Блатец (област Кюстендил): Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
| align="center" | 2001 |
| align="center" | 2001 |
||
| align="center" | 2010 |
| align="center" | 2010 |
||
| |
|align="center" | 2016 |
||
|- |
|||
| '''Население''' |
| '''Население''' |
||
|align="center" | 86 |
|align="center" | 86 |
Версия от 10:08, 12 ноември 2016
- За другото българско село с име Блатец вижте Блатец (Област Сливен).
Блатец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 9 души[1] (15 март 2024 г.) 1,27 души/km² |
Землище | 7,459 km² |
Надм. височина | 945 m |
Пощ. код | 2548 |
Тел. код | 07929 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 04323 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Блатец е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
География
Село Блатец се намира в Западна България, в източните склонове на планината Лисец, на 12 км. северозападно от град Кюстендил.
Селото е разпръснат тип, съставено е от 7 махали : Гранкьова, Дурина, Тикварска, Кукларска, Ковчегарска, Десподова и Сефтерска.
Името идва от блатото, намиращо се в центъра на селото.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Лозно (1883-1923), община Блатец (1923-1934), община Соволяно (1934-1951), община Блатец (1952-1958), община Жиленци (1958-1959), община Соволяно (1959-1978), община Драговищица (1978-1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]
Население
Година | 1866 | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 1992 | 2001 | 2010 | 2016 |
Население | 86 | 165 | 204 | 347 | 335 | 360 | 351 | 221 | 140 | 84 | 62 | 44 | 33 | 22 | 4 |
История
Наличието на запазени основи на две малки средновековни църкви — в местностите "Пантеле" и "Дабо" дава основание да се предполага че селото е възникнало през XI-XII век.
В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Блатец като мезра (изоставено село) - ниви на съседното село Радловци. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано под името Балатич към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
В края на XIX век селото има 5329 декара землище, от които 2249 дка гори, 1756 дка естествени ливади, 824 дка ниви, 500 дка пасища и се отглеждат 559 овце, 152 кози, 199 говеда и 79 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, ръж, ечемик, пшеница) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти, добива и търговията с дърен материал.
През 1906 г. е построена училищна сграда, която е опожарена през 1924 г. Ново училище се построява през 1927 г.
През 1913 г. е построена църквата "Възнесение Господне".
През 1941 г. е учредено Кредитно кооперативно сдружение "Овчар". Впоследствие се обединява с кооперацията в с.радловци, а по късно е включено в състава на "Наркооп" - Кюстендил.
През 40-те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия в местността "Породин" : 32 дка смърч (1940), 24 дка черен бор (1944) и 120 (1946).
През 1956 г. се създава ТКЗС"Изгрев", което през 1958 г. се обединява с ТКЗС"Балкан" - с.Лисец. През 1960 г. обединеното ТКЗС преминава към ДЗС — Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК"Драговищица" - с.Драговищица.
Селото е електрифицирано през 1968 г. и водоснабдено през 1976 г.
Активни миграционни процеси от 40-те години на ХХ век.
Перспективите за развитие на селото са свързани с животновъдството и развитието на селски и културен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности
- Църква “Възнесение Господне”. Построена е през 1913 г.
- Оброк "Свети Пантелеймон". Намира се на около 500 метра северно от църквата, в местността "Пантеле", до развалините на стара средновековна църква.
- Оброк "Свети Димитър". Намира се на около 1400 метра западно от църквата, в местността "Дабо", до развалините на стара средновековна църква.
Религии
Село Блатец принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
Редовни събития
- Празникът на селото е на Спасовден — курбан при църквата.
Личности
- Любен Григоров Тикварски (р.6.11.1929), подполковник, инспектор в Криминална милиция — Кюстендил, краевед.
- Драган Миланов Йорданов (р.18.11.1932), полковник, ВА "Г.С.Раковски", починал 08 януари 2015 г. в София.
Литература
- Стойков, Руси — Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
- Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека "Васил Коларов" от XV, XVI, XVII и XVIII в. - Известия на НБ"Васил коларов"за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.373;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.29, 182;
- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.422-424;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.54-5
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.84, 99.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан. - Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.11-12;
- Тикварски, Любен. Бит и поминък на Жителите на Тикварската махала в с.Блатец, Кюстендилско. Кюстендил, 2004 г.
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.11-22;
Външни препратки
- Времето в с.Блатец
- Разстояния от село Блатец до други населени места в България
- с.Блатец - църквата "Възнесение Господне"
- Сайт на Община Кюстендил
- Радио и телевизия в Кюстендил
|