Алвар Гулстранд: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
+шаблон |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
⚫ | '''Алвар Гулстранд''' ({{lang|sv|Allvar Gullstrand}}) |
||
| име = Алвар Гулстранд |
|||
| име-оригинал = |
|||
| категория = медик |
|||
| описание = |
|||
| портрет = |
|||
| портрет-описание = |
|||
| роден-място = [[Ландскруна]], [[Швеция]] |
|||
| починал-място = [[Стокхолм]], [[Швеция]] |
|||
| националност = {{Швеция}} |
|||
| вложки = |
|||
{{Личност/Медик |
|||
| категория = медик |
|||
| област = [[офталмология]] |
|||
| образование = |
|||
| учил-при = |
|||
| работил-в = |
|||
| студенти = |
|||
| публикации = |
|||
| известен-с = |
|||
| награди = |
|||
| титла = |
|||
| членства = |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = |
|||
}} |
|||
| брак = |
|||
| деца = |
|||
}} |
|||
⚫ | '''Алвар Гулстранд''' ({{lang|sv|Allvar Gullstrand}}) е шведски [[офталмология|офталмолог]] и [[оптика|оптик]]. Прилага метоите на [[математическа физика|математическата физика]] към изследването на оптическите образи и [[рефракция]]та на светлината в човешкото око. За работата си е удостоен с [[Нобелова награда за физиология или медицина]] за 1911 година. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Ред 6: | Ред 35: | ||
Научната и клиничната дейност на Гулстранд е изцяло в областта на офталмологията. Той е известен и с изследванията си върху астигматизма и подобряването на [[офталмоскоп]]а и лещите за очила за ползване след операция на [[катаракта]]. Съвременната концепция за зрителните възприятия у човека се базират на изследванията му, с които развива и допълва теорията на германския физик [[Херман фон Хелмхолц]], например по отношение способността на [[око]]то да [[Фокус (оптика)|фокусира]] на различни разстояния.<ref>[https://www.britannica.com/biography/Allvar-Gullstrand Allvar Gullstrand], Encyclopaedia Britannica</ref> Сред приносите на Гулстранд са изчисляването на основните оптични параметри на окото (радиуси и пречупващи сили на [[роговица]]та и [[очна леща|очната леща]]), създаването на тази база на широко използвания и до днес схематичен модел на окото, и конструирането на специална лампа за микроскопски офталмологични изследвания.<ref name="nl" /> |
Научната и клиничната дейност на Гулстранд е изцяло в областта на офталмологията. Той е известен и с изследванията си върху астигматизма и подобряването на [[офталмоскоп]]а и лещите за очила за ползване след операция на [[катаракта]]. Съвременната концепция за зрителните възприятия у човека се базират на изследванията му, с които развива и допълва теорията на германския физик [[Херман фон Хелмхолц]], например по отношение способността на [[око]]то да [[Фокус (оптика)|фокусира]] на различни разстояния.<ref>[https://www.britannica.com/biography/Allvar-Gullstrand Allvar Gullstrand], Encyclopaedia Britannica</ref> Сред приносите на Гулстранд са изчисляването на основните оптични параметри на окото (радиуси и пречупващи сили на [[роговица]]та и [[очна леща|очната леща]]), създаването на тази база на широко използвания и до днес схематичен модел на окото, и конструирането на специална лампа за микроскопски офталмологични изследвания.<ref name="nl" /> |
||
През 1905 година е избран за член на [[Кралска шведска академия на науките|Кралската шведска академия на науките]], както и на Комитета за връчване на [[Нобелова награда за физика|Нобеловата награда за физика]]. |
През 1905 година е избран за член на [[Кралска шведска академия на науките|Кралската шведска академия на науките]], както и на Комитета за връчване на [[Нобелова награда за физика|Нобеловата награда за физика]]. В това си качество, използва позицията си да осуети връчването на Нобеловата награда за физика на [[Алберт Айнщайн]] за неговата [[обща теория на относителността]], която Гулстранд смятал за погрешна.<ref> Ravin, James G. (1999). „Gullstrand, Einstein, and the Nobel Prize“. Arch Ophthalmol. 117 (5): 670 – 672. doi:10.1001/archopht.117.5.670.</ref> |
||
Гулстранд умира в [[Стокхолм]] на 28 юли 1930 и е погребан в Северното гробище. |
Гулстранд умира в [[Стокхолм]] на 28 юли 1930 и е погребан в Северното гробище. |
||
Ред 13: | Ред 42: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{нобел физиология или медицина}} |
{{нобел физиология или медицина}} |
||
{{СОРТКАТ:Гулстранд, Алвар}} |
{{СОРТКАТ:Гулстранд, Алвар}} |
||
[[Категория:Шведски лекари]] |
[[Категория:Шведски лекари]] |
Версия от 20:02, 7 май 2020
Алвар Гулстранд Allvar Gullstrand | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Швеция |
Националност | Швеция |
Учил в | Упсалски университет |
Медицина | |
Област | офталмология |
Алвар Гулстранд в Общомедия |
Алвар Гулстранд (на шведски: Allvar Gullstrand) е шведски офталмолог и оптик. Прилага метоите на математическата физика към изследването на оптическите образи и рефракцията на светлината в човешкото око. За работата си е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина за 1911 година.
Биография
Гулстранд е роден на 5 юни 1862 в Ландскрона. Баща му е главен градски военен лекар. През 1885 година Гулстранд завършва медицина в Университета в Упсала. През 1890 година защитава докторат по офталмология в Каролинския институт в Стокхолм, като обект на изследванията му е астигматизмът. От 1894 до 1927 е професор, първо по офталмология, а след това и по оптика в Университета в Упсала. Основава и ръководи от 1914 до 1929 година катедрата по физическа и физиологична оптика.[1]
Научната и клиничната дейност на Гулстранд е изцяло в областта на офталмологията. Той е известен и с изследванията си върху астигматизма и подобряването на офталмоскопа и лещите за очила за ползване след операция на катаракта. Съвременната концепция за зрителните възприятия у човека се базират на изследванията му, с които развива и допълва теорията на германския физик Херман фон Хелмхолц, например по отношение способността на окото да фокусира на различни разстояния.[2] Сред приносите на Гулстранд са изчисляването на основните оптични параметри на окото (радиуси и пречупващи сили на роговицата и очната леща), създаването на тази база на широко използвания и до днес схематичен модел на окото, и конструирането на специална лампа за микроскопски офталмологични изследвания.[1]
През 1905 година е избран за член на Кралската шведска академия на науките, както и на Комитета за връчване на Нобеловата награда за физика. В това си качество, използва позицията си да осуети връчването на Нобеловата награда за физика на Алберт Айнщайн за неговата обща теория на относителността, която Гулстранд смятал за погрешна.[3]
Гулстранд умира в Стокхолм на 28 юли 1930 и е погребан в Северното гробище.
Източници
- ↑ а б Енциклопедия „Нобелови лауреати“, БАН, София, 1994, ISBN 945-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8, стр. 138.
- ↑ Allvar Gullstrand, Encyclopaedia Britannica
- ↑ Ravin, James G. (1999). „Gullstrand, Einstein, and the Nobel Prize“. Arch Ophthalmol. 117 (5): 670 – 672. doi:10.1001/archopht.117.5.670.
|