Белослатинско-плевенски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
| Ред 5: | Ред 5: | ||
*окончание –[[ъ]] под ударение и –[[а]] без ударение за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголите от І и ІІ спрежение. (четъ, предъ) |
*окончание –[[ъ]] под ударение и –[[а]] без ударение за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголите от І и ІІ спрежение. (четъ, предъ) |
||
*частици ше и ште за образуване на бъдеще време |
*частици ше и ште за образуване на бъдеще време |
||
*изговор на имената от женски род на –а с [[Ъ|ерова гласна]] под ударение |
*изговор на имената от женски род на –а с [[Ъ|ерова гласна]] под ударение (гọръ̀, гọръ̀тạ, ръкъ̀, ръкъ̀тạ, дъскъ̀, дъскъ̀тạ, стенъ̀, вòда—водъ̀та, глàва—главъ̀та) |
||
*сричкотворни р и л. Срещат се обаче и случаи с ръ, лъ и ър, ъл |
*сричкотворни р и л. Срещат се обаче и случаи с ръ, лъ и ър, ъл |
||
*частичен преход на малката носовка ([[ѧ]]) в голяма след [[ш]],[[ж]] |
*частичен преход на малката носовка ([[ѧ]]) в голяма след [[ш]],[[ж]] |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
*липса на [[падеж]]на система, но изградена при местоименията |
*липса на [[падеж]]на система, но изградена при местоименията |
||
*отсъствие на [[Гломеративен падеж]] в пълна форма и замяна с [[Винителен падеж]]; в кратките форми обаче се запбелязват остатъци на гломератив (мене ма/мъ, тебе та/тъ негу гу) |
*отсъствие на [[Гломеративен падеж]] в пълна форма и замяна с [[Винителен падеж]]; в кратките форми обаче се запбелязват остатъци на гломератив (мене ма/мъ, тебе та/тъ негу гу) |
||
*местоименни форми за 3 л. ед. ч. ж. р. гломеративен падеж н’егạ, г’ạ вместо „нея”, „я” и за дателен падеж ной вместо „ней”: н’èгạ г’ạ (вѝкạт Цекỳнạ, дọшлà зạ н’èгạ , нѝе си г’ạ знàем кạквà е; Пèнạ ше кàже нòй, нòй и дỳмạт дạ дạдè) |
|||
*номинативен строй |
*номинативен строй |
||
== Източници == |
|||
Стойко Стойков "Българска диалектология" |
|||
{{Български диалекти}} |
{{Български диалекти}} |
||
[[Категория:Западни български говори]] |
[[Категория:Западни български говори]] |
||
Версия от 10:13, 21 юни 2012
Белослатинско-плевенският говор е характерен за централните части на Северна България - селищата Плевен, Долна Митрополия, Тръстеник, Байкал Биволаре, Божурица, Брегаре, Горна Митрополия, Гостиля, Комарево, Крушовене, Ореховица, Победа, Подем, Рибен, Славовица, Ставерци, Бяла Слатина и други.
Фонетични особености
- застъпка на старобългарското ѣ (дедо, бел, ветар)
- окончание –ъ под ударение и –а без ударение за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголите от І и ІІ спрежение. (четъ, предъ)
- частици ше и ште за образуване на бъдеще време
- изговор на имената от женски род на –а с ерова гласна под ударение (гọръ̀, гọръ̀тạ, ръкъ̀, ръкъ̀тạ, дъскъ̀, дъскъ̀тạ, стенъ̀, вòда—водъ̀та, глàва—главъ̀та)
- сричкотворни р и л. Срещат се обаче и случаи с ръ, лъ и ър, ъл
- частичен преход на малката носовка (ѧ) в голяма след ш,ж
- отпадане на Х в някой случаи, като не се заменя с друга буква (леп (хляб), оро (хоро)
- липса на падежна система, но изградена при местоименията
- отсъствие на Гломеративен падеж в пълна форма и замяна с Винителен падеж; в кратките форми обаче се запбелязват остатъци на гломератив (мене ма/мъ, тебе та/тъ негу гу)
- местоименни форми за 3 л. ед. ч. ж. р. гломеративен падеж н’егạ, г’ạ вместо „нея”, „я” и за дателен падеж ной вместо „ней”: н’èгạ г’ạ (вѝкạт Цекỳнạ, дọшлà зạ н’èгạ , нѝе си г’ạ знàем кạквà е; Пèнạ ше кàже нòй, нòй и дỳмạт дạ дạдè)
- номинативен строй
Източници
Стойко Стойков "Българска диалектология"
