Антохори
| Антохори Ανθοχώρι | |
| — село — | |
  Антохори  Антохори  Антохори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 53 души (2021 г.) |
Антохори или Цакнохор (на гръцки: Ανθοχώρι, Антохори, катаревуса: Ανθοχώριον, Антохорион, до 1954 година Τσακνοχώρι, Цакнохори, катаревуса Τσακνοχώριον, Цакнохорион[1]) е село в Южна Македония, Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 670 m надморска височина,[2] в областта Населица на около 15 km югозападно от Неаполи (Ляпчища) и около 5 km южно от Цотили.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османските данъчни регистри от средата на XV век Чакинхор е споменато с 34 семейства на Йорг, Драгослав, Стоян, Никола, Васил, Никола, Новак, Гон, Димитри, Кирк, Стайо, Никола, Михо, Михо, Брайо, Джико, Манол, Никола, Михо, Радоя, Никола, Алекса, Самдовит (?), Мано, Стайо, Тодор и Дабижив. Общият приход за империята от селото е 2120 акчета.[4]
В края на XIX век Цакнохор е цялостно гръкоезично, но конфесионално смесено село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 в Цакиохоръ живеят 260 гърци мохамедани и 100 гърци християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чакнохор е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак със 72 къщи.[6]
В началото на XX век християнската част от селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в Tzaknohor има 100 гърци патриаршисти.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Цакнохори (Τσακνώχορι), Населишка каза, живеят 200 валахади и 200 гърци християни.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция.
Гробищната църква на Цакнохори „Свети Дух“, за която се смята, че е била от византийско време, е разрушена в 1914 година и на нейно място е издигнат нов храм.[9]
Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място в 20-те години са заселени гърци бежанци. В 1928 година Цакнохори е представено като смесено местно-бежанско село с 23 бежански семейства и 83 души бежанци.[10] В 1954 година името на селото е сменено на Антохорион.
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 415[2] | 354[2] | 292[2] | 358[2] | 162[2] | 176[2] | 143[2] | 138[2] | 111[2] | 108 | 98 | 53 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Антохори
Климент Главиницки (1882 – 1942), български духовник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 349. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 98
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
