Богослов (село)

Богослов
	Богослов
	Богослов Богослов
Общи данни
Население	308 души (15 март 2024 г.); 9,87 души/km²
Землище	31,243 km²
Надм. височина	891 m
Пощ. код	2509
Тел. код	078
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	04796
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община; – кмет	Кюстендил; Огнян Атанасов ; (Партия на зелените; 2023)
Кметство; – кмет	Богослов; Румен Веселинов; (ГЕРБ)

Богослов е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.^[2]

География

Село Богослов се намира в североизточните склонове на планината Осогово, на около 5 km югозападно от гр. Кюстендил.

Купно село с махали: Долна, Уличка (Полянска), Бобишка, Горна и Плео (на 4 км южно от селото).

Климат – умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жиленци (1883 – 1911), община Богослов (1911 – 1934), община Жиленци (1934 – 1943), община Богослов (1943 – 1944), община Кюстендил (1944 – 1958) Община Жиленци (1958 – 1971), община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население

Година	1866	1880	1900	1920	1926	1934	1946	1955	1965	1975	1984	1992	2001	2010
Население	632	435	632	756	756	825	800	743	655	644	565	543	557	378

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	371	100,00
Българи	369	99,46
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	2	0,53

История

Няма данни за времето на възникване на селото. Археологическите находки – разкрити два антични некропола и останки от антично селище и късноантична крепост, дават основание да се счита, че района е бил населен през античността.

Запазено е предание че в миналото селото било разположено в местността „Грамагье“, но турските власти насила го преместили на сегашното му място, защото там най-често замръзвали водопроводните тръби, с които се водоснабдявал град Кюстендил.

Името на селото се свързва с разпространението на богомилството по времето на цар Петър I (927 – 970).

През време на османското владичество жителите на селото били водари, суйолджии, чешмеджии, както в някои султански фермани се нарича привилегированата рая. Богословчани били задължени да се грижат за водоснабдяването на „касабата“ – Кюстендил – с балканска вода откъм връх Кюнек в планината Осогово, както и да поддържат градските водопроводи и бани. Срещу тия задължения те били освободени от поземлен данък върху имотите си, но не им било позволено да отглеждат в селото свине, за да не се замърсява и осквернява градската вода.

През 1866 г. селото има 46 домакинства и 632 жители.

През 1893 г. селото има 4793 дка гори, 2031 дка ниви, 1586 дка ливади, 10 дка градини, 60 дка лозя и се отглеждат 909 овце, 547 кози, 272 говеда, 134 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (лук, картофи), животновъдство и дърводобив. Развиват се домашните занаяти. Има 2 воденици.

През 1897/98 г. е открито училище, през 1904 г. е построена нова училищна сграда. През 1902 г. е построена църквата „Възнесение Господне“.

През 1907 г. е учредено спестовно-кредитно и благотворително дружество „Свети Симеон“, което през 1946 г. се преименува в Кредитно кооперативно сдружение „Осоговец“. През 1925 г. се създава читалище „Възраждане“.

Селото е електрифицирано през 1946 г. През 1955 г. се залесяват 40 дка бял бор и бук в местността „Гробо“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Бенковски“, което от 1960 г. е включено в състава на ДЗС – Кюстендил, а от 1979 г. – в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.

Открити са здравен пункт, целодневна детска градина, магазин, построени са нови стопански и административни сгради.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на туризма.

Исторически, културни и природни забележителности

Късноантична крепост „Дабье“. Разположена е източно от селото, върху конусообразно възвишение, известно с името Дабье. Укреплението има форма на неправилен кръг. По ръба има останки от крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан.
Църква „Възнесение Господне“ (1902).
Параклис „Рождество Богородично“. Намира се в местността „Манастира“.
Параклис „Свети свети Петър и Павел“. Намира се до хижа „Осогово“.
Архитектурен паметник – възпоменателна чешма на загиналите във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.
Историческа местност „Грамадите“
Местност „Трите буки“
Гигантски секвои в местността „Ючбунар“

Религии

Село Богослов принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

Кметство Богослов.
Читалище „Възраждане“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1489 в Министерство на културата на Република България. Дейности: танцов състав, фолклорна певческа група; кръжок по приложни изкуства, курс по английски език; библиотека – 4000 тома.

Редовни събития

Автомобилно рали „Осогово“
на Спасовден – курбан;
на Тодоровден – конни надбягвания.

Личности

Илия Ангелакович (първа четвърт на ХIХ в. – 1874), възрожденски лекар, брат на Христо Лекарски.
Христо Лекарски (1786 – 1863), възрожденски аптекар и лекар, родом от с. Богослов. Упражнява медицинска практика в Скопие, а от 40-те години на ХIХ век – в Кюстендил.
Велин Алайков (1882 – 1922), български революционер, деец на ВМРО.
Кирил Велинов – командир на партизанския отряд в окръга.
Милуш Спасов – (неизв.) – народен певец, живял в годините около Освобождението

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 58.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

Литература

Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.326-329
Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.13;
Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.28-33;

Външни препратки

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[Кюстендил-2] Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 58.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-3] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[1]

[2]

[3]