Гюешево: Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м интервал |
||
Ред 102: | Ред 102: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
* Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. В |
* Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. В: ''Известия на Българското археологическо дружество'', VII, 1919 – 1920 г., с. 138 |
||
* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Каменица'', София, 1935 г., МСбLX, с. 262 – 269; |
* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Каменица'', София, 1935 г., МСбLX, с. 262 – 269; |
||
* Манев, Владимир. ''Гюешево'', 1973 г., 149 с. Ръкопис (Архив на РИМ – Кюстендил); |
* Манев, Владимир. ''Гюешево'', 1973 г., 149 с. Ръкопис (Архив на РИМ – Кюстендил); |
Версия от 17:49, 28 октомври 2018
- Тази статия е за селото. За оловно-цинковото находище вижте Гюешево (находище).
Гюешево | |
Панорамен изглед от Гюешево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 182 души[1] (15 март 2024 г.) 10,6 души/km² |
Землище | 17,256 km² |
Надм. височина | 938 m |
Пощ. код | 2570 |
Тел. код | 07925 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 18455 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Гюешево в Общомедия |
Гю̀ешево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
География
Село Гюешево се намира в планински район, в географската област Каменица, в северните разклонения на Осоговската планина, на около 1016 m надморска височина. През него текат реките Лебница и Ръшча, притоци на р. Бистрица. Селото отстои на 20,5 km по шосе и на 34 km по ж.п. линия от гр. Кюстендил. Крайна гара на ж.п. линията от Кюстендил.
През Гюешево минава международният път Е871, който през Велбъждкия проход свързва Кюстендил с Крива паланка. В непосредствена близост се намира ГКПП „Гюешево“.
Селото е разпръснато, съставено от махали: Борнарска, Рекалци, Цървенджии, Гьошенска, Босачка, Торбанска, Чифличка, Село (център), Заревска, Тонева, Чачарска.
Климат: умерен, преходно континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Преколница (1883 – 1922), община Гюешево (1922 – 1934), община Раненци (1934 – 1958), община Жиленци (1958 – 1959), община Раненци (1959 – 1978), община Гюешево (1978 – 1983), община Гърляно (1983 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]
Население
Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2010 |
Население | 721 | 850 | 963 | 910 | 1004 | 915 | 893 | 719 | 958 | 493 | 279 | 258 |
История
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско и антично селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Гувешево като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 28 домакинства и 28 ергени. В регистър от XVII век. Гюешево е посочено като рударско селище със 17 християнски семейства.
В края на XIX век селото има 12540 декара землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др.домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици, 9 кръчми, 3 бакалници и фурна за хляб.
През 1871 г. е открито първото училище, през 1903 г. – пощенска станция, през 1910 г. – аптека и ж.п. гара, строена и за митница, и за ГКПП, а през 1915 г. – участъкова ветеринарно-фелдшерска служба.
При избухването на Балканската война 4 души от Гюешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
През 1921 г. е основано читалище „Просвета“. През 1930 г. е построен храм-паметник „Света Троица“ с костница на загиналите войници и офицери през войните между 1912 – 13 и 1915 – 18 г.
През 1932 г. е учредено Всестранно земеделско кооперативно сдружение „Руен“, което през 1960 г. се обединява с кооперация „Осогово“ – с.Раненци.
През 1955 г. са залесени 8204 дка в местностите „Деве баир“, „Лебница“ и др.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Руен“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Румяна войвода“ – с. Гърляно.
Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1968). Изградени са 5 стопански сгради, нов младежки дом, както и дъждомерна станция. Шосето и улиците са асфалтирани.
В близост до селото се намират рудниците „Лебница“, „Сребърно коло“ и флотационната фабрика „Осогово“ (понастоящем закрити).
След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.
Исторически, културни и природни забележителности
- Ж.п. гара (1910 г.)
- Храм-паметник „Света Троица“ (1930 г.)
Религии
Село Гюешево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
- Кметство Гюешево
- Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1175 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека – над 10000 тома.
Редовни събития
- Събор на хайдушкото движение. Организира се от Кметството на село Гюешево и е посветен на Румена войвода, действала с четата си в годините на османската власт в този район. Съборът продължава с концертна програма и народно веселие в центъра на селото.
Личности
- Румена войвода (1829 – между 1862 и 1895), българска хайдутка.
Литература
- Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. В: Известия на Българското археологическо дружество, VII, 1919 – 1920 г., с. 138
- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с. 262 – 269;
- Манев, Владимир. Гюешево, 1973 г., 149 с. Ръкопис (Архив на РИМ – Кюстендил);
- Манев, Владимир. „Антични находки от Гюешево“, в-к „Звезда“ (Кюстендил), № 98, 23.08.1975 г.;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – „Археологически паметници от Кюстендилски окръг“, София, 1978 г., с. 16;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25, 34 – 35;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.161 – 162;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 116;
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.16 – 17;
- Манев, Владимир. Гюешево – кратка история. 2004 г., ДА-Кюстендил, ф.271, оп.1, а.е.80;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.40 – 47;
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
Външни препратки
- Гюешево
- Сайт на с. Гюешево
- Времето в с.Гюешево
- Официален сайт на община Кюстендил
- Радио и телевизия в Кюстендил
|