Галатини
- Вижте пояснителната страница за други значения на Конско.
| Галатини Γαλατινή | |
| — село — | |
 | |
  Галатини  Галатини  Галатини | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Синяк |
| Надм. височина | 1010 m |
| Население | 1458 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 503 00 |
Галатинѝ или Конско (на гръцки: Γαλατινή, до 1927 година Κωντζικό, Кондзико, катаревуса Κωντζικόν, Кондзикон[1]) е село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Конско е разположено на 1010 m надморска височина,[2] на 9 km северно от град Сятища, високо в западните склонове на планината Синяк (Синяцико).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XX век Конско е голямо гръцко село в Сятищка нахия на Анаселишка каза. Първоначалното село е било в местността Лянос Горция (Λιάνως Γκορτσιά), където днес е църквата „Света Троица“.[4] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1822 година.[5] Църквата „Света Параскева“ е изградена от майстори от Конско в 1847 година.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кончикон (Contchikon), Сисанийска епархия, живеят 900 гърци.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Конско има 1200 жители гърци християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Конско е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак със 194 къщи.[9]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Концико (Κοντσικόν), Населишка каза, живеят 1000 гърци елинофони християни.[10]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Конско (Konsko) има 970 гърци.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Конско остава в Гърция.
Параклисът „Малък Свети Илия“ (Μικρός Αηλιάς) е изграден след 1833 и преди 1855 година. На 12 март 1904 година в него отсяда Павлос Мелас. В 1969 година църквичката е разрушена и е построена наново.[12]
В 1966 година старата църква „Света Троица“ е разрушена и на нейно място е построена нова. При разрушаването е открит надпис „αυκβ“, тоест 1424.[4]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кара Орман[3] | Καρά Όρμάν | Мавролонгос | Μαυρόλογγος[13] | местност в Синяк на ЮИ от Галатини[3] |
| Вузило[3] | Βούζιλο | Куфоксилия | Κουφοξυλιά[13] | връх в Синяк на И от Галатини (1194 m)[3] |
| Микро Юрти[3] | Μικρό Γιουρτί | Исиоматаки | Ίσιωματάκι[13] | връх в Синяк на И от Галатини (1212 m)[3] |
| Чобан Клади[3] | Τσομπάν Κλαδί | Кладери | Κλαδερή[13] | бивше животновъдно стопанство на ИЮИ от Галатини[3] |
| Гущерна[3] | Γκουστέρνα | Куфопетра | Κουφόπετρα[13] | връх в Синяк на СИ от Галатини (1304 m)[3][3] |
| Гребос[3] | Γκρέμπος | Поликорфон | Πολύκορφον[13] | връх в Синяк на ССИ от Галатини (1348 m)[3] |
| Бенгирион[3] | Μπεγκίριον | Корифи | Κορυφή[13] | връх в Синяк на СИ от Галатини[3] |
| Калдирово[3] | Καλντίροβο | Воскотопи | Βοσκοτόπι[13] | река в Синяк на С от Галатини[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1522[2] | 1359[2] | 1473[2] | 1810[2] | 1798[2] | 1819[2] | 1789[2] | 2043[2] | 2097[2] | 2092 | 1795 | 1458 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Галатини
Георгиос Дукас Давелис (1848 – 1923), гръцки революционер- Лазарос Варзис (капитан Заркадас), гръцки революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 339. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής Γαλατινής // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 29 май 2014 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
