Бурунди
| Република Бурунди | |
| Девиз: Unité, Travail, Progrès „Единство, труд, прогрес“ | |
| Химн: Burundi Bwacu | |
.svg) Местоположение на Бурунди | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 27 834 km² (на 142-ро място) |
| Води | 10% |
| Климат | екваториален |
| Столица | Гитега |
| Най-голям град | Бужумбура |
| Официален език | |
| Религия | 93,4% християнство —63,7% католици —25,2% протестанти —4,5% други християни 4,3% местни вярвания 2,1% ислям 0,2% други религии |
| Демоним | бурундиец |
| Население (2020) | 11 865 821[1] (на 77-о място) |
| Население (2008) | 8 053 574[2] |
| Гъстота на нас. | 414 души/km² (на 20-о място) |
| Градско нас. | 13,7% (на 193-то място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна президентска република |
| Президент | Еварист Ндайшимие |
| Вицепрезидент | Проспер Базомбанза |
| Организации | ООН, Африкански съюз |
| Законодат. власт | Парламент |
| Горна камара | Сенат |
| Долна камара | Национално събрание |
| История | |
| Част от Руанда-Урунди | 1945 – 1962 г. |
| Независимост | 1 юли 1962 г. |
| Република | 28 ноември 1966 г. |
| Конституция | 28 февруари 2005 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 10,8 млрд. щ.д.[3] (на 164-то място) |
| БВП на човек (ППС) | 865 щ.д. (на 193-то място) |
| БВП (ном., 2022) | 3,6 млрд. щ.д. (на 173-то място) |
| БВП на човек (ном.) | 292 щ.д. (на 192-ро място) |
| ИЧР (2021) | 0,426 (нисък) (на 187-о място) |
| Джини (2013) | 39,2 (среден) |
| Прод. на живота | 61,2 години (на 168-о място) |
| Детска смъртност | 58,5/1000 (на 28-о място) |
| Грамотност | 59,3% (на 150-о място) |
| Валута | Бурундийски франк (BIF) |
| Други данни | |
| Часова зона | CAT (UTC+2) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | BI |
| Интернет домейн | .bi |
| Телефонен код | +257 |
| ITU префикс | 9UA-9UZ |
| Официален сайт | www.presidence.gov.bi |
| Бурунди в Общомедия | |
Бурунди, официално Република Бурунди (на френски: République du Burundi, на рунди: Republika y'Uburundi) е малка държава в Централна Африка. Граничи с Руанда на север, Демократична република Конго на запад и Танзания на югоизток. Страната няма излаз на море, но югозападната част на Бурунди граничи с езерото Танганика.
Племената туа, тутси и хуту са заселявали територията ѝ до нейното създаване преди повече от пет века. Тази територия била управлявана като кралство от племето тутси, а в началото на 20 век немци и белгийци се заселват по покрайнините на Танганика. Впоследствие Бурунди и Руанда стават европейски колонии, познати като Руанда-Урунди. Социалните различия между племената тутси и хуту водят до всеобщ протест в целия регион, който поставя началото на гражданска война през средата на 20 век. Понастоящем Бурунди е демократична република, начело с президент. Шестдесет и два процента от населението изповядва римокатолицизъм, десет процента ислям, а останалата част има туземски вярвания.
Бурунди е една от десетте най-бедни страни в света.[4] Кобалтът и медта са основните ресурси на държавата. Също така Бурунди изнася кафе и захар.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите заселници по територията на Бурунди (членове на племето туа) се появили през 70 000 г. пр. Хр.[5] След 5000 години по тези места започва да живее друга етническа група, хуту, впоследствие превърнала се в най-голямото племе по териториите на Бурунди и Руанда.[6][7] Това племе основава редица малки кралства до 15 век, когато се появяват членовете на друго племе – тутси.[8] Заселването на тутси води до образуване на „Кралство Бурунди“[9] и значителното ѝ разширяване през 17 век.[7][10] Племето господства над земите на Бурунди до края на 19 век.[9]
През 1899 г. Бурунди е колонизирана от Германия и включена в състава на Германска Източна Африка.[11] През 1916 г., по време на Първата световна война страната е завзета от белгийски войски.[12] През 1923 година, с решение на Обществото на народите, Бурунди и съседната ѝ Руанда стават белгийски подмандатни територии под името Руанда-Урунди.[11][13] След края на Втората световна война се потвърждава статута на Руанда-Урунди като подопечна територия на Белгия.[11]
На 27 юни 1962 година ООН отменя белгийската опека над територията Руанда-Урунди. На 1 юли 1962 г. Бурунди е провъзгласена за независима държава – конституционна монархия.[12][14] Четири години по-късно страната е обявена за република. През 1993 г. се провеждат първите демократични избори, спечелени от Мелхиор Ндадайе (водач на Хуту). След 1993 г. Бурунди е разтърсвана от междуплеменен конфликт, прераснал и във войни между местните племена тутси и хуту. Над 300 000 са жертвите на този конфликт само за същата година.[15] На 26 август 2005 г. за президент на страната е избран Пиер Нкурунзиза, който също произхожда от хуту.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]
Бурунди е президентска република, базирана на представителната демокрация и многопартийната система. Президентът е държавен глава.
Президент на Бурунди се избира пряко от народа и има петгодишен мандат.[16] Настоящ президент е Пиер Нкурунзиза. Понастоящем вицепрезидентите са Йвес Сахингуву и Габриел Нтисезерана.[17]
Законодателната власт е в ръцете на парламента, който е двукамарен и има петгодишен мандат.[18] На 13 март 1992 г. водачът на Тутси, Пиер Буйоя установява конституция, която постановява многопартийна система.[19] В страната към момента има 21 регистрирани партии.[12] На 6 юни 1998 г. конституцията е променена като от един вицепрезидентите стават двама.
Множество проучвания сочат Бурунди като една от най-корумпираните страни в света.[20]
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода].png)
Най-голямата административна единица на Бурунди са провинциите. Страната се разделя на 18 провинции,[11] 119 общини[12] и 2638 „подобщини“.[21] От 2000 г. провинцията Бужумбура е разделена на две – Бужумбура Мери и Бужумбура Рурал.[4]
Провинциите са следните:
География
[редактиране | редактиране на кода]
Бурунди е най-малката страна в Африка. Тя е далеч от големи източници на вода освен югозападното езерото Танганика и има екваториален климат. Намираща се в Централна Африка, държавата лежи на плато. Средната надморска височина на централното плато е 1700 m и по-ниска височина по границите. Най-високият връх, Каронже, е висок 2685 m и се намира на юг от столицата, Гитега.[22]
В страната голяма част от земята е използвана за земеделие или паша, за чието създаване води до унищожаване на гори, почвена ерозия и загуба на обитаема за животните зона, поради селското население. Отново поради голямото население унищожаването на горите в страната е почти абсолютно и изцяло. Оставащите 600 km² продължават да бъдат унищожавани със скорост от 9% годишно.[23]
Бурунди има два национални парка: Национален парк Кибира на северозапад (малък район от тропически гори, близък до Горски национален парк Нйунгле в Руанда) и Национален парк Рурубу на североизток (следващ реката Рурубу, позната и като Рувубу или Рувуву). И двата парка са открити през 1982, за да предпазят дивия живот.[24]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Бурунди е изостанала аграрна страна. Над 90 % от трудоспособното население са заети в примитивно селско стопанство. Главни селскостопански култури – кафе „Арабика“, памук, маниока, банани, царевица, фъстъци, тютюн, чай и др. Животновъдство – едър рогат добитък, овце и кози. Промишлеността практически не е развита. Природните ресурси са слабо изследвани. Има малък добив на олово, тантал, злато. Малки предприятия за преработка на селскостопанска продукция, а също циментов, тухлен и дървопреработвателен завод.
Население
[редактиране | редактиране на кода]
От 2008 г. населението на Бурунди е преброено като 8 691 005 души. При това число трябва да се вземе предвид ефекта на СПИН, който нанася голяма вреда на населението. Близо 6% от населението е болно от тази болест. Около 500 000 души са изселени поради това.
46% от населението са на възраст под 15, а средната възраст е 16,7 години. Детската смъртност се числи на 62 от 1000 родени (2007). Средната продължителност на живота е 51,3 години. Раждаемостта през 2007 г. е 6,48 деца/жена.
Много от населението също е мигрирало в съседните страни по време на гражданската война. През 2006 г. в Съединените щати се заселват приблизително 10 000 бежанци. Повечето от бурундийците живеят в селски райони, а само около 6% от населението живее в градове.
Грубо 85% от хората в страната са от етническата група хуту, 15% от останалото население са тутси. Гъстотата на населението е около 315 души/km² и е от най-високите в Южна Африка (Африка на юг от Сахара). Най-разпространената религия е католицизъм (62%), следвана от туземски вярвания (23%) и малките групи протестанти (5%) и мюсюлмани (10%). Скорошни преброявания сочат, че около 90% от населението е християнско, а останалото в по-голямата си част – мюсюлмани.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Други
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ population.un.org
- ↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2018-01-28. Посетен на 2009-01-25.
- ↑ www.imf.org
- ↑ а б Eggers, E., Historical Dictionary of Burundi, p. xlix.
- ↑ Gates, H., Africana, p. 338.
- ↑ Gates, H., Africana, p. 338 – 9.
- ↑ а б Eggers, E., Historical Dictionary of Burundi, p. l.
- ↑ Gates, H., Africana, p. 339.
- ↑ а б Burundi – Political System and history // Institute for Security Studies, Февруари 2005. Архивиран от оригинала на 2011-08-07. Посетен на 8 юни 2008.
- ↑ Eastern Africa, 1600 – 1800 AD
- ↑ а б в г CIA – The World Factbook – Burundi Архив на оригинала от 2018-01-28 в Wayback Machine. CIA. Посетен на 8 юни 2008.
- ↑ а б в г Burundi. U.S. Department of State. February 2008. Посетен на 8 юни 2008.
- ↑ Weinstein, W., Political Conflict and Ethnic Strategies, p. 5.
- ↑ Cook, C., What Happened Where, p. 281.
- ↑ BBC, Country profile Burundi. Посетен на 29 октомври 2008.
- ↑ Puddington, A., Freedom of the World, p. 146.
- ↑ Burundi – World Leaders Архив на оригинала от 2011-08-13 в Wayback Machine.. ЦРУ. Посетен на 28 юни 2008.
- ↑ Puddington, A., Freedom of the World, p. 145 – 146.
- ↑ Burundi Архив на оригинала от 2009-06-17 в Wayback Machine.. International Center for Transitional Justice. Посетен на 27 юли 2008.
- ↑ „Corruption Perceptions Index 2006“ Архив на оригинала от 2007-09-25 в Wayback Machine. (PDF), Transparency International. Посетен на 20 ноември 2007.
- ↑ Kavamahanga, D. Empowerment of people living with HIV/AIDS in Gitega Province, Burundi Архив на оригинала от 2008-12-10 в Wayback Machine.. International Conference on AIDS 2004. 15 юли 2004. NLM Gateway. Посетен на 22 юни 2008.
- ↑ O'Mara, Michael. Facts about the World's Nations. Bronx, New York: H.W. Wilson, 1999. p. 150. ISBN 0-8242-0955-9
- ↑ Worldwide Deforestation Rates Food and Agriculture Organization of the U.N.: The State of the World's Forests 2003. Published on Mongabay.com. Посетен на 29 юни 2008.
- ↑ East, Rob. African Antelope Database 1998. Gland, Switzerland: International Union for Conservation of Natur], 1999. p. 74. ISBN 2-8317-0477-4.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Информация за Бурунди в CIA World Factbook (на английски език)
- Официален сайт на правителството на Бурунди ((fr))
- Уикипедия Атлас на Бурунди ((en))
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||
|
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |