Дж. Патрик) – Сол
• „Комедия дел Апартаменте“
• „Скакалци“ (от Ст. Л. Костов) (1996)
• „Ню Йорк, хотел „Плаза“ (от Нийл Саймън) – Рой

Телевизионен театър

• „Дом сред блатата“ (1961)
• „Усилие“ (1962) (от Никола Русев, реж. Неделчо Чернев)
• „Случка в гората“ (1964)
• „Човекът от досието“ (1966)
• „В деня на сватбата“ (от Виктор Розов) (1966)
• „Среща в хижата“ (Джек Лондон) (1967) – Бобъл
• „Тънка нишка“ (1967)
• „Кучета“ (от Николай Хайтов) (1968, втора реализация)
• „Немили-недраги“ (по Иван Вазов) (1969)
• „Рожден ден“ (1971)
• „Жена премина кръстопътя“ (1974)
• „Човекът, който донесе дъжд“ (1975)
• „Тази малка земя“ (1978) (Георги Джагаров)
• „Златното покритие“ (от Драгомир Асенов, реж. Николай Савов и Димитрина Гюрова) (1979)
• „Сурово време“ (1981) (Стефан Дичев), 2 части – Драгота
• „Хъшове“ (по Иван Вазов) (1982) – Странджата
• „Разходка в събота вечер“ (1983) (Драгомир Асенов)
• „Дежурната администраторка слуша“ (1985)
• „Вечер“ (1987)(Алексей Дударев), 2 части
• „Под игото“ (1989) (Иван Вазов)
• „Оръжието на г-жа Карар“ (Бертолт Брехт) – Педро
• „Случка във Виши“ (Артър Милър) – Льодюк

Радиотеатър

• „Рицарят Синята брада“ (от Свилен Чорбаджиев по романа „Синята брада“ на Макс Фриш) – Феликс Шаад
• „Албена“ (от Йордан Йовков)
• „Гроздовете на гнева“ (от Лико Йосифов по романа на Джон Стайнбек)
• „Чичовци“ (1965) (от Мария Громова по повестта „Чичовци“ на Иван Вазов)

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
1993	Кръговрат (тв)			Иван Шанов
1990	Под игото	9	България/Унгария	чорбаджи Марко
1987	Един ден аванс (тв)			полковник Янев
1989	Баща			бащата
1989	Право на избор			Атанас Атанасов
1988	Вечери в Антимовския хан	2		Калмука
1986	Те надделяха			бай Драган
1986	Васко да Гама от село Рупча	6		капитанът на кораба Георги Батурев
1986	Денят на владетелите	2		Дилон
1984	Мечтание съм аз...			скулпторът Кирил Побратимов
1984	Стената			Георги Чичов
1984	Откога те чакам			бившият директор на завода
1983	Равновесие			сценаристът Георги
1982	Николо Паганини (Никколо Паганини)	4	СССР / България	Франтишек
1982	Спирка „Берлин“	2		Франц Дитрих
1982	Най-тежкият грях			Симеонов-Ведрин
1981	Пришествие
1981	Милост за живите			бай Стефан
1980	Уони			Иван Гяуров-Уони
1979	Трите смъртни гряха			Куздо Каракозов
1979	Сами сред вълци	5		началникът на полицията Никола Гешев
1979	Пътят към София	5	България / СССР	д-р Климент Будинов
1976	Матриархат			Милор
1976	Допълнение към Закона за защита на държавата			човекът с цигарата
1977	Войници на свободата	2 (кино) 4 (тв)	СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия	Христо Михайлов, член на софийския областен комитет на партията
1974	Селянинът с колелото			Йордан
1974	Последният ерген			полковникът
1973	Зарево над Драва			майор Боян Василев
1972	Игрек 17			капитан Руднев
1973	Последна проверка	12		Марин, партиен функционер
1973	Черни криле (тв)			бай Игнат
1972	Пикник (тв)			възрастен селянин
1972	Татул			Георги Ганчовски
1971	Четиримата от вагона (тв)			капитан Драганов
1970	Няма нищо по-хубаво от лошото време			Емил Боев/Морис Хофман/Ролан
1970	Цитаделата отговори			майор Петър Хариев
1969	Тръгни на път			Ради Радулов
1969	Осмият			осмият
1969-1971	На всеки километър	26		Войводата (в: Шлеповете (I с.), Осем без десет (VI с.), Магарешката пътека (VII с.), Циганката (VIII с.), Рицарският кръст (XII с.) и Първият ден (XIII с.), 1969)
1968	Прокурорът			прокурора Миладин Войнов
1968	Небето на Велека			Мартин
1967	С пагоните на дявола	5		Пешо, мустакатият (в: Беглецът (I с.))
1967	Привързаният балон			селянин
1967	С дъх на бадеми			Михаил Никодимов
1967	Най-дългата нощ			мълчаливия (нелегалния)
1966	Между двамата			Халата, бащата на Пламен
1966	Мъже
1965	Грамофон и маслини за моите приятели (тв)			Стефан
1964	Непримиримите			Атанас
1964	Черната река			Добри
1962	Златният зъб			капитан Продан Липовски – „Златният зъб“
1961	Стръмната пътека			Иван Дивия
1961	Нощта срещу 13-ти			генералът
1961	А бяхме млади			Младен
1960	Първи урок			брата на Пешо
1958	Законът на морето			Петър
1957	Животът си тече тихо...			Петко
1956	Точка първа			Славчо
1955	Неспокоен път			Казака
1952	Наша земя			Димо
1952	Под игото			селянин (в масовите сцени, непосочен в надписите на филма)
1951	Утро над родината			шлосера

Литература

• Найденова, Вера. Георги Георгиев-Гец: Критически очерк. София: Наука и изкуство, 1983.
• Пенчев, Георги (съставител и редактор). Книга за Гец: Сборник. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2003. ISBN 954-07-1803-1

Външни препратки

• ((en)) Георги Георгиев – Гец в Internet Movie Database
• ((ru)) Георги Георгиев-Гец в КиноПоиск
• ((ru)) Георги Георгиев-Гец в Кино-Театр