Петрово (дем Пеония): Разлика между версии
м интервал |
м замяна с n-тире |
||
Ред 42: | Ред 42: | ||
По данни на Екзархията в 1910 година Петрово има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.<ref>[[Христо Шалдев|Шалдев, Христо]]. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.</ref> |
По данни на Екзархията в 1910 година Петрово има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.<ref>[[Христо Шалдев|Шалдев, Христо]]. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.</ref> |
||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от ''Петрево'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 730 и 869.</ref> Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от ''Петрево'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 730 и 869.</ref> Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.163, 183</ref>. |
||
=== В Гърция === |
=== В Гърция === |
||
Ред 71: | Ред 71: | ||
; Свързани с Петрово |
; Свързани с Петрово |
||
* {{флагче|България}} [[Иванчо Карасулията]] (1875 |
* {{флагче|България}} [[Иванчо Карасулията]] (1875 – 1905), български войвода |
||
; Починали в Петрово |
; Починали в Петрово |
||
* {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Пападопулос (андарт)|Георгиос Пападопулос]] (капитан Никифорос II, ? |
* {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Пападопулос (андарт)|Георгиос Пападопулос]] (капитан Никифорос II, ? – 1907), гръцки андартски капитан |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 18:29, 17 ноември 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Петрово.
Петрово Άγιος Πέτρος | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Пеония |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 12 m |
Население | 1813 души (2001) |
Петрово или Петрево (Шаблон:Lang-el, Агиос Петрос, до 1927 Πέτροβο, Петрово[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония с 1813 жители (2001).
География
Селото е разположено в западния край на Солунското поле.
История
В Османската империя
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Петрово като българско село.[2] В църквата „Св. св. Петър и Павел“ има икони на кулакийския зограф Маргаритис Ламбу и на петровския Димитър Вангелов.[3]
Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[4]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Петрево има 620 жители, всички българи християни.[5]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Петрово (Petrovo) има 928 българи екзархисти.[7] Според сайта на дем Ашиклар обаче част от жителите на Петрово остават верни на елинизма и участват активно в дейността на гръцката въоръжена пропаганда, заради което селото е наречено „Македонската Сули“.[8]
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Петрово има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[9]
По данни на Екзархията в 1910 година Петрово има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Петрево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11] Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки[12].
В Гърция
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е преведено на Агиос Петрос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 101 бежански семейства и 434 жители бежанци.[13] Селото пострадва през Втора световна война и Гражданската война в Гърция.[8]
Личности
- Родени в Петрово
- Андон Траянов, македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 3 солунска дружина, ранен на 9 юли 1913 година[14]
- Атанас Каратраянов (Αθανάσιος Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]
- Атанас Орджанов, български революционер, деец на ВМОРО
- Атанасиос Пападопулос (Αθανάσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]
- Димитър Вангелов, български зограф
- Димитър Карастоянов (Δημήτριος Καραστογιάννης), гръцки андартски деец, четник в гъркоманската милиция[15]
- Дионисиос Пападопулос (Διονύσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, четник[15]
- Екатерина Кючукова (Αικατερίνη Κιτσούκη), гръцка андартска деятелка, агент от втори ред[15]
- Ичо Калинов (Ήλκος Γιοβάνης или Ιωάννης, Илкос Йованис), гъркомански андартски деец
- Мицо Орджанов, български революционер, роднина на Атанас Орджанов, убит от гъркомани в родното си село[16]
- Никола Георгиев (Νικόλαος Γεωργιάδης), гръцки андартски деец от трети ред, четник в селската чета[15]
- Никола Карастоянов (Νικόλαος Καραστογιάννης, Николаос Карастоянис), гръцки андартски деец
- Поп Манол (Παπα Μανώλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]
- Поп Христо Сакелариев, български зограф
- Сотир Коджабазов (Σωτήριος Κοτζάμπασης), гръцки андартски деец, четник в милицията[15]
- Ставро (Кръсте) Кючуков (Σταύρος Κιτσούκης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[15]
- Ст. Карастоянов (Στ. Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[15]
- Христо Иванов (Χρήστος Ιωαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО[15]
- Христо Попилиев (Χρήστος Παπιλίδης), гръцки андартски деец от втори ред[17]
- Свързани с Петрово
- Иванчо Карасулията (1875 – 1905), български войвода
- Починали в Петрово
- Георгиос Пападопулос (капитан Никифорос II, ? – 1907), гръцки андартски капитан
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πέτροβο -- Άγιος Πέτρος
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
- ↑ Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 2018-06-23.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
- ↑ а б Сайт на бившия дем Ашиклар.
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 730 и 869.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.163, 183
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 730.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 90
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.322
- ↑ I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981.
|