Хауърд Флори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хауард Уолтър Флори)
Хауърд Флори
Howard Walter Florey
австралийски биолог
Роден
Починал

Учил вМодлин Колидж
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вОксфордски университет
Кеймбриджки университет
Университет в Шефийлд
Известен сизследвания на свойствата на пеницилина
ПовлиянЧарлз Шерингтън
Хауърд Флори в Общомедия

Хауърд Уолтър Флори (на английски: Howard Walter Florey) е английски патолог и бактериолог, роден в Австралия.

През 1945 г. споделя с Александър Флеминг и Ернст Борис Чейн Нобеловата награда за физиология или медицина за ролята им в откриването на пеницилина и лечебното му въздействие при различни инфекциозни болести. Смята се, че откритията на Флори са спасили живота на повече от 80 милиона души по целия свят.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хауърд Флори е роден в Аделейд в семейството на заможен индустриалец. От 1917 до 1921 г. следва медицина в университета в родния си град, където среща бъдещата си съпруга и сътрудничка в медицинските изследвания Етел Рийд. Флори получава стипендия да продължи следването си в Магдалин Колидж към Оксфордския университет, от който се дипломира през 1925 г. На следващата година печели конкурс за докторантура в Кеймбриджкия университет. След като известно време работи в Кеймбридж и САЩ, през 1931 г. Флори е назначен за завеждащ катедрата по патология в Университета в Шефийлд. През 1935 г. се връща в Оксфорд като професор по патология и ръководител на изследователска група.

През 1938 г. в сътрудничество с биохимиците Ернст Чейн и Норман Хийтли, Флори прави систематично проучване на свойствата на известните естествени антибактериални субстанции. Първоначален обект на техния научен интерес бил ензимът лизозим – антибактериално вещество, открито в човешката слюнка и сълзи, но впоследствие учените се ориентират към вещества, наречени антибиотици[2].

Така Флори и Чейн се запознават с публикация на Александър Флеминг, в която той съобщава за откритието си на антибактериалното действие на плесента Penicillium chrysogenum (остаряло название: Penicillium chrysogenum). Флеминг обаче не успява да изолира пеницилина като химически стабилен продукт в количество, достатъчно за продължаване на изследванията, заради което и се отказва от работата си в тази област.[3] Флори, Чейн и сътрудниците им откриват нов начин за култивиране на пеницилиновата плесен и получават количество, достатъчно за изолирането на веществото в чист вид. Първите опити правят върху мишки, а през 1941 г. за първи път успешно го прилагат върху човек чрез клинично изследване, от което става ясно, че пеницилинът е с много по-ниска токсичност и по-висока ефективност от всички познати дотогава антибактериални средства.

По това време Европа е във война и има огромна нужда от подобно лекарство, но при тези условия е невъзможно промишлено производство. През юни 1941 г. Флори отпътува за САЩ, където успява да убеди американското правителство да направи солидни инвестиции в производството на пеницилин. Първите възползвали се са войниците, участващи в Десанта в Нормандия през 1944 г.[3]

През 1945 година Хауърд Флори, Александър Флеминг и Ърнст Чейн получават Нобеловата награда за физиология или медицина.

Флори е член, а от 1960 до 1965 г. – и президент на Британското кралско научно дружество, както и член на много научни академии и организации. През 1944 г. е удостоен с рицарско звание, което през 1965 г. е повишено в титлата Барон Флори на Аделейд, щата Южна Австралия и Австралийската общност, и на Марстън, окръг Оксфорд.

След смъртта на съпругата си Етел, Флори се жени през 1967 г. за дългогодишната си колежка и асистентка в изследванията д-р Маргарет Дженингс. На следващата година умира от сърдечен удар и в негова чест е отслужена паметна служба в Уестминстърското абатство.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Сграда на Института „Хауърд Флори“

Хауърд Флори получава и посмъртни почести и признание. Дълги години лика му носи банкнотата от 50 австралийски долара[4], а през 2009 г. е емитирана мемориална монета от 1 долар в чест на стогодишнината от рождението му[5]. На негово име е кръстено предградието Флори на Канбера. Институтът „Хауърд Флори“ в Университета в Мелбърн и най-голямата лекционна зала в медицинския колеж към Университета в Аделейд също носят неговото име.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Woodward, Billy. „Howard Florey-Over 80 Million Lives Saved.“ Scientists Greater Than Einstein. Fresno: Quill Driver Books, 2009.
  2. ((en)) Биографична информация за Хауърд Флори на сайта на Нобеловите награди
  3. а б Енциклопедия „Нобелови лауреати“, Българска енциклопедия – БАН и Отворено общество, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8
  4. ((en)) The Reserve Bank and Reform of the Currency: 1960 – 1988 Архив на оригинала от 2011-03-14 в Wayback Machine.
  5. ((en)) Australian Dollar Coins – Lord Howard Florey Birth Centenary

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Howard Florey в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​