Фитоки
| Фитоки Φυτώκι | |
| — село — | |
  Фитоки  Фитоки  Фитоки | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 630 m |
| Население | 18 души (2021 г.) |
Фитоки, още Фотун или Фонтан (на гръцки: Φυτώκι, Фитоки; катаревуса: Φυτώκιον, Фитокион), е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 630 m надморска височина,[1] в областта Населица на около 15 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и около 7 km южно от Цотили. Землището на селото се вдава навътре в ном Гревена и на юг граничи с гревенските села Дасаки и Климатаки.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Фитоки (Фотун) е гръцко село в южния край на Населишка каза на Османската империя.
Според Васил Кънчов в 1900 година във Фотунъ (Фонтанъ) живеят 100 гърци християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Фетун е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 17 къщи.[4]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Фитокион (Φυτώκιον), Населишка каза, живеят 50 гърци елинофони християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Fotoun е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 85 гърци патриаршисти.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година то остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт във Φυτόκιον са регистрирани 10 жители.[7]
В средата на 1920-те години в селото са заселени и гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Фитоки е представено като смесено село от местни коренни жители и новодошли бежанци като последните са 26 семейства или 86 души.[8]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 10[1] | 51[1] | 124[1] | 121[1] | 117[1] | 107[1] | 89[1] | 74[1] | 66[1] | 74 | 38 | 18 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 348. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
