Горна Брестница
| Горна Брестница | |
  Горна Брестница  Горна Брестница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 54 души[1] (15 март 2024 г.) 7,1 души/km² |
| Землище | 7,724 km² |
| Надм. височина | 811 m |
| Пощ. код | 2575 |
| Тел. код | 07921 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 16141 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Горна Брестница е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в Кюстендилската котловина, на 4 километра северозападно от град Кюстендил, в южните склонове на планината Лисец.
Съставено е от център (Варош) и махалите Горна, Чамуганска, Босачка, Бързачка и Синадинска.
Според предания името на селото, Брестница, произхожда от множеството брястове, които по-рано е имало в по влажните места на землището. Казва се Горна Брестница, понеже по-ниско от него имало село Долна Брестница, сега махала на с. Жиленци.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Лозно (1883-1887), община Жиленци (1887-1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.). [1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2010 |
| Население | 221 | 260 | 321 | 335 | 329 | 324 | 249 | 154 | 108 | 96 | 100 | 66 | 69 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Горна Брестница е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Биресниче.
През 1866 г. е посочено в турски регистри под името Бресница с 14 домакинства и 111 жители.
Преди Освобождението в селото е имало турски чифлик, собственост на Сулиманко, който избягал в Крива паланка.
В края на ХІХ век селото има 6025 декара землище, от които 2741 дка ниви, 1857 дка гори, 733 дка мера, 594 дка естествени ливади, 64 дка градини и 34 дка лозя и се отглеждат 684 овце, 173 говеда, 34 коня и 113 кози. Основен поминък на селяните са земеделието, животновъдството, дърводобива и домашните занаяти.
През 1882 г. е построена църквата „Свети Дух“, през 1892 г. е открито училище. Основано е земеделско кооперативно спестовно сдружение „Свети Дух“ (1910), което от 1947 г. става всестранна кооперация.
През 1951 г. е учредено ТКЗС „Септември“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.
Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1970). Главните улици са асфалтирани.
Активни миграционни процеси.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Горна Брестница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Кметско наместничество.
- Читалище „Осоговски лъч“ – действащо читалище, регистрирано под номер 3408 в Министерство на културата на Република България.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Свети Дух“. Построена е, видно от надпис в олтара, през 1882 г. Представлява еднокорабна постройка с три слепи купола на свода. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери, които са резбовани. Иконите са от неизвестен живописец. Степописите са изпълнени през 1905 г.
- Оброк. Намира се в местността „Полето“
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Традиционно се организира земляческа среща (курбан) всяка първа събота от септември.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.319-322;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.54-58;
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Община Кюстендил Архив на оригинала от 2007-10-09 в Wayback Machine.
- Радио и телевизия в Кюстендил
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 139 - 140.
| ||||||||