Кристоф Мартин Виланд: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{редактирам}} |
|||
{{писател |
{{писател |
||
| име = Кристоф Мартин Виланд |
| име = Кристоф Мартин Виланд |
||
Ред 24: | Ред 23: | ||
'''Кристоф Мартин Виланд''' ({{lang-de|Christoph Martin Wieland}}) е немски [[писател]], [[поет]], [[драматург]] и [[преводач]] на [[Шекспир]]. Виланд е сред най-значимите писатели на немското [[Просвещение]] и е най-възрастният член на класическото съзвездие от [[ваймар]]ски творци наред с [[Йохан Готфрид Хердер]], [[Йохан Волфганг Гьоте]] и [[Фридрих Шилер]]. Кристоф Мартин Виланд е известен като автор на първия ''[[образователен роман]]'' ''„Историята на Агатон“'' (1766-1767), както и с поемата си ''„Оберон“'', залегнала в сюжета на едноименната романтическа опера от [[Карл Мария фон Вебер]]. |
'''Кристоф Мартин Виланд''' ({{lang-de|Christoph Martin Wieland}}) е немски [[писател]], [[поет]], [[драматург]] и [[преводач]] на [[Шекспир]]. Виланд е сред най-значимите писатели на немското [[Просвещение]] и е най-възрастният член на класическото съзвездие от [[ваймар]]ски творци наред с [[Йохан Готфрид Хердер]], [[Йохан Волфганг Гьоте]] и [[Фридрих Шилер]]. Кристоф Мартин Виланд е известен като автор на първия ''[[образователен роман]]'' ''„Историята на Агатон“'' (1766-1767), както и с поемата си ''„Оберон“'', залегнала в сюжета на едноименната романтическа опера от [[Карл Мария фон Вебер]]. |
||
== Живот и творчество == |
|||
== Биография == |
|||
Кристоф Мартин Виланд е роден на 5 септември 1733 г. в село Оберхолцхайм, придадено към Биберах – най-северния град на немската провинция [[Баден-Вюртемберг]]. |
Кристоф Мартин Виланд е роден на 5 септември 1733 г. в село Оберхолцхайм, придадено към Биберах – най-северния град на немската провинция [[Баден-Вюртемберг]]. |
||
Ред 33: | Ред 32: | ||
През 1750 г. Виланд става студент по [[право]] в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], но прекарва времето си повече в литературни занимания. Поемите, които написва като студент – ''„Херман“'' (1751) (незавършена), ''„Дванадесет моралистични писма в стихове“'' (1752) и ''„Анти-[[Овидий]] или Изкуството да обичаме“'' (1752) – са издържани в духа на [[пиетизъм|пиетизма]] и издават влиянието на Клопщок. |
През 1750 г. Виланд става студент по [[право]] в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], но прекарва времето си повече в литературни занимания. Поемите, които написва като студент – ''„Херман“'' (1751) (незавършена), ''„Дванадесет моралистични писма в стихове“'' (1752) и ''„Анти-[[Овидий]] или Изкуството да обичаме“'' (1752) – са издържани в духа на [[пиетизъм|пиетизма]] и издават влиянието на Клопщок. |
||
Виланд праща поемата си ''„Херман“'' на швейцарския писател и литературен реформатор [[Йохан Якоб Бодмер]] |
Виланд праща поемата си ''„Херман“'' на швейцарския писател и литературен реформатор [[Йохан Якоб Бодмер]] и тя привличат вниманието му. Бодмер кани Виланд да го посети в [[Цюрих]] през лятото на 1752 г. В [[Швейцария]] Виланд остава до 1760 г., като последната година прекарва в [[Берн]], където си намира работа като частен учител. |
||
В този ранен творчески период (1752-1763) Виланд изгражда своя литературен стил. Тук спадат ''„Писма на мъртвите до оцелелите приятели“'' и ''„Изпитанието на Авраам“'' (1753), както и трагедията ''„Клементина от Порета“'' (1760), повлияна от [[Самюел Ричардсън]]. |
|||
== Творчество == |
|||
[[File:Christoph Martin Wieland von Anton Graff 1794.jpg|thumb|200px|Портрет на Виланд от 1794 г.]] |
[[File:Christoph Martin Wieland von Anton Graff 1794.jpg|thumb|200px|Портрет на Виланд от 1794 г.]] |
||
От средата на 1760 г. започва зрелият период в творчеството на Виланд (1764-1813), в който той се развива като писател в стила [[рококо]]. Пиетистката светонагласа вече е заменена от [[рационализъм]] и [[Хедонизъм|хедонистично настроение]]. Това проличава в романа ''„Победата на природата над мечтателството или Приключенията на Дон Силвио от Росалва“'' (1764), като и в творбата му ''„Идрис и Зениде“'' (1768). |
|||
В центъра на този период са трите най-важни произведения на Виланд: философският роман ''„Историята на Агатон“'' (1766-1794), който заедно с ''„Вилхелм Майстер“'' на Гьоте е смятан за най-значимият немски [[образователен роман]] на XVIII век. Виланд го е писал дълги години и в него развива възгледите си за съвършения човек като хармонично развита личност в духа на [[Шафтсбъри]], представляваща синтез между разум и страст, между добродетелите и потребностите на плътта. |
|||
== Литературно значение == |
|||
Ако в ''„Агатон“'' Виланд разсъждава за съвършения човек, то романът му ''„Историята на абдерците“'' (1774–1780) е посветен на реални хора с техните недостатъци. В забавни истории за глупавите деянеия на гражданите на гръцкия град [[Абдера]] Виланд се разкрива като майстор на [[ирония]]та, което го уподобява с [[Волтер]], но най-вече със [[Суифт]]. Но докато Волтер разпростира своята ирония и дори [[скептицизъм]] в областта на социалната [[сатира]], Виланд се ограничава до лека насмешка над човешките пороци. |
|||
⚫ | |||
Съвършената творба на Виланд е фантастичният епос в стихове ''„Оберон“'' (1780). За него Гьоте казва: „Докато поезията е поезия, златото злато, а кристалът кристал, ''„Оберон“'' ще предизвиква всеобща любов и удивление като шедьовър на поетическото изкуство“. В тази творба най-добре се изявява същността на Виланд като поет в стила рококо с така характерните му любов към орнамента, игра с ярки цветове и развихрена фантазия. |
|||
В ''„Оберон“'' се редуват картини на селска простота и ориенталски разкош, градска суматоха и отшелнически живот, диви пустини и мирни ливади, рицарски битки и магически танци, весели празненства и страшни корабокрушения. Виланд може да бъде наречен най-големият орнаменталист в немското рококо. Той е забавен, елегантен, за него казват, че е придал на немския език френска лекота и гъвкавост. Още съвременниците му го смятат за изключителен майстор на стила. |
|||
Значителна е дейността на Виланд и като преводач: претворените от него драми на [[Шекспир]] са изиграли важна роля в историята на немската култура. Виланд превежда също произведения на [[Лукиан]], [[Хораций]] и [[Цицерон]]. |
|||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
⚫ | |||
* ''Lobgesang auf die Liebe'', 1751 |
* ''Lobgesang auf die Liebe'', 1751 |
||
* ''Hermann'', Epenfragment, 1751 (Erstdruck 1882) |
* ''Hermann'', Epenfragment, 1751 (Erstdruck 1882) |
||
Ред 68: | Ред 77: | ||
* ''Musarion, oder die Philosophie der Grazien'', Versdichtung, 1768 |
* ''Musarion, oder die Philosophie der Grazien'', Versdichtung, 1768 |
||
* ''Idris und Zenide'', 1768 |
* ''Idris und Zenide'', 1768 |
||
* ''Nadine |
* ''Nadine'', 1769 |
||
* ''Die Geschichte des (Prinzen) Biribinker(s)'', 1769 |
* ''Die Geschichte des (Prinzen) Biribinker(s)'', 1769 |
||
* ''Combabus'', 1770 |
* ''Combabus'', 1770 |
||
Ред 97: | Ред 106: | ||
* ''Schach Lolo'', Verserzählung, 1778 |
* ''Schach Lolo'', Verserzählung, 1778 |
||
* ''Pervonte oder die Wünsche. Ein neapolitanisches Märchen'', 1778–1796 |
* ''Pervonte oder die Wünsche. Ein neapolitanisches Märchen'', 1778–1796 |
||
⚫ | |||
* ''Rosamund. Ein Singspiel'', 1778 |
* ''Rosamund. Ein Singspiel'', 1778 |
||
* ''Briefe an einen jungen Dichter'', 1782/84 |
* ''Briefe an einen jungen Dichter'', 1782/84 |
||
Ред 114: | Ред 122: | ||
== Признание == |
== Признание == |
||
⚫ | |||
[[File:Ehrenlegion Dekret 1808.jpg|thumb|200px|Декрет на Наполеон за удостояване на Гьоте и Виланд с титлата Рицар на ''Ордена на почетния легион'', 1808 г.]] |
|||
* През 1808 г. Виланд заедно с Гьоте е удостоен от [[Наполеон]] с титлата [[Рицар]] на [[Орден на почетния легион|Ордена на почетния легион]]''. |
* През 1808 г. Виланд заедно с Гьоте е удостоен от [[Наполеон]] с титлата [[Рицар]] на [[Орден на почетния легион|Ордена на почетния легион]]''. |
||
* През 1808 г. [[Александър I (Русия)|Цар Александър I]] удостоява Виланд (заедно с Гьоте) с руския орден ''[[Света Анна]]. |
* През 1808 г. [[Александър I (Русия)|Цар Александър I]] удостоява Виланд (заедно с Гьоте) с руския орден ''[[Света Анна]]. |
Версия от 16:25, 13 март 2017
Кристоф Мартин Виланд Christoph Martin Wieland | |
Портрет на Кристоф Мартин Виланд от 1805 г. | |
Роден | 5 септември 1733 г. |
---|---|
Починал | 20 януари 1813 г. |
Националност | Германия |
Активен период | 1751 – 1805 |
Жанр | роман, поема, драма |
Направление | Просвещение |
Дебютни творби | „Възхвала на любовта“ (1751) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Кристоф Мартин Виланд в Общомедия |
Кристоф Мартин Виланд (Шаблон:Lang-de) е немски писател, поет, драматург и преводач на Шекспир. Виланд е сред най-значимите писатели на немското Просвещение и е най-възрастният член на класическото съзвездие от ваймарски творци наред с Йохан Готфрид Хердер, Йохан Волфганг Гьоте и Фридрих Шилер. Кристоф Мартин Виланд е известен като автор на първия образователен роман „Историята на Агатон“ (1766-1767), както и с поемата си „Оберон“, залегнала в сюжета на едноименната романтическа опера от Карл Мария фон Вебер.
Живот и творчество
Кристоф Мартин Виланд е роден на 5 септември 1733 г. в село Оберхолцхайм, придадено към Биберах – най-северния град на немската провинция Баден-Вюртемберг.
Бащата на Виланд е пастор и полага много грижи да даде на сина си добро образование. След градското училище в Биберах Виланд на 12-годишна възраст постъпва в гимназията на бенедиктинския манастир Бреге край Магдебург. Когато завършва през 1749 г., той свободно чете латинските класици и водещите съвременни френски автори. Любимите му немски поети са Брокес и Клопщок.
През лятото на 1750 г. Виланд се влюбва в братовчедка си Софи Гутерман и това го вдъхновява да напише първата си амбициозна творба – дидактическата поема в шест книги „Природата на нещата“, която публикува анонимно през 1752 г.
През 1750 г. Виланд става студент по право в Тюбингенския университет, но прекарва времето си повече в литературни занимания. Поемите, които написва като студент – „Херман“ (1751) (незавършена), „Дванадесет моралистични писма в стихове“ (1752) и „Анти-Овидий или Изкуството да обичаме“ (1752) – са издържани в духа на пиетизма и издават влиянието на Клопщок.
Виланд праща поемата си „Херман“ на швейцарския писател и литературен реформатор Йохан Якоб Бодмер и тя привличат вниманието му. Бодмер кани Виланд да го посети в Цюрих през лятото на 1752 г. В Швейцария Виланд остава до 1760 г., като последната година прекарва в Берн, където си намира работа като частен учител.
В този ранен творчески период (1752-1763) Виланд изгражда своя литературен стил. Тук спадат „Писма на мъртвите до оцелелите приятели“ и „Изпитанието на Авраам“ (1753), както и трагедията „Клементина от Порета“ (1760), повлияна от Самюел Ричардсън.
От средата на 1760 г. започва зрелият период в творчеството на Виланд (1764-1813), в който той се развива като писател в стила рококо. Пиетистката светонагласа вече е заменена от рационализъм и хедонистично настроение. Това проличава в романа „Победата на природата над мечтателството или Приключенията на Дон Силвио от Росалва“ (1764), като и в творбата му „Идрис и Зениде“ (1768).
В центъра на този период са трите най-важни произведения на Виланд: философският роман „Историята на Агатон“ (1766-1794), който заедно с „Вилхелм Майстер“ на Гьоте е смятан за най-значимият немски образователен роман на XVIII век. Виланд го е писал дълги години и в него развива възгледите си за съвършения човек като хармонично развита личност в духа на Шафтсбъри, представляваща синтез между разум и страст, между добродетелите и потребностите на плътта.
Ако в „Агатон“ Виланд разсъждава за съвършения човек, то романът му „Историята на абдерците“ (1774–1780) е посветен на реални хора с техните недостатъци. В забавни истории за глупавите деянеия на гражданите на гръцкия град Абдера Виланд се разкрива като майстор на иронията, което го уподобява с Волтер, но най-вече със Суифт. Но докато Волтер разпростира своята ирония и дори скептицизъм в областта на социалната сатира, Виланд се ограничава до лека насмешка над човешките пороци.
Съвършената творба на Виланд е фантастичният епос в стихове „Оберон“ (1780). За него Гьоте казва: „Докато поезията е поезия, златото злато, а кристалът кристал, „Оберон“ ще предизвиква всеобща любов и удивление като шедьовър на поетическото изкуство“. В тази творба най-добре се изявява същността на Виланд като поет в стила рококо с така характерните му любов към орнамента, игра с ярки цветове и развихрена фантазия.
В „Оберон“ се редуват картини на селска простота и ориенталски разкош, градска суматоха и отшелнически живот, диви пустини и мирни ливади, рицарски битки и магически танци, весели празненства и страшни корабокрушения. Виланд може да бъде наречен най-големият орнаменталист в немското рококо. Той е забавен, елегантен, за него казват, че е придал на немския език френска лекота и гъвкавост. Още съвременниците му го смятат за изключителен майстор на стила.
Значителна е дейността на Виланд и като преводач: претворените от него драми на Шекспир са изиграли важна роля в историята на немската култура. Виланд превежда също произведения на Лукиан, Хораций и Цицерон.
Библиография
- Lobgesang auf die Liebe, 1751
- Hermann, Epenfragment, 1751 (Erstdruck 1882)
- Zwölf moralische Briefe in Versen, 1752
- Der Frühling, 1752
- Anti-Ovid oder die Kunst zu lieben, 1752
- Die Natur der Dinge, Lehrgedicht, 1752
- Erzählungen, 1752
- Briefe von Verstorbenen an hinterlassene Freunde, 1753
- Der geprüfte Abraham, 1753
- Erinnerungen an eine Freundin, 1754
- Hymnen, 1754
- Ode auf die Geburt des Erlösers, 1754
- Ankündigung einer Dunciade für die Deutschen, 1755
- Gespräch des Socrates mit Timoclea, von der scheinbaren und wahren Schönheit, 1756
- Sympathien, 1756
- Empfindungen eines Christen, 1757
- Lady Johanna Gray. Ein Trauerspiel, 1758
- Theages oder Unterredungen von Schönheit und Liebe, 1758
- Cyrus, 1759
- Araspes und Panthea. Eine moralische Geschichte in einer Reihe von Unterredungen, 1760
- Clementina von Porretta. Ein Trauerspiel, 1760
- Der Sieg der Natur über die Schwärmerei oder die Abenteuer des Don Sylvio von Rosalva, Roman, 1764
- Comische Erzählungen, 1765
- Geschichte des Agathon, Roman, 1766-1767, Urfassung.
- Musarion, oder die Philosophie der Grazien, Versdichtung, 1768
- Idris und Zenide, 1768
- Nadine, 1769
- Die Geschichte des (Prinzen) Biribinker(s), 1769
- Combabus, 1770
- Die Grazien, 1770
- Sokrates mainomenos oder die Dialoge des Diogenes von Sinope, 1770
- Beiträge zur geheimen Geschichte des menschlichen Verstandes und Herzens, 1770
- Der neue Amadis, 1771
- Der goldne Spiegel oder die Könige von Scheschian, eine wahre Geschichte, Roman, 1772
- Alceste, Deutsches Singspiel, 1773
- Die Wahl des Herkules. Eine dramatische Cantate, 1773
- Der verklagte Amor. Ein Gedicht, 1774
- Stilpon oder die Wahl eines Oberzunftmeisters von Megara, 1774
- Die Geschichte der Abderiten, Roman, 1774–1780
- Das Urteil des Midas. Ein komisches Singspiel, 1775
- Geschichte des Philosophen Danischmende, 1775
- Der Mönch und die Nonne auf dem Mittelstein. Ein Gedicht in drei Gesängen, 1775
- Titanomachia oder das neue Heldenbuch. Ein burleskes Gedicht, 1775
- Das Wintermärchen, Verserzählung, 1776
- Liebe um Liebe, 1776
- Ein Fragment über den Charakter des Erasmus von Rotterdam, 1776
- Geron, der Adlige. Eine Erzählung aus König Artus Zeit, 1777
- Das Sommer-Märchen oder des Maultiers Zaum, 1777
- Gedanken über die Ideale der Alten, 1777
- An Olympia, 1777
- Hann und Gulpenheh, Verserzählung, 1778
- Der Vogelsang oder die drei Lehren, 1778
- Fragmente von Beiträgen zum Gebrauch derer, die sie brauchen können oder wollen, 1778
- Schach Lolo, Verserzählung, 1778
- Pervonte oder die Wünsche. Ein neapolitanisches Märchen, 1778–1796
- Rosamund. Ein Singspiel, 1778
- Briefe an einen jungen Dichter, 1782/84
- Clelia und Sinibald. Eine Legende aus dem zwölften Jahrhundert, 1783/84
- Oberon, Verserzählung, 1780
- Dschinnistan, 3 Bände, 1786–1789.
- Das Geheimnis des Kosmopolitenordens, 1788
- Geheime Geschichte des Philosophen Peregrinus Proteus, Roman, 1788/89
- Göttergespräche, 1790–1793
- Die Wasserkufe oder der Einsiedler und die Seneschallin von Aquilegia, 1795
- Agathodämon, Roman, 1796–1797
- Aristipp und einige seiner Zeitgenossen, Briefroman, vier Bände, 1800–1802
- Das Hexameron von Rosenhain, 1803–1805
- Menander und Glycerion, Ein Liebesroman in Briefen, 1804
- Krates und Hipparchia, 1805
Признание
- През 1808 г. Виланд заедно с Гьоте е удостоен от Наполеон с титлата Рицар на Ордена на почетния легион.
- През 1808 г. Цар Александър I удостоява Виланд (заедно с Гьоте) с руския орден Света Анна.
- Няколко институции в Германия са посветени на живота и творчеството на Кристоф Мартин Виланд.
- В град Биберах е създаден Архив Виланд и Музей Виланд.
- В Биберах и Ваймар са издигнати паметници на Виланд.
- През 1979 г. е учредена литературната награда „Кристоф Мартин Виланд“, давана два пъти годишно за изтъкнати художествени преводи.
- Държавно основно училище във Ваймар носи името „Кристоф Мартин Виланд“.
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Кристоф Мартин Виланд
- ((de)) Werke bei Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Werke bei Zeno.org
- ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Die LYRIKwelt
Christoph Martin Wieland bei Personensuche
|
|