Дания

Кралство Дания
на датски: Kongeriget Danmark
	Кралство Дания на датски: Kongeriget Danmark
	Знаме Герб
	Химн: Der er et yndigt land
	Местоположение на Дания
География и население
Площ	42 925,46 km²; (на 130-то място)
Столица	Копенхаген
Най-голям град	Копенхаген
Официален език	датски
Демоним	датчанин
Население (2018)	5,789,957[1]; (на 112-то място)
Гъстота на нас.	136 души/km²
Управление
Форма	Парламентарна монархия
Кралица	Маргрете II
Министър-председател	Мете Фредриксен
Организации	ЕС, НАТО
История
Основаване	ок. 710 година
Влизане в ЕС	1 януари 1973
Икономика
БВП (ППС, 2018)	$299.166 млрд.; (на 52-ро място)
БВП на човек (ППС)	$51,643; (на 19-то място)
БВП (ном., 2018)	$369.760 млрд.; (на 34-то място)
БВП на човек (ном.)	$63,829; (на 6-то място)
ИЧР (2017)	0.929 (висок); (на 11-то място)
Джини (2015)	28.8 (нисък)
Валута	Датска крона (DKK)
Други данни
Часова зона	UTC+1
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	DK
Интернет домейн	.dk
Телефонен код	+45
ITU префикс	DNK
Официален сайт	www.denmark.dk
	Дания в Общомедия

Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа. Граничи по вода с Балтийско и Северно море. Състои се от полуостров Ютланд и много островчета; датски отвъдморски територии са Гренландия и Фарьорските острови. Дания се намира на север от Германия и Полша, на югозапад от Швеция и на юг от Норвегия. Площта ѝ е 43 098 km² (без отвъдморските територии), от които 42 409 km² суша и 689 km² водна площ.

История

Основна статия: История на Дания

ок. 12500 пр.н.е. – имиграция на първите племена към Ютландия
3900 пр.н.е. – развитие на животновъдството и растениевъдството
1000 пр.н.е. – развитие на търговията (бронзова епоха)
0 – Желязна епоха
ок. 450 – преселване на англи и юти към Британските острови
ок. 800 – установяване на феодализма, начало на викингските експедиции, обединяване на датските пемена под предводителството на рода Скьолдунг
826 – първа християнска мисия в Дания
866 – 867 – завоюване на град Йорк и Североизточна Англия
950 – умира първият датски крал – Хорм I Стари
ок. 962 – установяване на християнството
965 – 985 – крал Харалд I Синезъби включва в територията на кралството полуостров Ютланд, Датския архипелаг и Сконе (Южна Скандинавия)
1015 – 1034 – Англия и Норвегия под датско владичество
1086 – Голямо въстание срещу датската власт в Норвегия; то е неуспешно, но крал Кнуд IV Свети е убит
1157 – 1182 – крал Валдемар I Велики довежда до нов разцвет на Дания. Военна експанзия. Първи „Златен век“ на Дания
1180 – 1181 – антифеодално въстание в Сконе (неуспешно)
1182 – 1202 – крал Кнуд V
1202 – 1241 – крал Валдемар II
1219 – завоюване на Северна Естония
1227 – поражение в битката при Борнхьовед. Загуба на Северна Естония.
1282 – феодалите принуждават крал Ерик V да подпише харта за намаляване на кралските правомощия. Начало на гражданска война между олигарси-феодали и кралски лоялисти.
1320 – поражение за лоялистите, ликвидация на кралската власт
1321 – разпадане на Дания на 17 княжества
1340 – 1375 – крал Валдемар IV Аттертаг възстановява монархията.
1397 – основаване на Калмарската уния. Норвегия, Швеция, Финландия, Фарьорските острови, Гренландия и Исландия са под властта на датската корона.
1448 – 1481 – крал Кристиан I
1460 – крал Кристиан I е избран за херцог на Шлезвиг и граф на Холщайн, при което тези територии влизат в състава на Дания.
1479 – откриване на Копенхагенския университет (Universitet of København)
1523 – Швеция излиза от унията и е обявена за независимо кралство
1660 – 1661 – установяване на абсолютизма
1666 – основаването на датски колонии на Карибите
1807 – битката при Копенхаген (Обединеното кралство срещу Кралство Дания)
1814 – Норвегия излиза от унията и е обявена за независимо кралство
1848 – край на абсолютизма
1849 – първата датска конституция
1864 – поражение в Датско-немската война, което води до загубата на Шлезвиг и Холщайн
1914 – 1918 – Неутралитет по време на Първата световна война
1915 – права на жените
1920 – в Шлезвиг успешно се провежда референдум за връщането му в територията на Дания
1940 – 1945 – нацистка окупация
1945 – основаване и членство в ООН
1949 – членство в НАТО
1973 – членство в ЕС
2002 – Копенхаген е избран за столица на културата за 17-ти пореден път
2009 – датски войски разбиват талибаните в Афганистан и проправят път за инспектори на ООН
2012 – отбелязва се 40-ата годишнина на Нейно Величество Маргрете II като кралица на Дания, Гренландия и Фарьорските острови

География

Общата площ на Дания е 43 094 km² (без да се включват Фарьорските острови и Гренландия).

Дания е разположена на полуостров Ютланд и множество острови, като 443 от тях имат имена, а 1449 с площ над 100 m². Едва 72 острова са населени. Най-големите от тях са островите Фюн, Шеланд, Фалстер, Лолан, Борнхолм и др. В състава ѝ влиза и най-големият остров в света – Гренландия, а също и доста по-малките Фарьорски и Фризийски острови. На тях живеят различни малочислени народи – фарьорци и фризийци, а на остров Гренландия живеят инуити.

Много от островите на Дания са свързани посредством мостове – Øresund Bridge свързва Шеланд с Швеция, Great Belt Bridge свързва Шеланд с Фюн и Little Belt Bridge свързва Ютландия с Фюн. Фериботни и малки самолетни линии свързват по-малките острови.

Ландшафтът на страната е нисък, практически цялата територия на страната се намира между 0 и 100 m над морското ниво. Най-ниската точка е Ламефьорд – –7 m, а най-високата точка е Юдинг Сковей – 173 m.

Страната граничи с Балтийско на изток и Северно море на запад, като посредством пролива Скагерак на северозапад п-в Ютландия е разделен с Норвегия и пролива Категат с Швеция на североизток. Третият, най-тесен пролив между двете северни морета, Йоресун, разделя остров Шеланд от Южна Швеция. Остров Борнхолм се намира в Балтийско на 100 km северно от Полша и 40 km южно от Швеция. Най-близката земя датско владение е отдалечена от острова на 150 km. Дължината на бреговата линия е 7 314 km. Единствената сухопътна граница е на юг с Германия, която е дълга 68 km.

Климат

Климатът в Дания е умерен морски. Най-важен климатообразуващ фактор е Атлантическият океан. Характерно за умерения морски климат е меката зима, за разлика от умереноконтиненталния климат, където зимите са студени. Лятото е прохладно. Валежите са почти равномерно разпределени през цялата година. Максимумът на валежите е в периода юни-октомври.

Средни температури за Копенхаген (°C)
температура	яну	фев	мар	апр	май	юни	юли	авг	сеп	окт	ное	дек
минимална	–1	–2	0	3	7	11	13	13	10	7	3	0
максимална	2	3	6	11	16	19	21	21	17	12	7	4

Население

Основна статия: Население на Дания

Населението е 5 432 335 души (юли 2005), от тях 95,5% са датчани. Средната гъстота е 130 души/km². Официалният език е датски. Религия: християнство – протестантство. Официалната и държавна църква на Дания е Евангелската лутеранска църква.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Дания

Дания е конституционна монархия, в която министър-председателят е глава на правителството, с многопартийна система.

Върховният орган на законодателната власт в Дания е еднокамарен парламент (Folketing), избиран за срок от 4 години от гражданите на страната, навършили 18-годишна възраст. От 1953 година еднокамарният парламент се състои от 179 души (135 – избрани чрез пропорционална система, основаваща се на всеобщо гласуване в 23 избирателни района; 40 допълнителни изборни места се разпределят между партиите-участници в изборите по списъци в съотношение с общия брой на гласовете в изборите, и по едно място е избирано от Фарьорски острови и от Гренландия.

Изпълнителната власт принадлежи на правителството на Дания начело с министър-председател; монархът назначава министър-председателя въз основа на препоръка от лидерите на парламентарните партии.

Съдебната власт се състои от Върховен съд на Дания, има още 2 съда на втора инстанция (за Ютландия и за островите), както и по-ниски съдилища. Властта на монарха е изпълнителна и той я дели с министър-председателя.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Дания

Страна/Регион	Население	Площ (km²)	Гъстота (д/km²)
Дания	5 484 723	43 094	127
Фарьорски острови (Дания)	47 017	1 399	34
Гренландия (Дания)	56 916	2 175 600	0,026

До 1 януари 2007 г. територията на Дания е разделена на 13 административни единици наречени амти, и една столична област. След извършена реформа от 2007 г. амтите са преструктурирани в 5 големи административни региона както следва:

Всяка от областите на свой ред се състои от общини, или комуни (на датски: Kommune). Има и два автономни региона – Гренландия и Фарьорските острови. Двата автономни региона имат по-широко самоуправление и са представени с по две места в датския парламент.

Стопанство

Основна статия: Икономика на Дания

Дания е високо развита индустриално-аграрна страна. В промишлеността преобладават малки и средни предприятия. Водещи отрасли са металообработване, машиностроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна промишленост. Добива се нефт (9 млн. т годишно) и газ (5 млрд km³). Селско стопанство е високо продуктивно, механизирано. Обемът на земеделската продукция и животновъдството надвишава три пъти потребностите на населението на Дания. В отрасъла са заети 6% от трудоспособното население.

Паричната единица на Дания е кроната, която фактически е вързана към еврото. Едно евро се обменя за 7,45 датски крони, а един американски долар се обменя за 4,7 крони – приблизително. Дания отказва да смени паричната си единица след влизането си в ЕС след референдум, в който едва 0,9% гласуват ЗА смяна на паричната единица.

Дания е и дом на много мултинационални компании като A. P. Moller-Maersk Group (международно корабоплаване), Lego (детски играчки), Bang & Olufsen (hi-fi оборудване), Carlsberg (бира), Vestas (вятърни турбини), Novozymes (ензимни биотехнологии) и фармацевтични компании – Lundbeck и Novo Nordisk.

Култура

Основна статия: Култура на Дания

От епохата на викингите са останали няколко известни паметници – крепостите Трелебор (на датски: Trelleborg), Агерсбор (на датски: Aggersborg) и Фюркат (на датски: Fyrkat) и Линхолм Хойе (на датски: Lindholm Høje). През 10 век са построени дървени, а през 11 век – каменни базилики. Най-известните катедрали във Вибор и в Рибе, църквата в Калунбор и замъците Себор и Вординбор са построени в романски стил, а катедралите в Роскиле и Оденсе в – готически стил. Замъците Фредериксборг в близост до град Хилерьод и Кронбор в Хелсингьор (Елсинор), са ползвани за прототипи на действието на пиесата Хамлет от Шекспир. Едни от най-красивите сгради се строят по време на управлението на крал Кристиан IV (1588 – 1648). Това са здания в стил барок, а построените малко по-късно са в стил рококо. Кралят се е възхищавал и опитвал да подражава на архитектурата в Амстердам.