Направо към съдържанието

Бачковски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бачковски манастир „Успение Богородично“
Изглед от северния манастирски двор
Изглед от северния манастирски двор
41.9422° с. ш. 24.8494° и. д.
Бачковски манастир „Успение Богородично“
Местоположение в България
Вид на храмаправославен манастир
Страна България
Населено мястоБачково
Религияхристиянство
Вероизповеданиеправославие
Тип на сградатаставропигиален манастир
Архитектурен стилВизантийска архитектура
ОснователГригорий Бакуриани
Изграждане11 – 20 век
Статутдействащ мъжки
Състояниепаметник на културата
Бачковски манастир „Успение Богородично“ в Общомедия
Главната порта на Бачковския манастир
Изглед от северния двор на манастира

Бачковският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален манастир край село Бачково, община Асеновград, област Пловдив. Той е вторият по големина български манастир след Рилския.[1]

Местоположение

[редактиране | редактиране на кода]

Бачковската ставропигия с храмов празник 15 август се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език.[2] Според него светските и църковни власти, вкл. митрополитът на Филипопол (Пловдив), нямат право да се месят в работите на обителта (глава 3) и достъпът в нея е закрит за монаси-гърци (глава 24).

Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество.[3] Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска – название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Един от тези книжовници е грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 – 1130 г.), ученик на Йоан Итал. През XIV в. в Бачково все още се преписват грузински ръкописни книги.[4]

През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва от покровителството на българския цар (за чийто портрет в манастирската костница вж. по-долу). Бачково остава в границите на търновската държава до 1364 г., когато османците завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости.[5]

След падането на Търново през 1393 г. патриарх Евтимий е прогонен „в Стенимах".[6] Смята се, че става дума за Бачковския манастир. Патриархът продължава своята книжовна работа с помощта на ученика си Андрей-Андроник[7] и умира около 1404 г. (за предполагаемия му гроб вж. по-долу). В „Станимашкия" (явно Бачковския) манастир се оттегля след свалянето му от престола и вселенският патриарх Симеон (1467).[8] Изглежда, че манастирът получава по това време дарения от Мара Бранкович, чието име е записано в два стари бачковски поменика.[9]

Не е сигурно дали запазените в османски документи от XVI в. сведения се отнасят до Бачковския манастир.[10] Приписка във втория Ловчански сборник споменава, че църквата на манастира „паднала до основи от времето на владичеството на нечестивите".[6] В края на XVI в., по времето на патриарх Йеремия II, братството поисква от Високата порта позволение да поднови порутения манастирски храм.[11] При игумена Партений са издигнати новата църква „Успение Богородично“ (1604) и трапезарията (1623).[12]

Бачковският манастир, общ изглед

С грамота от 15 февруари 1628 г. патриарх Кирил I Лукарис потвърждава ставропигиалните права на Бачковския манастир, признати от неговите предшественици Дионисий, Йоасаф, Митрофан, Йеремия и Неофит.[13] През 1801 г. обаче йеромонах Макарий е утвърден за игумен не от цариградския патриарх, а от пловдивския митрополит – „съгласно установения отдавна стар обичай".[14]

За присъствие на монаси-българи свидетелствуват снабдените с посветителни надписи дарове от техни роднини и съграждани, както и няколко славянски ръкописа.[15] При все това към 1869 г. в манастира е открито училище, в което деца от околните селища се учат на гръцки език.[16]

На 8.12.1894 г. по искане на монасите обителта преминава под ведомството на Българската екзархия.[17] Да създадат българско братство там са пратени риломанастирските иеромонаси Харалампий, Дионисий, Иоасаф и монах Серафим.[18]

През 1941 – 47 г. в Бачково е евакуирана Пловдивската духовна семинария. Избухнал през нощта на 10 декември 1947 г. пожар унищожава богатата семинарска библиотека.[19]

Погребани

[редактиране | редактиране на кода]
  • Патриарх Евтимий I бил погребан в „църквата на Петриотиса", обикновено отъждествявана с тази на Бачковския манастир.[6] Повечето учени обаче смятат, че откритият през 1905 г. под черквата „Св. Архангели" гроб не е негов.[20]

Манастирски храм „Успение Богородично":

Постройки

[редактиране | редактиране на кода]

Манастирските здания образуват два правоъгълни двора – северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти, в 1912 и 1947 г., части от жилищните сгради биват разрушени от пожар.[21] В сегашния си вид източната страна на северния двор е строена през 1928 – 29 г., западната – през 1949 – 55 г., а северната – през 1964 г.[22] Манастирските крила в южния двор са възстановени през 80-те години на 20 век по проект на архитектите Никола Мушанов и Зл. Кирова. Впоследствие вътрешността им е оформена по проекти на арх. Д. Дамянов и арх. Хр. Ганчев. Напоследък (2009) посред северния двор е направено шадраванче. Освен основната църква комплексът включва по-малките храмове „Св. Архангели“ и „Св. Никола“ и килийната църква „Все светии" (над старата трапезария).

Главна черква „Успение на Пресвета Богородица“

[редактиране | редактиране на кода]
Главната манастирска църква (1604)

Сегашната черква е построена в 1604 г. върху основите на старата Бакурианова църква[23] и по образец на светогорските триконхални храмове.[24]

Иконостасът е един най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части: пояс на царските икони, триделен архитрав и два реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди. Дърворезбената украса включва лозница с орнаментални мотиви.[25] Иконите в празничния ред датират от XVII в., а тези на Христос и Богородица в царския ред са рисувани през 1793 г. от Яков, монах в светогорския манастир Ивирон.[26]

Първоначалната живопис в наоса е била изцяло прерисувана от зографа Мосхос Одринчанин през 1850 г.[27][28] От Мосхо има и запазени икони в храма.[29] Толкова по-ценни са запазените стенописи в притвора, които според ктиторския надпис датират от 1643 г.[30] и включват портрети на дарителите Георги и неговия син Константин от тесалийското градче Власи (Βλάσι Καρδίτσας, Βλάσι των Αγράφων).[31] Тези стенописи отразяват водещите тенденции в манастирското изкуство на Балканите както по стил, така и по тематика (включваща илюстрации на редки старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, „Успение на св. Ефрем Сирин“ и други).[32]

Църквата „Св. Архангели“

Църква „Св. Архангели“

[редактиране | редактиране на кода]

Двуетажната църква е посветена на предводителите на небесното войнство Михаил и Гавраил и се намира западно от главния храм, долепена до него. Преданието твърди, че тя е издигната от император Алексий I Комнин.[33] Според археологически данни е строена преди XIII век и навярно обновена през XIV в. от цар Иван-Александър.[34] Храмовата икона „Събор на архангелите“ (пазена сега в София)[35] е едно от добрите произведения на живописта от средата на XIV век.[36] Захари Зограф изписва през 1841 г. аркирания свод-проход под църквата с илюстрации на евангелските притчи и с портрет на Алексий I Комнин.[37] Стенописите в самия храм (на горния етаж) са от 1846 г. и също като тези в главната църква (вж. по-горе) са дело на одринчанина Мосхос. Те включват изображение на едно чудо, извършено от архангел Михаил в атонския манастир „Дохияр“.[38][39][40]

Църквата „Св. Никола“ (1834 – 37)

Църква „Св. Никола“

[редактиране | редактиране на кода]

Строена от 1834 до към 1837 г. при игуменството на йеромонах Ананий – българин от Сливен,[41] църквата се издига в южния манастирски двор и впечатлява със стенописите си от 1840 г., дело на Захари Зограф. Изтъкнатият български художник изписва вътрешността и открития притвор на храма.[42][43] В обширното изображение на Страшния съд той изписал сред грешниците образи на някои от тогавашните пловдивски богаташи. Посетилият Бачково скоро след завършването на стенописите Никола Тонджоров съобщава в писмо до Неофит Рилски (20 април 1843 г.) за видените там „зографии Захариеви, на които се сърдят филибелии, защо е неколцина изобразил у вечна мука, сос такия дрехи, каквито носят и мъжете и жените..."[44] Редом с образите на манастирския игумен Матей от Стара Загора и на неговия предходник (проигумен) Ананий в горния ъгъл на фасадната стена на църквата художникът е нарисувал и свой автопортрет, надписан „изобрази ся рукою моею“ „Захарий х. Зограф болгарин“.[45]

Старата трапезария

[редактиране | редактиране на кода]

Старата, неизползвана сега трапезария се намира на приземния етаж в южното крило на манастира. Tя представлява правоъгълно по план помещение с полуцилиндричен свод и апсида на западната стена, където е седял игуменът. Запазена е мраморна маса (изработена, според издълбан в нея надпис, през 1690 г.),[46] на която монасите са се хранели в продължение на повече от два века.

Старата манастирска трапезария

Според един изчезнал днес надпис[47] трапезарията била построена в 1623 г. и покрита със стенопис през 1643 г. за сметка на същия дарител Георги, който заплатил за украсяването на притвора в главната манастирска църква (вж. по-горе). По художествени достойнства тези фрески могат да бъдат съпоставени само с най-хубавите светогорски образци, и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра „Св. Атанасий“ (1535).[48] Освен Страшния съд и фигурите на светци-монаси тук намираме сцени от историята на християнската църква – изображения на седемте вселенски събора, които заклеймяват еретиците и отстояват чистотата на вярата. Двадесет и четири сцени илюстрират богослужебното песнопение в чест на Божията Майка, известно като „Богородичен акатист“. В свода се разгръщат клонките на „Дървото Йесеево“ – родословно дърво на Иисус Христос.[49] Покрай него са изписани образите на антични философи и писатели (Аристотел, Сократ, Диоген и други), които се разглеждат като предтечи на християнството, а мъдростта им се съпоставя с тази на библейските пророци.[50] Стенописите са почистени през 1967 – 72 г. под ръководството на чешкия реставратор Раймунд Ондрачек.

През 1846 г. Алекси Атанасов рисува върху външната стена на трапезарията разгърната панорама на Бачковския манастир и околността му. Тя включва образите на главните ктитори и обновители на манастира (Григорий Бакуриани, Алексий I Комнин, Бакуриановия брат Абазий, Гавриил и сина му Георги) и изобразява ежегодното, провеждано и в наши дни на Светли Понеделник (след Великден) църковно шествие с бачковската чудотворна икона на Света Богородица (за нея вж. по-долу). Това е най-голямата панорамна стенописна композиция в България.[51] На обърнатата към двора външна стена на източното крило на манастира някога се намирала още една, унищожена през 1927 г. стенописна композиция. Тя съдържала надпис с името на художника и с дата 22 юли 1846 г.[52]

Костницата

[редактиране | редактиране на кода]
Олтарът на горния етаж в костницата

Двуетажната гробищна църква се намира на около 300 метра източно от основните здания на манастира. Реставрацията на храма и неговите стенописи е завършена през 2002 г. със средства на кипърската фондация „Левендис".[53]

В долния етаж е оформено костохранилище (гробница), а в горния – храм. Първоначалната стенопис от XII век е относително добре запазена и се нарежда сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Комнините.[54] Тя включва две величествени изображения на възкресението на мъртвите – Страшния съд и видението на Пророк Йезекил в долината със сухите кости (Йезекил 37:1 – 14). Гръцки надпис съобщава, че живописта е дело на художника Йоан Иверопулос, който, ако се съди по презимето му, е бил от грузинско потекло.[55]

През ХIV век, по времето на цар Йоан Александър, са зазидани отворените аркади в горния и долния етаж на костницата. Новообразуваните ниши са изписани с образи на самия владетел, на неговия светец-покровител Йоан Богослов, на Св. св. Константин и Елена, а в долния етаж – на „севаст Григорий Пакурианос, раб Христов, велик доместник и ктитор“ редом с „магистър Абасий, брат на ктитора“ и на „Георги и Гавраил, вторите ктитори“ (надписите са на гръцки).[56]

Стенописен портрет на цар Иван Александър в притвора на костницата

Българският цар е изобразен в поза, характерна за императорски портрет. В своята дясна ръка той държи увенчан с кръст скиптър, а в лявата, присвита към гърдите – свитък. За византийското влияние в тогавашна България свидетелства това, че надписът (сега унищожен) „Йоан во Христа [Бога верен цар]...“ е бил на гръцки език.[57] Облеклото на царя повтаря до най-малки подробности византийските императорски одежди: той носи червена далматика, лорос, камилафкион и осеяна със скъпоценни камъни корона.[58]

Бачковската икона на Света Богородица

[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм и заради чудотворството си е предмет на поклонение от непрестанен поток от вярващи.[59]

От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова.[60] Върху по-стария от тях има надпис, според който той бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир (Златоуст).[61] По-новият обков датира от 1819 г.[62]

Най-старото писмено сведение за иконата дава френският пътешественик Пол Люка, посетил манастира през 1706 г.: "Видях също едно изображение на Светата Дева, [рисувано], според уверенията на монасите, от ръката на свети Лука. Те разкават разни истории за него и твърдят най-вече, че го притежават по чудо и че е дошло в манастира им чак от Грузия. Това изображение е една от най-големите местни светини и привлича много народ в Бачково."[63] Пловдивският свещеник Константин Иконом съобщава в своето издадено през 1819 г. описание на Пловдивска епархия: „Как и кога е донесена иконата тук, не знаем. Според едно предание след завладяването на тези места на Тракия, иконата била намерена в една пещера на половин час разстояние от манастира към южната страна на пролома на планината, наричана сега Кловион, където се намира една църква на Света Богородица и до нея аязмо. И всяка година на втория ден на Великден, в който казват, че била намерена иконата, пренасят с литийно шествие иконата на споменатото Кловион и правят литургия в близката църква на Света Богородица. В това шествие взема участие множество народ от близките села и паланки.“[64]

Александра Карамихалева на свой ред разказва през 2007 г., че според някои предания иконата „прелетяла“ от един грузински манастир и „кацнала“ в местността „Клувията“ край Бачково. При „кацването“ лумнал неопалващ огън. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и монасите с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица“. Поставили я на иконостаса. Неколкократно иконата „бягала" до „Клувията“ и братята я връщали в манастира. Един от монасите разказал, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат“ до старото ѝ място. Поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес, а всяка година на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията“, където отслужват молебен.[65]

Движими старини

[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът има собствен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни времена.[66] Особено забележителен е сребърният дискос, подарен (според славянския надпис върху него) през 1644 г. от Теодосий от Пещера и изработен от чипровския майстор Петър.[67] Произхождащи от Бачковския манастир предмети се намират също в Църковния историко-археологически музей (София)[68] и във Византийския и християнски музей (Атина).[69] Повечето ръкописи от някогашната манастирска библиотека се пазят сега в Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква.[70]

Култура и туризъм

[редактиране | редактиране на кода]

Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, работно време 08:00 – 17:00 ч., има печат на БТС.

Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други.

В манастирските църкви срещу подходящо заплащане се извършват бракосъчетания, кръщенета и проч.

Игумени на манастира

[редактиране | редактиране на кода]
Бачковският манастир и околността му, фотографирани през 1919 г.
Име Управление
Ананий (от Сливен) 1834 – 1840[71]
Матей (от Стара Загора) 1840 – 1848[71]
хаджи Кирил 1848 – 1852[71]
Методий (от Стара Загора) 1852 – 1860[71]
Акакий 1890 – 1894[71]
Теодосий 1894[71]
Харалампий (от Дупница) 1895 – 1898[71]
Дионисий 1898[71]
Партений 1898 – 1902[71]
Йоасаф 1902 – 1904[71]
Пахомий 1904 – 1905[71]
Архимандрит Паисий Пастирев 24 октомври 1905 – 1906[72]
Йеромонах Климент 1907 – 1912[72]
Епископ Панарет Брегалнишки 1 ноември 1913 – 1 октомври 1915[72]
Владимир 1919[71]
Епископ Панарет Брегалнишки 1919 – 1923[72]
Архимандрит Паисий 1923 – 11 юли 1927[72]
Йеромонах Никодим 11 юли 1927 – 31 юли 1929[72]
Епископ Панарет Брегалнишки 1 септември 1929 – 1 септември 1933[72]
Архимандрит Климент 28 април 1924 – 3 април 1927[72]
Архимандрит Натанаил 1 ноември 1936 – 31 август 1938[72]
Архимандрит Пимен 15 септември 1938 – 21 април 1947[72]
Епископ Йона Агатоникийски 21 април 1947 – 30 ноември 1949[72]
Епископ Герасим Браницки 10 февруари 1950 – 15 април 1951[72]
Епископ Симеон Траянополски 15 април 1951 – 15 юли 1955[72]
Епископ Йона Агатоникийски 15 юли 1955 – 12 декември 1959[72]
Константин 1960, и. д.[71]
Архимандрит Филарет 1 февруари 1961 – 15 септември 1964[72]
Архимандрит Климент 1964 – 1968[71]
Епископ Герасим Браницки 15 септември 1968 – 1 август 1971[72]
Архимандрит Иларион 1 август 1972 – 31 декември 1980[72]
Епископ Нестор Смоленски 1 януари 1981 – 31 юли 1985[72]
Архимандрит Галактион 1 юли 1985 – 15 юли 1986[72]
Епископ Наум Агатоникийски 15 юли 1986 – 15 януари 2004[72]
Епископ Борис Агатоникийски 15 януари 2004 – 18 февруари 2014[72]
Архимандрит Симон 22 юни 2014[72][73] – 17 декември 2017
Архимандрит Самуил 17 декември 2017[74] – 3 април 2019
Епископ Сионий Велички 3 април 2019 –[72]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква, архив на оригинала от 8 юли 2012, https://archive.is/20120708054323/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bachkovsky_monastery.xml, посетен на 31 май 2011 
  2. ↑ Gautier, P. Le typikon du sébaste Grégoire Pakourianos. – Revue des études byzantines, 42, 1984, 5 – 145; Шанидзе, А. Г. Грузинский монастырь в Болгарии и его Типик. Грузинская редакция Типика. Тбилиси, 1971; Арутюнова-Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Ереван, 1978. Български превод: Гръцки извори за българската история. Т. 7. С., 1967, 39 – 66.
  3. ↑ Звездов, С. Известия за Бачковския манастир в грузинския летописен свод „Картлис Цховреба“. – Минало, 24, кн. 2, 2017, 9 – 10; Стефанов, П. Българско-грузински културни и църковни връзки. – Исторически преглед, 65, 2009, кн. 1/2, 5 – 8.
  4. ↑ Thamar Otkhmezuri (ed.), Georgian Manuscripts Copied Abroad in Libraries and Museums of Georgia, Tbilisi, 2018, 122 – 123.
  5. ↑ Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992.
  6. ↑ а б в Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 153.
  7. ↑ Куев, К., Петков, Г. Събрани съчинения на Константин Костенечки: изследване и текст. С., 1986, 15 – 16, 93. Срв. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 122; Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 356, 380.
  8. ↑ Crusius, M. Turcograecia. Basel, 1584, 127; S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, 30.
  9. ↑ Парпулов, Г. Жезълът на бачковските игумени. - Проблеми на изкуството, 52, 2019, кн. 1, 42, 44.
  10. ↑ Христемова, М. Бачковският манастир през XVI век според османски описни регистри. – Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев", 12, 2003, 215 – 228. Според Дамян Борисов обаче въпросните османски документи се отнасят не до Бачковския манастир, а до църквата на Асенова крепост: Борисов, Д. Информация за севернородопските манастири в османски регистри от XVI в. – В: Традиции и приемственост: 50 години висше и полувисше образование в Източните Родопи. Т.1. Велико Търново, 2011, 340 – 343.
  11. ↑ Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 358.
  12. ↑ Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 220.
  13. ↑ Petit, L. Typikon de Grégoire Pacourianos pour le monastère de Pétritzos (Bachkovo) en Bulgarie. – Византийский временник, 11, 1904, Приложение, xxiii – xxv.
  14. ↑ Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 5, 1938 – 1939, 50 – 51.
  15. ↑ Шишков, Ст. Н. Български старини в Бачковския монастир. – Родопски напредък, 8, 1910 – 1911, 97 – 104; Шишков, Ст. Н. Новонамерени стари ръкописни черковно-славянски паметници в Бачковския монастир. – Родопски напредък, 8, 1910 – 1911, 129 – 137, 177 – 186; Шишков, Ст. Н. Новонамерен дамаскин в Бачковския монастир от XVIII век. – Родопски напредък, 8, 1910 – 1911, 214 – 226; Герасимов, Т. Епиграфски свидетелства за български села-дарители на Бачковския манастир. – Родопски сборник, 3, 1972, 221 – 224.
  16. ↑ Архив на Найден Геров (ред. Попруженко, М.). Т.1. С., 1931, 502 (№ 448).
  17. ↑ Архимандрит Климент Рилец. Бачковски манастир: Кратък пътеводител. С., 1967, 14; срв. Αυτόγραφοι επιστολαί και ενέργειαι του Μητροπολίτου Φιλιππουπόλεως, ειτα Σερβίων και Κοζάνης Φωτίου, προς απόδοσιν εις τα Πατριαρχεία της υπο των Βουλγάρων 1894 καταληφθείσης σταυροπηγιακής επι της Ροδόπης Μονής της Παναγίας της Πετριτσονιτίσσης-Βατσκόβου. – Θρακικά, 10, 1938, 64 – 127.
  18. ↑ Бачковският манастир. Съст. х. Сл. Кисьов. Ред. архим. Борис. Пловдив, 2005, 27.
  19. ↑ Бачковският манастир. Пловдив, 2005, 14.
  20. ↑ Богданов, Ив. Гробът на патриарх Евтимий – национална светиня. С., 1987; Чешмеджиев, Д. Гробът на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир. – В: Стенимахос–Станимака–Асеновград: Принос към изучаването на приемствеността и развитието на социално-икономическата и духовна история на града и региона (съст. Гр. Бойков и Д. Борисов). Асеновград, 2014, 42 – 60.
  21. ↑ Златев, Т. Пространството в българската възрожденска архитектура. С., 1958, 80.
  22. ↑ Климент Рилец. Бачковски манастир: Кратък пътеводител. С., 1967, 15 – 16.
  23. ↑ Миятев, К. Една важна находка в Бачковския манастир. – Известия на Археологическия институт, 21, 1957, 316 – 320.
  24. ↑ Μεσσής, Β. Ναοί αθωνικού τύπου. Θεσσαλονίκη, 2010, 344 – 347.
  25. ↑ Гергова, И. Ранният български иконостас, 16 – 18 век. С., 1993, 21 – 22, 29, 90 – 92.
  26. ↑ Мутафов, Е. и др. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 94, 260.
  27. ↑ Мутафов, Е. и др. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 71 – 72, 152 – 153.
  28. ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 810 - 834.
  29. ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 453 - 454.
  30. ↑ Текст и фотографска снимка на надписа: Βελένης, Γ. Το έτος κατασκευής της μαρμάρινης τράπεζας στη μονή Πετριτσονιτίσης (Μπατσκόβου). – Βυζαντινά, 35, 2017, 190, 194.
  31. ↑ Filov, B. Early Bulgarian Art. Berne, 1919, pl. lvi; Σδρόλια, Σ. Οι κτήτορες της μονής του Βλασίου των Αγράφων. – Θεσσαλικό ημερολόγιο, 37, 2000, 99 – 108; Σδρόλια, Σ. Οι τοιχογραφίες του καθολικού της μονής Πέτρας (1625) και η ζωγραφική των ναών των Αγράφων του 17ου αιώνα. Βόλος, 2012, 43 – 44. Тези двама дарители не бива да бъдат бъркани с живелите през XVIII в. граматик Георги и постелник Константин от рода Слутзярис (Σλουτζιάρης).
  32. ↑ Корпус на стенописите от XVII век в България (ред. Б. Пенкова, Цв. Кунева). С., 2012, 126 – 130.
  33. ↑ Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 221.
  34. ↑ Клисаров, Н. Църквата „Св. Архангели" в Бачковския манастир. – Юбилеен сборник „Сто години Народен археологически музей в Пловдив". Т. 2. Пловдив, 1985, 172 – 194; Чилингиров, А. За датирането на църквата „Свети Архангели“ в Бачковския манастир. – В: Чилингиров, А. Българската архитектурна школа. Т.1. Берлин, 2007, 199 – 322; Мутафов, Е. Два новоразкрити гръцки надписа от параклиса „Св. Архангели“ в Бачковския манастир и тяхната контекстуализация. – В: Изкуствоведски четения 2020: Пътешествия. С., 2021, 345 – 368.
  35. ↑ Национална художествена галерия, Отдел за старобългарско изкуство, Инв. № Бачково 1040.
  36. ↑ Геров, Г. За венценосните ктитори на Бачковския манастир. – Старобългарска литература, 35 – 36, 2006, 188 – 210.
  37. ↑ Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 139 – 141.
  38. ↑ Клисаров, Н. Художествената украса на църквата „Св. Архангели" в Бачковския манастир. – Опазване на паметниците на културата в България: Годишник на Националния институт за паметниците на културата, 3, 1984, 33 – 51.
  39. ↑ Шаблон:Корпус на стенописите 191
  40. ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 513.
  41. ↑ Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 371.
  42. ↑ Динова-Русева, В. Стенописите на бачковската манастирска църква „Св. Николай Мирликийски“. – Изкуство/Art in Bulgaria, 14, 1994, 26 – 32; Пеев, Т. Захари Зограф и сцените от житието на св. Никола в стенописната украса на едноименната църква в Бачковския манастир. – Годишник на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“, 23, 2024, 400 – 415.
  43. ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 435 – 454.
  44. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 341.
  45. ↑ Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 137 – 139.
  46. ↑ Стоянов, К. Славянски и гръцки надписи в Бачковския монастир. – Родопски напредък, 8, 1910 – 1911, 106; Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 219; Бачковският манастир. Съст. х. Сл. Кисьов. Ред. архим. Борис. Пловдив, 2005, 88. Датата на надписа е αχq (1690), а не αχα (1601) г.: Βελένης, Γ. Το έτος κατασκευής της μαρμάρινης τράπεζας στη μονή Πετριτσονιτίσης (Μπατσκόβου). – Βυζαντινά, 35, 2017, [187 – 194.
  47. ↑ Текст на надписа: Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 220.
  48. ↑ Пенкова, Б. Стенописите в бачковската трапезария и атонската традиция. – Проблеми на изкуството, 1989, № 1, 46 – 53.
  49. ↑ Корпус на стенописите от XVII век в България (ред. Б. Пенкова, Цв. Кунева). С., 2012, 131 – 137; Григорова, Т. Стенописната украса в трапезарията на Бачковския манастир и нейното ритуално предназначение. – Bulgaria mediaevalis, 11, 2020, 303 – 319.
  50. ↑ Дуйчев, Ив. Древноезически мислители и писатели в старата българска живопис. С., 1978, 9 – 19, 62 – 97.
  51. ↑ Колев, К. Нови данни за стенописите върху външната стена на южния корпус в Бачковския манастир. – Годишник на Народния етнографски музей Пловдив, 1, 1980, 137 – 186.
  52. ↑ Василиев, А. Изобразителни изкуства в Средните Родопи. – Комплексна научна родопска експедиция през 1953 година: доклади и материали. С., 1955,
  53. ↑ www.leventisfoundation.org, архив на оригинала от 24 декември 2011, https://web.archive.org/web/20111224045259/http://www.leventisfoundation.org/index.php?option=com_content&view=article&id=50%3Aarchaeology-a-religious-heritage&catid=31%3Aarchaeology-a-religious-heritage&Itemid=39&lang=en, посетен на 4 януари 2012 
  54. ↑ Bakalova, E. (ed.) The Ossuary of the Bachkovo Monastery. Plovdiv, 2003.
  55. ↑ Текст и рисунка на надписа: Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 349 – 351.
  56. ↑ Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 27 – 35.
  57. ↑ Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 213 – 214.
  58. ↑ Бакалова, Е. Ктиторските портрети на цар Иван Александър като израз на политическата и религиозната идеология на епохата. – Проблеми на изкуството, 1985, № 4, 45 – 57.
  59. ↑ Снимка на иконата: Filov, B. Early Bulgarian Art. Berne, 1919, 38; Бачковският манастир. Съст. х. Сл. Кисьов. Ред. архим. Борис. Пловдив, 2005, 124 – 125.
  60. ↑ Παναγιωτίδη, Μ. Η εικόνα της Παναγίας Γλυκοφιλούσας στο μοναστήρι του Πετριζού (Bačkovo) στη Βουλγαρία. – В: Ευφρόσυνον: Αφιέρωμα στον Μανόλη Χατζηδάκη. Αθήνα, 1992, 449 – 468; Bakalova, E. La vénération des icônes miraculeuses en Bulgarie: Aspects historiques et contemporains d'un pèlerinage. – Ethnologie française, 31, 2001/2, 266 – 267; Гергова, И. Чудесата на Пресвета Богородица в културата на Българското възраждане. С., 2012, 116 – 135.
  61. ↑ Грузински текст и руски превод на надписа: Шанидзе, А. Г. Грузинский монастырь в Болгарии и его типик. Тбилиси, 1971, 354 – 362; Чубинашвили, Г. Н. Грузинское чеканное изкусство. Тбилиси, 1959, 625 – 626, обр. 486. Български превод: Цончев, Д. Съветските грузински учени в България. – Годишник на Народния археологически музей–Пловдив, 2, 1950, 237.
  62. ↑ Дерменджиев, Х. П. Обкови и ризници върху иконите от епохата на Българското възраждане. – Изкуство, 28, 1978, кн. 6, 30 – 32; Гергова, И. Още веднъж за Бачковската чудотворна икона. – Паметници, реставрация, музеи, 4 – 5, 2006, 57 – 60.
  63. ↑ Lucas, P. Voyage du Sieur Paul Lucas, fait par ordre du Roy dans la Grece, l'Asie Mineure, la Macedoine et l'Afrique. Paris, 1712, 246.
  64. ↑ Данова, Н. България и българите в гръцката книжнина (XVII-средата на XIX век). С., 2016, 325.
  65. ↑ Карамихалева Александра. Църковен вестник, бр.9, 2007.
  66. ↑ Иванов, М. Златарските произведения от XVI-XIX век в музея на Бачковския манастир. С., 1967; Сантова, М. 24 златарски творби от Бачковския манастир. С., 1990. Вж. също Гергова, Ив. Един рядък образец на българската дърворезба от ХV в. – Епохи, 3, 1995, кн. 1, 60 – 64; Попова, Е. Критска икона в музея на Бачковския манастир. – Изкуство/Art in Bulgaria, 19 – 20, 1994, 4 – 5.
  67. ↑ Сантова, М. Чипровският дискос. С., 1997.
  68. ↑ Пандурски, В. Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей София. С., 1977, №№ 164 – 167, 217, 263. Вж. също Бойчева, Ю. Нови сведения за Бачковската плащаница. – Проблеми на изкуството, 1999, кн. 3, 18 – 21.
  69. ↑ The World of the Byzantine Museum. Athens, 2004, №№ 267, 273, 351, 394, 398.
  70. ↑ Getov, D. A Catalogue of the Greek Manuscripts at the Ecclesiastical Historical and Archival Institute of the Patriarchate of Bulgaria: Backovo monastery. Turnhout, 2014. Срв. Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 343 – 348; Бибиков, М. В. О греческих рукописях Бачковского монастыря в собраниях Софии и Пловдива. – Византийский временник, 41, 1980, 256 – 257; Gautier, P. Le typikon de la Théotokos Évergétis. – Revue des études byzantines, 40, 1982, 11, 93 – 95.
  71. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Кисьов, Славчо, съставител, архимандрит Борис, редактор. Бачковският манастир. Пловдив, 2005. с. 27 – 33.
  72. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Бачковски манастир „Св. Успение Богородично“ // Българска православна църква – Българска патриаршия. Архивиран от оригинала на 2012-07-08. Посетен на 5 юни 2017.
  73. ↑ Биография на архимандрит Симон – новия игумен на Бачковската света обител // Българска православна църква – Българска патриаршия. Архивиран от оригинала на 2017-12-24. Посетен на 5 юни 2017.
  74. ↑ Бачковският манастир вече е с нов игумен // Дневник, 17 декември 2017. Посетен на 18 декември 2017.

Изследвания

[редактиране | редактиране на кода]
  • Petit, L. Typikon de Grégoire Pacourianos pour le monastère de Pétritzos (Bachkovo) en Bulgarie. – Византийский временник, 11, 1904, Приложение, i-xxxii, 1 – 63 [уводът съдържа ред важни за историята на манастира документи].
  • Byzantine Monastic Foundation Documents. Typikon of Gregory Pakourianos for the Monastery of the Mother of God Petritzonitissa in Backovo Архив на оригинала от 2013-10-14 в Wayback Machine..
  • Кънчев, В., Станимака и Бачковският манастир (Пътни бележки). – Български преглед, 4, 1897, кн. 7, 62
  • Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 202 – 229.
  • Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 341 – 390.
  • Αποστολίδης, Κ. Μ. Περί της Μονής της Κοιμήσεως της Υπεραγίας Θεοτόκου της Πετριτσονιτίσσης. – Θρακικά, 7, 1936, 51 – 82.
  • Станимиров, Ст. Бачковският манастир през ХІХ в. – Родина, 2, 1939, кн. 1, 48 – 72.
  • архимандрит Климент Рилец. Бачковски манастир: Кратък пътеводител. С., 1967.
  • Шанидзе, А. Г. Грузинский монастырь в Болгарии и его Типик. Грузинская редакция Типика. Тбилиси, 1971.
  • Бакалова, Е. Бачковската костница. С., 1977, 246 с.
  • Арутюнова-Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Введение, перевод и комментарий. Ереван, 1978, 249 с.
  • Граматиков, Г. Едно дарение от XVIII век от игумен Дамаскин. – Векове, 7, 1978, кн. 5, 63 – 66.
  • Ломоури, Н. Ю. К истории грузинского Петрицонского монастыря (Бачковский монастырь в Болгарии). Тбилиси, 1981.
  • Метревели, Е. Сведения афонского Синодика об игуменах Бачковского монастыря и о Бакуриянах. – B: Византиноведческие этюды. Тбилиси, 1990, 21 – 32
  • Кисьов, С. Бачковски манастир. С., 1983; 2 изд. С., 1990.
  • Дуйчев, И. Бачковският манастир през първите векове на своята история. – Исторически преглед, 52, 1996, кн. 5, 143 – 151.
  • Ζαχαρός, Α. Η ελληνική παρουσία στη ζωή και την παράδοση της μονής Πετριτσονιτίσσης (Μπατσκόβου). Θεσσαλονίκη, 1998.
  • Бачковският манастир. Съст. х. Сл. Кисьов. Ред. архим. Борис. Пловдив, 2005.
  • Nikolova, B. Le monastère de Bačkovo et son fondateur: un point de vue différent. – Études balkaniques, 47, 2011, no. 4, 23 – 53
  • Чилингиров, А. Бачковският манастир: изследвания. Берлин, 2015.
  • Martin-Hisard, B. Grégoire Pakourianos, Constantinople et le typikon du monastère des Ibères de Pétritzos (déc. 1083). Le texte et le monastère. – Travaux et mémoires, 22/1, 2018, 671 – 738
  • Бойкина, Д., Мутафов, Е. Непубликувани мощехранителници с гръцки надписи от Бачковския манастир. – Проблеми на изкуството, 51, 2019, кн. 4, 12 – 20
  • Мутафов, Е., Бачева, Т. A Journey from the Altar to the Narthex: Metropolitan Christophor and the Monastery of Bachkovo. – В: Изкуствоведски четения 2020: Пътешествия. С., 2021, 9 – 25

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бачковски_манастир&oldid=12436401“.