Направо към съдържанието

Трета пехотна балканска дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Трета пехотна дивизия)
Трета пехотна балканска дивизия
Щабът на Трета пехотна балканска дивизия през 1915 г.
Щабът на Трета пехотна балканска дивизия през 1915 г.
Информация
Активна23 октомври 1885 – 1945
ДържаваБългария
Гарнизон/щабСливен
Командири
Изтъкнати
командири
ген. Кирил Ботев

Трета пехотна балканска дивизия е българска военна част.

Офицери от щаба на Трета пехотна балканска дивизия по време на зимно учение, 1904 г.

Формира се с Указ №61 от 23 октомври 1885 г. от съществуващите тогава дружини на румелийската милиция като Шеста пеша бригада. В състава ѝ първоначално са включени 11-и Сливенски и 12-и пехотни полкове. Временно към бригадата са причислени и 24-ти Черноморски и 23-ти Шипченски полкове. На 1 ноември 1888 г. командирът на бригадата подполковник Кисов е назначен за командир на 1-ва пеша бригада.[1] С Указ №178 от 1891 г. Шеста пеша бригада е преименувана в Трета пехотна балканска дивизия. В състава ѝ влизат две бригади в състав: 11-и Сливенски, 29-и Ямболски и 32-ри Загорски, 41-ви, 42-ри пехотни полкове,[2] дивизионен артилерийски полк и други подразделения.

Към 1907 г. дивизията е в следния състав[3]:

Балканска война (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от 1-ва армия и има следното командване и състав:[4]

Командване и състав

[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Части

По време на Лозенградската операция Трета дивизия удържа османските опити за настъпление по десния български фланг при Муратчалъ-Кайпа, което дава възможност за настъплението на основните български сили към Лозенград.

В Чаталджанската операция дивизията е разположена на левия фланг на българските сили и трябва да нанесе основния удар срещу османската отбранителна линия. Късно вечерта на първия ден Двадесет и девети пехотен ямболски полк успява да превземе укреплението Илеритабия, но българското командване така и не разбира за този успех и на следващата сутрин укреплението е подложено на обстрел, както от османската, така и от българската артилерия. Около обед на следващия ден Двадесет и девети полк се оттегля с тежки загуби от Илеритабия.

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]
Никола Рибаров

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия и има следното командване и състав:[5]

Командване и състав

[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

Трета артилерийска бригада

Части, придадени към дивизията

  • Командир на 3-ти опълченски полк – полковник П. Хаджиев
Посрещането на Трета пехотна балканска дивизия в Сливен, 12 август 1945 г.

Първият успех на дивизията във войната срещу Сърбия е дело на 29-и пехотен Ямболски полк. На 3 октомври 1915 г. той излиза в долината на Морава в района на жп станция Враня. Пътят Ниш-Солун, по който сръбските войски се свързват с войските на Антантата в Македония е прекъснат. На 4 октомври 1915 г. 29-и пехотен Ямболски полк завзема българския град гр. Враня. Това е първият голям български град в Поморавието, освободен от Българската армия.

Останалите сили на Трета дивизия настъпват във Вардарска Македония. Те са дясното крило на Втора Българска армия. Настъпват в направление Крива паланка-Страцин-Куманово-Скопие. На 3 октомври 1915 г. е освободена Крива паланка. На 5 – 6 октомври 1915 г. е боят на Страцин. На 7 октомври 1915 г. е освободено Куманово. Оттук пътят към Скопие е открит. На 9 октомври 1915 г. 24-ти пехотен Черноморски полк след сражение със сръбските войски освобождава Скопие.

От 22 до 26.10.1915 г. Трета дивизия настъпва в Лесковското поле по долината на р. Морава.

На 3.11.1915 г. 11-и пехотен Сливенски полк освобождава Тетово.

Ген. Н. Рибаров има главна заслуга за победата над сръбските войски на Косово поле през ноември 1915 г. На 16 ноември 1915 г. Трета дивизия нанася съкрушително поражение на сръбските войски край Призрен. Тук 29-и пехотен Ямболски полк пленява каляската на сръбския крал Петър.

След победата при Призрен Трета дивизия преследва отстъпващите сръбски войски. На 21 ноември 1915 г. е завзет гр. Дяково. С това завършва Косовската операция на Българската армия. Трета дивизия остава в Косово на зимни квартири. Включена е в състава на Трета австро-унгарска армия.

В началото на 1916 г. дивизията се прехвърля от Косово в Македония. Установява се на квартири в района на Скопие.

Към 1 юли 1916 г. в Трета дивизия има 532 офицери и 42 197 войници. През август 1916 г. Трета пехотна дивизия в състава на Първа българска армия участва в настъплението ѝ в Егейска Македония – т.нар. Чеганска операция. Извършва демонстрационни действия в Мъгленско. С активността си дивизията приковава пред фронта си сръбската Шумадийска дивизия.

От 15 до 30 септември 1916 г. Единадесети пехотен Сливенски полк води кървавите сражения на връх Каймакчалан в планината Нидже.

През април 1917 г. в състава на дивизията влиза 1-ва бригада от Осма пехотна дивизия, която поема участъка на отбрана на Добро поле.

През септември 1918 г. отбраната на дивизията на Добро поле е пробита. 29-и и 32-ри пехотен полк се сражават героично, но не успяват да спрат съглашенските войски. Следва оттегляне на дивизията към стара България. Части от разбитите полкове на дивизията се включват във Владайския метеж.

През 1945 г. дивизията е предислоцирана в Ямбол, където неин наследник става седма мотострелкова дивизия.

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Шеста пеша бригада (23 октомври 1885 – 1891)
  • Трета пехотна балканска дивизия (1891 – 1920)
  • Трети пехотен балкански полк (1920 – 1938)
  • Трета пехотна балканска дивизия (1938 – 1945)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Майор Аврам Гуджев 1886
Подполковник Стефан Кисов до 1 ноември 1888
Майор Никола Петров 1889 – 1895
Генерал-лейтенант Кирил Ботев 1896 – 1900
Генерал-майор Никола Петров 1901 – 1906
Генерал-майор Иван Сарафов 1908 – 1913
Генерал-майор Никола Рибаров 1915 – 1918
Генерал-майор Михаил Сапунаров декември 1918 – 1919
Полковник Михаил Каридов
Полковник Христо Христов
Полковник Марин Куцаров към 1924
Полковник Крум Пинтев 1928 – 1932?
Генерал-майор Цвятко Попов 1932 – 1934?
Полковник Иван Тодоров 1934 – 1934
Полковник Илия Стоянов от 1935
Генерал-майор Христо Луков 1935 – 1935
Генерал-майор Георги Марков 1936 – 1936
Полковник Никола Михов 1936 – 1938?
Полковник Асен Краев 1938 – 1940
Генерал-майор Кирил Янчулев 1940 – 1941
Генерал-майор Георги Младенов 1941 – 1944
Полковник Васил Любенов 10 ноември 1944 – ?
Полковник Коста Начев 5 февруари – 14 март 1945[6]
Полковник Асен Стоичков 14 март – 10 април 1945[7]
Полковник Добри Джуров март 1948 – януари 1949 г.

Други началници: Алекси Попов

  1. ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 126, 19.11.1888
  2. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190
  3. Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 169
  4. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644 – 645
  5. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1125 – 1126
  6. Временно изпълняващ длъжността
  7. Временно изпълняващ длъжността
  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница