Направо към съдържанието

Агиос Теодорос (дем Горуша)

Агиос Теодорос
Άγιος Θεόδωρος
— село —
Гърция
40.2801° с. ш. 21.2171° и. д.
Агиос Теодорос
Западна Македония
40.2801° с. ш. 21.2171° и. д.
Агиос Теодорос
Кожанско
40.2801° с. ш. 21.2171° и. д.
Агиос Теодорос
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина770 m
Население19 души (2021 г.)
Пощенски код500 02

Агиос Теодорос или Царища (на гръцки: Άγιος Θεόδωρος или Άγιοι Θεόδωροι, Агиос Теодорос или Агии Теодори; до 1927 година: Τσάριστα, Цариста[1]) е село в Южна Македония, Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Селото е разположено на 770 m надморска височина,[2] в областта Населица на около 20 km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 15 km западно от Цотили. На север граничи със село Ликнадес, на запад - с Ахладия (Масган), на изток - с Аясма (Латорища).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Царища е предимно мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя.

Според Васил Кънчов в 1900 година в Царища живеят 50 гърци християни и 72 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Царища е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 24 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Царища (Τσάριστα), Населишка каза, живеят 125 валахади.[6]

В началото на ХХ век християнската част от селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на Димитър Мишев в Tzarichta има 120 гърци патриаршисти.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Царища е обозначено като гръцко селище.[8]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Царища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 105 жители.[9]

В средата на 20-те години мюсюлманското население на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като смесено, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 10 семейства или 41 души.[10]

В 1927 година името на селото е сменено на Агиос Теодорос.[2]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[11]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 105[11] 95[11] 98[11] 135[11] 125[11] 107[11] 79[11] 71[11] 61[11] 70 34 19
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 349. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  9. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 350. (на македонска литературна норма)