Иван Асен III: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 77.85.97.48 (б.), към версия на Кочев |
м r2.5.2) (Робот Промяна: es:Iván Asen III |
||
Ред 61: | Ред 61: | ||
[[en:Ivan Asen III of Bulgaria]] |
[[en:Ivan Asen III of Bulgaria]] |
||
[[es:Iván Asen III |
[[es:Iván Asen III]] |
||
[[fr:Jean Asen III]] |
[[fr:Jean Asen III]] |
||
[[hu:III. Iván Aszen bolgár cár]] |
[[hu:III. Iván Aszen bolgár cár]] |
Версия от 12:25, 10 ноември 2011
Иван Асен III | |
цар на България | |
Управление | 1279-1280 |
---|---|
Наследил | Ивайло |
Наследник | Георги I Тертер |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Семейство | |
Династия | Асеневци |
Баща | Мицо Асен |
Майка | Мария Асенина |
Брак | Ирина Палеологина |
Потомци | Андроник Асен, Исак, Константин, Мануил |
Ива̀н Асѐн III или Иван III Асен е български цар през 1279. Той е първородният син на цар Мицо Асен. Майка му е Мария Асенина, дъщеря на Иван Асен II. Семейството на Иван Асен III се укрива във Византийската империя и живее там до 1277 г., когато император Михаил VIII Палеолог узнава за смъртта на българския цар Константин Асен след въстанието на метежника Ивайло. Опасявайки се от набиращия сила Ивайло, императорът решава да изпрати на престола Иван Асен III, който произхожда от Асеновия род и има законни претенции към българския престол. През 1277-8 г. Иван Асен е оженен за дъщерята на императора Ирина Палеологина. След това Михаил VIII изпраща няколко византийски войски, стремейки се да утвърди Иван Асен III на престола. Въпреки че Ивайло съумява да отблъсне повечето от византийските армии, той е обсаден за три месеца в Дръстър от изпратените от василевса наемници от Златната орда. Възползвайки се от обстановката, византийците обсаждат българската столица. Търновското болярство приема за истина слуха за смъртта на Ивайло и предават града, признавайки Иван Асен III за новия законен владетел.
С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III омъжва сестра си Кера-Мария за благородника Георги Тертер (по-късно цар Георги I Тертер), но не успява да се сдобие с повсеместно одобрение. Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си скъпоценности от дворцовата съкровищница, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Достигайки до Несебър, двамата отплават за Константинопол, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.
През 1280-1 г. Иван Асен III пътува до Златната орда, стремейки се да спечели на своя страна армиите на хан Ногай в борбата срещу Ивайло. В крайна сметка предводителят на монголо-татарите убива Ивайло, но не успява да помогне на Иван Асен III да си възвърне престола. Иван Асен III умира през 1303 г.
Иван Асен III и Ирина Палеологина стават основоположници на влиятелен род във Византия, чиито членове заемат различни дворцови и провинциални постове до самия край на империята към средата на 15-ти в. Една от потомките на Иван Асен III - Ирина Асенина (дъщеря на сина му Андроник Асен), се омъжва за бъдещия византийски император Йоан VI Кантакузин и по линия на дъщеря си Елена (която се омъжва за император Йоан V Палеолог) свързва българския род с редица византийски василевси.
Семейство
Иван Асен III е женен за Ирина Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог. От този брак има:
- Мария, омъжена за Роже дьо Флор;
- Теодора;
- Михаил;
- Андроник Асен, деспот на Морея;
- Исак, оженен за Теодора;
- Константин;
- Мануил;
- Анна.
Външни препратки
Използвани източници
- Божилов, Ив., „Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография“, Издателство на БАН „Марин Дринов“, София, 1994.
- Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
Ивайло | → | цар на България (1279 – 1280) | → | Георги I Тертер |
|