Анастас Бендерев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анастас Бендерев
български и руски офицер
ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1879 – 1919
Служи наНационално знаме на България Царство България
Национално знаме на Русия Царство Русия
Военно формированиеБългарска армия • Руска имперска армия през Първа световна война
Битки/войниРуско-турска война
Сръбско-българска война
Руско-японска война
Първа световна война
Наградиорден „Свети Станислав“ • Орден на Света Анна •
„За храброст“ • Орден „Свети Владимир“
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
17 ноември 1946 г. (87 г.)
Анастас Бендерев в Общомедия

Анастас Тодоров Бендѐрев е български и руски офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Бендерев е роден на 25 март 1859 г. в Горна Оряховица. Баща му Тодор Недев е търговец, подпомага четата на Никола Филиповски, който на 29 юли 1856[1] повежда въстание срещу османския поробител. След предателство турците разбиват въстаниците и той е принуден да избяга във Влашко и Молдова, където работи около Галац и Бендер, от където вероятно произлиза фамилното му име. Майка му Тодора Димова е от богат род и има възможност да посещава гръцко училище. Брат му Никола е член на Окръжния комитет на Първи Търновски революционен окръг. Бендерев завършва класното училище в Горна Оряховица, след което продължава в Априловската гимназия в Габрово. След завършването на гимназията учителствува в с. Самоводене и в гр. Горна Оряховица.[2]

Априлско въстание (1876)[редактиране | редактиране на кода]

По време на подготовката на Априлското въстание (1876) е член на Горнооряховския революционен комитет в Първи революционен окръг (Търновски) и заедно с Георги Измирлиев (Македончето) и Иван Семерджиев обикаля околните села, за да организират народа. Служи за връзка между градския и окръжния комитет. [3] На 26 април Г. Измирлиев е арестуван и Бендерев е принуден да бяга. Укрива се в Арбанаси, Лясковец, Долна Оряховица, Свищов, а от там преминава през Дунава във Влашко. Два месеца по-късно заминава за Кладово като доброволец в 4-та българска доброволческа чета на Тодор Велков. След разбиването на четата е изпратен в град Николаев в Южна Русия, където учи в гимназията.[4]

През есента на 1878 г. постъпва на военна служба, но започва приема за Софийското военно училище, където постъпва на 2 декември 1878 г. в старшия клас.[5] На 10 май 1879 г. завършва Военното училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в Търновска №3 пеша батарея[6], като същевременно е адютант на военния министър[7].

През 1883 г. завършва Николаевската военна академия в Санкт Петербург, Русия. Началник е на Военното училище в София (1885) и помощник на военния министър (1885 – 1886).

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) ротмистър Бендерев е назначен за командващ десния фланг (от височината Леща до шосето Драгоман – София) на Сливнишката позиция, като отрядът му се състои от 7 дружини и 2 батареи. [8] На 5 ноември (17 ноември нов стил) Бендерев с командваната от него войска се притичва на помощ на войските на капитан Кръстьо Бахчеванов и с удар на нож овладява връх Мека Црев. [9]

За атаката най-красноречиво говори сръбският капитан Нешич: [10]

„ Видях и доста дълго гледах това събитие, което наистина ме потресе, когато видях безогледното налитане на българите и разстроеното и безредно отстъпление на нашите разбити части... Буйният и безогледен налет наистина ни изглеждаше нещо непознато. “

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Капитан Бендерев е сред главните организатори и участници в преврата за детронацията на княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. След неуспеха емигрира в Румъния и участва в комитета на офицерите-емигранти, противопоставящи се на регентството. През 1887 година тайно посещава Свищов, където се жени за Адриана Юрданова, починала през 1890 година.[11] От 1887 г. се установява в Русия и служи в Руската императорска армия. Жени се за грузинката Тамара Вачнадзе, от която има три деца.[12] Сред тях е Татяна Бендерева, лекарка, която по-късно емигрира в България, където се ражда синът ѝ, общественикът Никита Шервашидзе.[13]

Участва в Руско-японската война (1903 – 1905) и Първата световна война. Генерал-лейтенант от Руската армия.

Завръща се в България през 1919 г. Автор е на научни трудове, сред по-важните от които са:

  • Военна география и статистика на Македония и съседните с нея области на Балканския полуостров (1890)
  • Сръбско-българската война 1885 г. (1892)
  • История на Българското опълчение и Освобождението на България 1877 – 1878 г. (1930)[14]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На капитан Атанас Бендерев е наречена улица в квартал „Надежда III“ в София (Карта).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • орден „За храброст“ III степен
  • руски орден „Св. Анна“ I степен с мечове
  • руски орден „Св. Станислав“ I степен с мечове
  • руски орден „Св. Владимир“ II и III степен с мечове

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бендерев, А., История на българското опълчение 1877 – 1878, София, 1930, Поборническо опълченско дружество „Шипка“, 431 стр.
  • Бендерев, Анастас. Военная география и статистика Македонии и соседних с ней областей Балканского полуострова. Военная Типография Главного Штаба Его Императорского Величества, Санкт-Петербург 1890.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Гацов, Н. и колектив Кратка военна история на България (681 – 1945), София, 1977, Военно издателство, стр. 132
  2. ↑ Русева, с. 46
  3. ↑ Шалаверова, М., Бендерев – интересна, противоречива личност, „Антени“, #35, 1977, л. 47
  4. ↑ Русева, с. 46
  5. ↑ Русева, с. 47 (Цит: ЦВА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 3, л. 10)
  6. ↑ Русева, с. 47 (Цит: ЦВА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 2, л. 36)
  7. ↑ Русева, с. 47 (Цит: ЦВА, ф. 012, оп. 1, а. е. 10, л. 1)
  8. ↑ Пейчев, А. и др., 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 205 и 206
  9. ↑ Гацов, Н. и колектив, Кратка военна история на България (681 – 1945), София, 1977, Военно издателство, стр. 206
  10. ↑ Венедиков, И., История на Сръбско-българската война (1885 г.), София, 1910, стр. 391
  11. ↑ https://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=9035&type=.pdf
  12. ↑ https://ria1914.info/index.php/Бендерев_Анастас_Федорович
  13. ↑ https://www.redcross.bg/files/23780-sestrinstvo-2.pdf
  14. ↑ Стателова Е. и кол., Съединението 1855, С., 1985, с. 23 – 24

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Русева, М., 60 години без генерал-лейтенант Анастас Бендерев, Военноисторически сборник, бр 3, 2006, ISSN 0204 – 4080
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анастас_Бендерев&oldid=12207781“.