Гюешево: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 110: | Ред 110: | ||
* [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Официален сайт на Община Кюстендил] |
* [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Официален сайт на Община Кюстендил] |
||
* [http://www.predavatel.com/bg/2/kus.htm Радио и телевизия в Кюстендил] |
* [http://www.predavatel.com/bg/2/kus.htm Радио и телевизия в Кюстендил] |
||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
{{Населени места в Община Кюстендил}} |
{{Населени места в Община Кюстендил}} |
||
[[Категория: Села в Област Кюстендил]] |
[[Категория: Села в Област Кюстендил]] |
Версия от 16:36, 18 октомври 2009
- За оловно-цинковото находище вижте Гюешево (находище).
Гюешево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 182 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 938 m |
Пощ. код | 2570 |
Тел. код | 07925 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 18455 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Гюешево в Общомедия |
Гю̀ешево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.
География
Село Гюешево се намира в планински район, в географската област Каменица, в северните разклонения на Осоговската планина, на около 1016 метра надморска височина. През него текат реките Лебница и Ръхча, притоци на р.Бистрица.
Разположено е на 20 километра западно от Кюстендил. Крайна гара на ж.п. линията от Кюстендил. През Гюешево минава международния път Е871, който през Велбъждкия проход свързва Кюстендил с Крива паланка. В непосредствена близост се намира ГКПП "Гюешево" с Република Македония. ГКПП на Република Македония е Деве баир.
Махали : Борнарска, Рекалци, Цървенджии, Гьошенска, Босачка, Торбанска, Чифличка, Село (център), Зоревска, Тонева, Чачарска.
Население
Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2009 |
Население | 721 | 850 | 963 | 910 | 1004 | 915 | 893 | 719 | 419 | 266 |
История
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско и антично селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Гувешево като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 28 домакинства и 28 ергени. В регистър от XVII век. Гюешево е посочено като рударско селище със 17 християнски семейства.
В края на XIX век селото има 12540 декара землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др.домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици, 9 кръчми, 3 бакалници, фурна за хляб.
През 1871 г. е открито училище, през 1903 г. - пощенска станция, през 1910 г. - аптека и жп.гара, строена и за митница и ГКПП, през 1915 г. - участъкова ветеринарно фелдшерска служба.
При избухването на Балканската война 4 души от Гюешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
През 1921 г. е основано читалище "Просвета", през 1932 г. е учредена кредитна кооперация "Руен".
През 1930 г. е построен храм-паметник "Света Троица" с костница на загиналите през войните 1912-13 и 1915-18 г. войници и офицери.
През 1956 г. е учредено ТКЗС"Руен", което от 1979 г. е в състава на АПК"Румяна войвода" - с.Гърляно.
Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1968). Изградени са 5 стопански сгради, нов младежки дом, дъждомерна станция. Шосето и улиците са асфалтирани.
В близост до селото са рудниците "Лебница" и "Сребърно коло" и флотационната фабрика "Осогово" (понастоящем закрити).
Активни миграционни процеси.
Религии
Село Гюешево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
- Кметство Гюешево.
- Читалище "Просвета" (основано 1921 г.).
Исторически, културни и природни забележителности
- Ж.п.гара (1910 г.).
- Храм-паметник „Света Троица" (1930 г.).
Редовни събития
- Събор на хайдушкото движение. Организира се от Кметството на село Гюешево. Посветен е на Румена войвода, действала с четата си в годините на турското робство в този район. Съборът продължава с концертна програма и народно веселие в центъра на селото.
Личности
- Румена войвода (1829-между 1862 и 1895), българска хайдутка.
Литература
- Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. - Известия на Българското археологическо дружество, VII, 1919/1920 г., с.138
- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.262-269;
- Манев, Владимир. Гюешево. С., 1973 г., 149 с., Ръкопис (Архив на РИМ - Кюстендил);
- Манев, Владимир. Антични находки от Гюешево. в-к.Звезда (Кюстендил), № 98, 23.08.1975 г.;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.16;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.25, 34-35;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.161-162;
- Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.с.116;
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.16-17;
Други
Кухня
Външни препратки
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
|