Коняво: Разлика между версии
м Bot: Migrating 3 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q1083039 (translate me) |
→Личности: +1 |
||
Ред 83: | Ред 83: | ||
== Личности == |
== Личности == |
||
;Родени в Коняво |
;Родени в Коняво |
||
* {{BGR-флаг}} [[Анастас Новев]], български фотограф |
|||
* {{BGR-флаг}} [[Никола Христов (генерал-майор)|Никола Христов]] (1894-1950), български генерал |
* {{BGR-флаг}} [[Никола Христов (генерал-майор)|Никола Христов]] (1894-1950), български генерал |
||
;Починали в Коняво |
;Починали в Коняво |
Версия от 20:20, 4 януари 2014
Коняво | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 762 души[1] (15 март 2024 г.) 58,2 души/km² |
Землище | 13,102 km² |
Надм. височина | 548 m |
Пощ. код | 2540 |
Тел. код | 07926 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 38432 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Кметство – кмет | Коняво Даниела Божилова (независим) |
Коняво е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.
География
Село Коняво се намира в Кюстендилската котловина, на североизток от гр.Кюстендил, на шосето София - Кюстендил - Скопие и отклонението за гр.Бобов дол, в югозападните поли на Конявската планина. Купно село.
Климат : умерен, преходно континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Коняво (1949-1978) и Община Кюстендил (от 1978 г.). [1]
Население
Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2010 |
Население | 716 | 997 | 1187 | 1263 | 1282 | 1301 | 1145 | 1369 | 1369 | 1115 | 817 |
История
Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от античен некропол и светилище в местността "Маркова стъпка".
През римската епоха селището се нарича Спинопара.
В турски регистри селото се споменава като Коново (1570), Койнива, Коньово и Коньова (1576). В своите пътеписи (1836-1838) французинът Ами Буе го посочва като "Конево, Кониево, където пътят за Радомир пресича през брод Стримон". В руска триверствова карта от 1878 г. е записано като Коньово.
През 1866 г. селото има 64 домакинства с 460 жители. Преди Освобождението селото брои 50 български и 40 турски къщи. Само 8 турски къщи били с постоянни жители - останалите турци живеели в Кюстендил.Земята била притежание на четири големи турски чифлика 7 Ибраимов, Пашов, Расимбегов и Февибегов.
В края на ХІХ век селото има 10288 декара землище, от които 6193 дка ниви, 1695 дка гори, 1341 дка лозя, 583 дка естествени ливади, 511 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 972 овце, 319 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 6 воденици и бакалница.
Селото има собствено училище от 1874 г., през 1880 г. е построена църквата "Преображение Господне".
През 1915 г. е учредено Земеделско скотовъдно спестовно-заемно сдружение "Орач". Открита е пощенска станция (1921), създадено е читалище "Светлина" (1922), лекарски участък (1935), лятна детска градина (1936). През 1928 г. е образуван воден синдикат "СТрума", който построява помпена станция между селата Ръждавица и Шипочано.Селото е водоснабдено (1934) и електрифицирано (1939).
През 1956 г. е учредено ТКЗС"Обединение", което от 1960 г. е център на Обединено ТКЗС"Димитър Благоев" (включващо и Жабокрът с махалата Гирчевци, Копиловци, Дворище, Буново и Цървеняно), а от 1982 г. е център на АПК"Димитър Благоев" - с.Коняво.
Изградени са 2 помпени станции за напояване (1952, 1962), нови стопански постройки, читалищен дом, административна сграда, магазини, детска градина, аптека, стадион и лятна къпалня (1960), лятно кино. Оформен е площад, повечето от улиците са благоустроени и асфалтирани, строят се нови модерни обществени и частни сгради.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството и ловния туризъм.
Религии
Село Коняво принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
- Кметство Коняво.
- Читалище "Светлина" - действащо читалище, регистрирано под номер 2568 в Министерство на културата на Република България. Дейности : Група за народни обичаи Лазарки; Клуб Млад приятел на книгата; Кръжок по народно творчество; библиотека с 12742 тома.
Исторически, културни и природни забележителности
- Църква "Преображение Господне" (1880).
- Архитектурен паметник на загиналите руски воини в Руско-турската война.
Икономика
До 1989 г. в черешовите насаждения на Коняво са произвеждани 60% от цялата черешова продукция на България за износ за прясна консумация. В селото има кариера за гранит, пътна фирма и бензиностанция.
Редовни събития
- Събор на 18 август
Личности
- Родени в Коняво
- Шаблон:BGR-флаг Анастас Новев, български фотограф
- Шаблон:BGR-флаг Никола Христов (1894-1950), български генерал
- Починали в Коняво
- Шаблон:BGR-флаг Коте Попстоянов (1845 - 1910), български революционер и просветен деец
Литература
- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.282-288.
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.315;
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.133.
Външни препратки
|