Сливналии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Това е списък на известни личности, свързани с град Сливен.

Родени в Сливен[редактиране | редактиране на кода]

Родени до 1900[редактиране | редактиране на кода]

А[редактиране | редактиране на кода]

Чудомир Кантарджиев – български революционер

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Гендов (1891 – 1970), актьор и режисьор
  • Вичо Киряков, български военен, старши подофицер, революционер, деец на ВМОРО, четник на Ичко Димитров в 1912 г.[1]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Ботушев (1897 – 1941), активист на БКП, участник във Войнишкото и Септемврийското въстания и в други бойни групи
  • Никола Жеков (1865 – 1949), офицер
  • Никола П. Аджаров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV част[2]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

Райчо Спиридонов

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Сава Доброплодни (1820 – 1894), български книжовник, театрален деец, общественик и учител
  • Симеон Табаков (1880 – 1918), дипломат, автор на тритомника "Опит за история на град Сливен"
  • Сирак Скитник (1883 – 1943), псевдоним на Панайот Тодоров Христов, писател експресионист, изкуствовед, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците, пръв главен ръководител (1935) на Българското националното радио (тогава Радио „София“), участник в Балканската война
  • Стефан Киров (1887 – 1941), артист и режисьор
  • Стефан Нойков (1876 – 1925), офицер
  • Стефан Панаретов (1853 – 1931), дипломат
  • Съби Димитров (1900 – 1941), народен представител, виден комунистически деец и интербригадист
  • Стефан Стефанов (1876 – 1946), политик, народен представител, министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов, индустриалец

Т[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ч[редактиране | редактиране на кода]

  • Чудомир Кантарджиев (1883 – 1924), български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация

Ю[редактиране | редактиране на кода]

Родени след 1900[редактиране | редактиране на кода]

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

И и Й[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Ю[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Сливен[редактиране | редактиране на кода]

Други личности, свързани със Сливен[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Полянов – първите си литературни опити прави като ученик в Сливенската мъжка гимназия, а през 1894 г. сливенският вестник „Сиромашки защитник“ отпечатва първия му разказ – „Да не бях сиромах“.
  • Пенчо Славейков, български поет модернист, прекарал близо година в града след края на Руско-турската освободителна война
  • Александър Ангелов, български икономист и програмист
  • Атанас Атанасов (р. 1955), актьор, живял в града през 1980 – 1985
  • Милко Димов (1924 – 2006), колоездач, почетен гражданин на Сливен
  • Иван Методиев (1955 – 2006), футболист, работил в града през 1982 – 1985
  • Димитър Мишев (1856 – 1932), публицист, учител в града през 1890 – 1894
  • Стефан Аврамов (1862 – 1906), калоферец, педагог, учител по български език и логика в Сливенската мъжка гимназия през 1893 – 1898
  • Александър Радолов (1883 – 1945), политик, завършва гимназия през 1905
  • Димитър Савов (1887 – 1951), предприемач, завършва гимназия през 1906
  • Красин Петков, икономист
  • Светослав Стоянов, финансист
  • Петя Александрова, поетеса
  • Александър Морфов, режисьор
  • Васил Атанасов, учител по химия и директор на Сливенската мъжка гимназия през 1881–1885 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.