Сао Пауло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Бразилия. За щата вижте Сао Пауло (щат). За кораба вижте Сау Паулу (самолетоносач).

Сао Пауло
São Paulo
Знаме    Герб
Отгоре надолу и отляво надясно: мостът Октавиу Фриаш, Катедралата; централната част на града; Музеят на изкуствата, изглед от брега на река Пинейруш, Обелискът на Сау Паулу
Отгоре надолу и отляво надясно: мостът Октавиу Фриаш, Катедралата; централната част на града; Музеят на изкуствата, изглед от брега на река Пинейруш, Обелискът на Сау Паулу
Бразилия
Red pog.png
Сао Пауло
Сао Пауло
Страна Флаг на Бразилия Бразилия
Щат Сао Пауло
Площ 1523 km²
Надм. височина 760 m
Население (2009) 11 037 593 души
7247 души/km²
Пощенски код 1011 - 1109
Телефонен код +31 6
Официален сайт prefeitura.sp.gov.br
Сао Пауло в Общомедия

Са̀о Па̀уло[1] (на португалски: São Paulo, изговор изговор, [sɐ̃ʊ̃ˈpaʊlʊ], транскрипция: Сау Паулу) е град в Югоизточна Бразилия, център на щат Сао Пауло. Разположен е на 400 km от Рио де Жанейро и на 1030 km от столицата Бразилия. С население около 11 милиона души Сао Пауло е най-големият град в Бразилия и в Южното полукълбо.[2] Център е на метрополен регион с почти 20 милиона жители, който е седми по големина в света.[3][4]

Често определян като най-богатия град в Бразилия, Сао Пауло е най-динамичният финансов и търговски център в страната, като по булеварда Авенида Паулиста в центъра са разположени много от основните финансови институции на Бразилия и Южна Америка. В града се намира Фондовата борса на Сао Пауло, както и голяма стокова борса за зърно.

Сред забележителностите на Сао Пауло са Музеят на изкуствата, готическата Катедрала на Сао Пауло, мостът Октавиу Фриаш, някои от най-високите сгради в страната, като Миранти ду Вали[5] и Едифисиу Италия.

История[редактиране | edit source]

Домингус Жоржи Велю, един от най-известните бандейранти.

Град Сао Пауло е основан на 25 януари 1554 г. като Сао Пауло дос Кампус ди Пиратининга, когато португалските мисионери Жузе де Анкиета и Мануел да Нубрега основават там йезуитска мисия (под името Колежиу ди Сао-Паоло ди Пиратининга) с цел да християнизират местните жители от племената тупи-гуарани. Селището е разположено в подножието на планинската верига Сера до Мар край река Тиете, с вид на залив, в който е построен пристанищния град Сантос, в естествения проход от югоизточното крайбрежие към обширното и плодородно плато на запад, което впоследствие става щата Сао Пауло.

Паметника на независимостта.

В течение на 17 и 18 век, групи изследователи, които се наричат бандейранти, кръстосват горите и новите територии на Южна Америка в търсене на злато, скъпоценни камъни, други природни богатства и роби. Счита се, че именно те преди всичко са отговорни както за териториалното разрастване на Бразилия западно от Тордесиляската линия, так и за откритите залежи на скъпоценни метали и камъни. В града днес съществуват няколко паметника в почит на приносите им в развитието на града, особено Монументу ас Бандейрас, една от най-известните забележителности на Сао Пауло.

Италиански имигранти в Сао Пауло

Селището е обявено за град през 1711 г. и се разраства рязко в края на 19 век като център на износа на кафе през близкото пристанище на Сантос. След 1881 г. в щата и града започват да пристигат емигранти от Италия, Португалия, Испания, Германия и други страни, които са привлечени от новите земи и работата на огромните кафеени плантации в щата. В началото на 20 век, доходите от експорта на кафе рязко спадат, преди всичко поради световната икономическа криза и падането на цените. В резултат на това, потокът от инвестиции на местните предприемачи е пренасочен към развитието на промишлеността на Сао Пауло, привличайки нови вълни имигранти в града, предимно от Италия. В допълнение към европейците, през първата половина на 20 век, в града пристигат голям брой японци и араби. В продължение на целия 20 век, когато се превръща във важен промишлен център, Сао Пауло също така привлича огромен брой преселници от бедните региони на Бразилия, особено от Североизточния регион.

Музеят Паулиста в Сао Пауло, построен на мястото, където през 1822 г. е провъзгласена независимостта на Бразилия.

В края на 20 век, поради конкуренцията на други градове в Бразилия, често предлагащи по-добри данъчни условия за промишлените компания, главната икономическа дейност на Сао-Пауло постепенно се измества от промишлената си насоченост в полза на сферата на услугите. Понастоящем, в града са разположени офисите на голям брой местни и международни банки, юридически компании, интернационални компании и корпорации, предлагащи различни услуги.

Важно историческо събитие е основаването на Юридическата школа Ларго Сан Франсиску (сега факултет на Университета на Сао Пауло), която е една от първи три академични институции в Бразилия, заедно с Юридическия факултет в Ресифе и Федералния университет на щата Амазонас. Това учебно заведение, създадено с имперски декрет на 1 март 1828 г., е открито първоначално в помещенията на манастира, скоро след основаването на Бразилската империя, заради увеличената потребност от адвокати и политици. Тъй като тогава богатите бразилци често отиват в Европа за получаване на образование, особено юридическо, император Педро I решава, че е необходимо да се създаде училище национална юридическа школа. Тя започва да привлича студенти от цялата страна, което е важен фактор за създаването на бохемския елит и облик на града.

Въпреки някои икономически проблеми, Сао Пауло си остава най-големият бизнес център на Латинска Америка. Огромният пазар на агломерацията (повече от 20 милиона жители) привлича чуждестранни компании. Благодарение на културни събития, като например Международното биенале за изкуства, градът си спечелва репутацията на културен център, преди всичко за музика и изкуства. Икономическият растеж и износът постепенно намаляват равнището на безработицата в града, печално известната местна престъпност също намалява бързо. Развитието на града се осъществява в много райони, историческия център привлича държавни учреждения и частни университети, а бизнес-структурите се местят в нови райони, като Итаим и Верини. Благодарение на деловите посещения, градът днес привлича повече посетители от Рио де Жанейро, основния конкурент на Сао Пауло през миналия век.

География[редактиране | edit source]

Разположение[редактиране | edit source]

Сао Пауло е разположен на плато, което е част от Сера до Мар (на португалски: Serra do Mar, в буквален превод „планина до морето“), която на свой ред е част от по-голям регион, известен като Бразилско плато. Височината на платото е 800 m над морското равнище, макар че то се намира само на 70 km от Атлантическия океан. Любопитен факт е, че градът е пресечен от Тропика на Козирога. Най-високата точка на целия щат е планината Жарагуа. която е и най-високата точка на хребета Сера да Кантарейра. Районът е тектонично устойчив и не се наблюдава сеизмична активност.

Река Тиете някога е била основният източник на прясна вода и място за почивка на жителите на града. С течение на втората половина на 20 век, реката е замърсена от отпадъчни води на промишлени предприятия, също както и нейния приток, река Пинейрос. В днешно време е в ход активна програма за почистване на двете реки, финансирана от международни банки за развитие, такива като Японската банка за международно сътрудничество.[6] В рамките на града няма плавателни реки, но използването на воден транспорт по Тиете придобива все по-голямо значение, особено по долното течение на реката в южна посока, и по река Парана, доколкото Тиете е част от басейна на Ла Плата.

Градът няма естествени езера, но има две водохранилища, Гуарапиранга и Билингс, използвани за производство на електроенергия, съхраняване на прясна вода и отдих на жителите на града. Първоначалната флора се състои от голямо разнообразие от широколистни вечнозелени растения. В града има много внесени от други места растения, доколкото мекият климат и обилните валежи позволяват отглеждането на значителен брой растителни видове от тропичните, субтропичните и умерените зони — доста са разпространени например евкалиптовите насаждения.

Климат[редактиране | edit source]

В съответствие с Климатичната класификация на Кьопен, климатът на Сао Пауло е влажен субтропичен. Температурата през лятото рядко достига 30 °C, а през зимата на практика няма студове. Снежна буря официално е регистрирана само един път, на 25 юни 1918 г. Валежите са доста силни, особено през топлите месеци, а през юли и август (което са зимни месеци в южното полукълбо) липсват. Нито Сао Пауло, нито прилежащото му морско крайбрежие някога са били подлагани на тропически циклони, и на практика никога не е имало торнада. През последните години, зимният месец август е доста сух и горещ — температурата понякога достига 28 °C. Този феномен е наричан veranico (от португалски - „малко лято“).

Климатични данни за Сао Пауло, Флаг на Бразилия Бразилия
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 33 37 38 32 29 28 28 33 35 34 35 32 38
Средни максимални температури (°C) 27,1 28,2 27,8 25,9 22,9 23,0 22,4 24,0 24,4 25,3 25,9 26,7 25,3
Средни температури (°C) 22,8 23,1 22,4 20,9 18,3 17,2 16,6 17,7 18,0 19,7 20,9 21,9 20,0
Средни минимални температури (°C) 20,0 20,2 20,0 18,6 15,5 14,5 13,7 14,3 15,2 16,5 17,8 18,9 17,1
Абсолютни минимални температури (°C) 12 13 12 8 2 2 2 3 3 7 10 12 2
Средни месечни валежи (mm) 226 213 163 68 64 50 31 29 71 92 108 172 1285
Източник: Погода и Климат, Weatherbase

Административно деление[редактиране | edit source]

Агломерация[редактиране | edit source]

Сао Пауло официално е част от голяма агломерация, наричана Grande São Paulo (Голямо Сао Пауло). Агломерацията включва в себе си 39 градски общини с население над 19 милиона жители (данни на IBGE от 2005 г.).

Доколкото Сао Пауло се разпростира на доста голяма разстояние, има два способа за определяне на агломерацията на града. По общата му статистическа зона (Complexo Metropolitano Expandido), той е втория по големина град в света с 29 милиона жители.[7] По-тясно определение на агломерацията разглежда региона Голямо Сао Пауло (Região Metropolitana de São Paulo) като територия, която не включва Кампинас, Байшада-Сантиста и други съседни области; тази територия има около 19 700 000 души (по данни от 2006 г.), което я прави петата по размер агломерация в света.

Райони на града[редактиране | edit source]

Град Сао Пауло се дели на 31 градски общини, наричани субпрефектури (subprefeituras). Всяка градска община се дели на няколко района (в повечето случаи — два или три). Субпрефектурата с най-голям брой райони е Се (на португалски: Subprefeitura da Sé), намираща се в историческия и делови център на града, която има осем района. Заедно с административното деление, има и географско радиално деление, установено през 2007 г. при управлението на кмета Жилберту Касаб. Съгласно това деление, градът се дели на десет региона (исторически център, широк център, север, юг, изток, запад, североизток, северозапад, югоизток и югозапад), като всеки има характерен цвят на автобусните линии и уличните табели. Това деление няма никакво отношение към субпрефектурите и районите, и в някои случаи, един и същ административен район може да попадне в два или повече географски региона. Районът, в който се намира ръководството на субпрефектурата, получава същото име, като единственото изключение е М’Бой Мирим.

Субпрефектури на града
  Име Площ Население     Име Площ Население
1 Арикандува 21,5 km² 266 838 Mapa sp.svg 17 Моока 35,2 km² 305 436
2 Бутантан 56,1 km² 345 943 18 Парелeйрус 353,5 km² 110 909
3 Кампу Лимпу 36,7 km² 508 607 19 Пеня 42,8 km² 472.247
4 Капела ду Сокору 134,2 km² 561 071 20 Перус 57,2 km² 109.218
5 Каза Верди 26,7 km² 313 176 21 Пинeйрус 31,7 km² 270 798
6 Сидади Адемар 30,7 km² 370 759 22 Пиритуба 54,7 km² 390.083
7 Сидади Тирадентис 15 km² 248 762 23 Се 26,2 km² 373 160
8 Ермелину Матаразу 15,1 km² 204 315 24 Сантана 34,7 km² 327 279
9 Фрегезия ду О 31,5 km² 391 403 25 Жасанан/Тремембре 64,1 km² 255 435
10 Гуаянасис 17,8 km² 283 162 26 Санту Амару 37,5 km² 217 280
11 Ипиранга 37,5 km² 427 585 27 Сан Матеус 45,8 km² 422 199
12 Итаим Паулиста 21,7 km² 358 888 28 Сан Мигел Паулиста 24,3 km² 377 540
13 Итакера 54,3 km² 488 327 29 Вила Мария 26,4 km² 302 899
14 Жабакуара 14,1 km² 214.200 30 Вила Мариана 26,5 km² 311 019
15 Лапа 40,1 km² 270 102 31 Вила Пруденти 33,3 km² 523 138
16 М’Бой Мирим 62,1 km² 480 823

Население[редактиране | edit source]

Католическата катедрала, построена в средата на 20 век, едно от няколкото съвременни здания в света в готически стил.

Населението на Сао Пауло е около 18 000 000 души (2008), което го прави най-големия град в Бразилия, цяла Южна Америка и южното полукълбо. Градската агломерация на Сао Пауло има население около 24 000 000 души. Жителите на града са потомци на имигранти от различни части на света, най-вече от Италия, Португалия, Африка, Германия, Ливан и Япония.

Расов състав[редактиране | edit source]

(2003)

Религия[редактиране | edit source]

Религия Процент Население
католици 68.11% 7 107 261
протестанти 15.94% 1 663 131
атеисти 8.97% 936 474
спиритисти 2.75% 286 600
будисти 0.65% 67 591
юдаисти 0.36% 37 500

По данни от 2000 година.[8]

Политика[редактиране | edit source]

От 2006 година кмет на града е Жилберту Касаб. Любопитно е, че Касаб е първият кмет, съответно Сао Пауло е първият град, в който външните реклами са забранени.

Сао Пауло
Централната част


Университет
Международното летище

Транспорт[редактиране | edit source]

Автомобилен транспорт[редактиране | edit source]

Град Сао Пауло е пресечна точка на 10 големи автомобилни шосета, като автомобилите остават главното средство за придвижване в града и околностите му. Главните автомобилни пътища са:

Шосето на бандейрантите, една от главните автостради, съединяваща града с вътрешните райони на щата.
Шосето на имигрантите което съединява града с крайбрежието на океана.
  • Шосе Президенте Дутра (Rodovia Presidente Dutra, BR-116) — съединява Сао Пауло с източните и североизточните райони на страната, като главна дестинация е Рио де Жанейро.
  • Шосе Режис Битанкурт (Rodovia Régis Bittencourt, BR-116) — съединява Сао Пауло с южните райони на страната с главни дестинации са Куритиба и Порту Алегри.
  • Шосе Фернао Диас (Rodovia Fernão Dias, BR-381) — съединява града със северните райони на Бразилия, като главна дестинация е Белу Оризонти.
  • Шосе Аншиета (Rodovia Anchieta, SP-150) — съединява града с крайбрежието на океана и предимно се използва за транспорт на товари от пристанището Сантуш.
  • Шосе на имигрантите (Rodovia dos Imigrantes, SP-150) — съединява града с крайбрежието на океана и предимно се използва за вътрешен туризъм, с главни дестинации Сантуш, Сао Висенти, Гуаружа и Прая Гранди.
  • Шосе Кастело Бранко (Rodovia Castelo Branco, SP-280) — съединява града със западните и северозападните райони на страната, главни дестинации са Озаску, Сорокаба, Бауру и Кампу Гранди.
  • Шосе Рапозу Таварес (Rodovia Raposo Tavares, SP-270) — съединява града със западните райони на страната, главни дестинации са Котия, Сорокаба, Президенти Пруденти.
  • Шосе Анянгуера (Rodovia Anhangüera, SP-330) — съединява града със северозападните райони на страната, главни дестинации са градовете Бразилия, Кампинас, Рибейран Прету.
  • Шосе на бандейрантите (Rodovia dos Bandeirantes, SP-348) — съединява града със северозападните райони на Бразилия и се счита да най-добрия автомобилен път в щата и може би в страната. Негови главни дестинации са Кампинас, Рибейран Прету, Пирасикаба и Сан Жозе ду Риу Прету.
  • Шосе Аертон Сена (Rodovia Ayrton Senna, SP-70) — съединява града с източните райони на щата и северното му крайбрежие, като главни дестинации са международното летище Сао Пауло/Гуарульос и градовете Сан Жозе дус Кампус и Карагуататуба.

Железопътен транспорт[редактиране | edit source]

Летища[редактиране | edit source]

Метро и градска железница[редактиране | edit source]

Автобуси и тролейбуси[редактиране | edit source]

Хеликоптери[редактиране | edit source]

Сао Пауло е известен и със значителното количество хеликоптери спрямо броя на населението. В града има около 400 вертолета, осъществяващи около 70 хиляди полета на година.[9] За обслужването им в града действат около стотина площадки, позволяващи на богатите жители на Сао Пауло да избягват честите транспортни проблеми по пътищата.[10] Много компании в града имат собствени хеликоптери, други временно ги наемат, а трети използват услугите на въздушни таксита.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Сао Пауло
Починали в Сао Пауло

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Flag of Côte d'Ivoire.svg Абиджан, Кот д'Ивоар (1981)
Flag of Algeria.svg Алжир, Алжир (2005)
Flag of Jordan.svg Аман, Йордания (1997)
Flag of Paraguay.svg Асунсион, Парагвай (1998)
Flag of Mali.svg Бамако, Мали (2000)
Flag of Spain.svg Барселона, Испания(1985)
Flag of Lebanon.svg Бейрут, Ливан
Flag of Germany.svg Берлин, Германия
Flag of Brazil.svg Бело Оризонте, Бразилия
Flag of Hungary.svg Будапеща, Унгария (2000)
Flag of Argentina.svg Буенос Айрес, Аржентина (1999)
Flag of Syria.svg Дамаск, Сирия (1999)
Flag of Portugal.svg Гоиш (Góis), Португалия (2000)
Flag of Armenia.svg Ереван, Армения (1999)
Flag of South Africa.svg Йоханесбург, РЮА (1995)
Flag of Egypt.svg Кайро, Египет
Flag of Romania.svg Клуж-Напока, Румъния (2000)
Flag of Portugal.svg Коимбра, Португалия (1996)
Flag of Spain.svg Кордоба, Испания (2001)
Flag of Bolivia.svg Ла Пас, Боливия (1999)
Flag of Argentina.svg Ла Плата, Аржентина (1989)
Flag of Portugal.svg Лейрия, Португалия (1996)
Flag of Peru.svg Лима, Перу
Flag of Portugal.svg Лисабон, Португалия (1995)

Flag of Angola.svg Луанда, Ангола (1993)
Flag of Macau.svg Макао, Китай (1999)
Flag of the United States.svg Маями, САЩ (1988)
Flag of Mexico.svg Мексико, Мексико
Flag of Argentina.svg Мендоса, Аржентина (1998)
Flag of Italy.svg Милано, Италия (1962)
Flag of Uruguay.svg Монтевидео, Уругвай (2001)
Flag of Japan.svg Наха, Япония (1998)
Flag of the United Kingdom.svg Норфолк, Англия
Flag of Japan.svg Осака, Япония (1985)
Flag of France.svg Париж, Франция
Flag of the People's Republic of China.svg Пекин, Китай (1999)
Flag of Paraguay.svg Президенте Франко, Парагвай (1994)
Flag of Brazil.svg Рио де Жанейро, Бразилия (1995)
Flag of Spain.svg Сан Кристобал де ла Лагуна, Испания (1990)
Flag of Costa Rica.svg Сан Хосе, Коста Рика
Flag of Spain.svg Сантяго де Компостела, Испания (2000)
Flag of Chile.svg Сантяго, Чили (1998)
Flag of South Korea.svg Сеул, Южна Корея (1977)
Flag of Australia.svg Сидни, Австралия (1997)
Flag of Japan.svg Токио, Япония
Flag of Canada.svg Торонто, Канада (1999)
Flag of Portugal.svg Фуншал, Португалия (1998)
Flag of Cuba.svg Хавана, Куба (1997)
Flag of the United States.svg Чикаго, САЩ (2010)
Flag of the People's Republic of China.svg Шанхай, Китай (1988)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Българска енциклопедия „А — Я“. (в 1 том) София: БАН, „Труд“, 1999 г., стр. 938 — заглавието на статията е Сао Пауло
  2. Citimayors website - Largest cities
  3. R.L. Forstall, R.P. Greene, and J.B. Pick, "Which are the largest? Why published populations for major world urban areas vary so greatly", City Futures Conference, (University of Illinois at Chicago, July 2004) – Table 5 (p.34)
  4. Emplasa. // Emplasa.sp.gov.br. Посетен на 2009-05-06.
  5. Mirante do Vale, São Paulo. // Emporis.com. Посетен на 2009-05-06.
  6. Brazilian Departamento de Águas e Energia Elétrica, «International Competitive Bidding Tender Announcement»
  7. Empresa Paulista de Planejamento Metropolitano S.A.
  8. Sistema IBGE de Recuperação Automática - SIDRA
  9. High above São Paulo’s choked streets, the rich cruise a new highway The Guardian
  10. Brazil’s Elites Fly Above Their Fears Washington Post article dated June 1, 2002.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „São Paulo“ и страницата „Сан-Паулу“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.