Саракина (дем Гревена)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Саракина.
Саракина Σαρακήνα | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Гревена |
Надм. височина | 674 m |
Население | 165 души (2021 г.) |
Пощенски код | 511 00 |
Саракина (на гръцки: Σαρακήνα), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 740 m надморска височина, на 30-ина km югоизточно от град Гревена в завоя на река Бистрица (Алиакмонас).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XVIII-XIX век селото до голяма степен принадлежи на манастира Завордския манастир „Свети Никанор“ и много от жителите му работят за него.[2]
В края на XIX век Саракина е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Централната селска църква „Свети Николай“, издигната в 1858 година, има ценни стенописи.[3] Големият селски събор се провежда на 29 август във връзка с деня на Йоан Предтеча.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Саракинъ живеят 356 гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Саракино е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 65 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Саракина (Σαρακήνα), Гревенска каза, живеят 325 гърци елинофони християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Саракин (Sarakin) има 325 гърци.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Саракина влиза в състава на Кралство Гърция.
Населението произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[1]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Караулия | Καραούλια | Скопиес | Σκοπιές[9] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 404[1][10] | 362[1] | 374[1] | 437[1] | 463[1] | 572[1] | 509[1] | 450[1] | 372[1] | 313 | 177 | 165 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 129. (на македонска литературна норма)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вендзи, архив на оригинала от 17 май 2014, https://web.archive.org/web/20140517153103/http://www.dimosbentziou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=10&Itemid=17, посетен на 13 юни 2010
- ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Αγίου Νικολάου Σαρακήνας // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
- ↑ Официален сайт на дем Вендзи, архив на оригинала от 17 май 2014, https://web.archive.org/web/20140517153103/http://www.dimosbentziou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=10&Itemid=17, посетен на 13 юни 2010
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 281.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
|