Беласица (село)
Тази статия е за селото в област Благоевград. За други значения на Беласица вижте Беласица (пояснение). За други значения на Елешница вижте Елешница.
| Беласица | |
  Беласица  Беласица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 979 души[1] (15 март 2024 г.) 37,6 души/km² |
| Землище | 26,066 km² |
| Надм. височина | 498 m |
| Пощ. код | 2881 |
| Тел. код | 07423 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 03294 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Беласица Велик Филчев (ГЕРБ) |
| Беласица в Общомедия | |
Беласица е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Бела̀сица е разположено в полупланинска местност в северното подножие на планината Беласица в регион Подгорие. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средногодишната валежна сума е около 700 мм. Средната надморска височина е 380 метра, като най-ниските части на селото са на около 320 м н.в., а най-високите на 440 м н.в. Почвите са делувиални, делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от север.
В селото се отглеждат качествени плодове и зеленчуци в големи черешови, прасковени и други масиви. Селото е сгушено в полите на планината, като от него се откриват изключителни гледки. Възможно е организирането на планински преходи, ловуване и риболов в река Иваник, събиране на кестени и гъбарство през есента. Над село Беласица се намират едни от най-големите в страната кестенови гори (ядливи кестени). В планината има прокарани доста горски пътища, а около тях жителите на селото са изградили и няколко чешми. В селото от август 2013 година функционира любителска метеорологична станция на 381 м н.в.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1960 година село Беласица се е наричало Елешница.[2] Под това име селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664-1665 години. Според първия регистър в селото живеят 70 християнски домакинства.[3] На днешното място се установява през втората половина на XVIII век.
Запазени са две исторически версии за възникването на селото на днешното място. Според едната, жителите на някогашното село в местността Марковица (западно от Беласица) се преселват след наводнение; според другата, жителите на изчезналото село в местността Ляшница се преселват поради епидемия.
През XIX век поминък на населението са земеделието (пшеница, царевица, ориз, сусам, мак, памук, афион, лозя, лен, овощия) и животновъдство (овце, кози, свине), произвежда се сусамово масло и вино. Поддържат се икономически връзки с Горни Порой (сега в Република Гърция), като идват кираджии и търговци, които изкупуват част от произведената селскостопанска продукция и доставят някои промишлени стоки (напр. платове), както и с градовете Петрич, Дойран и Струмица (последните два града са понастоящем в Република Северна Македония).
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Долне Елешница (Dolné Elechnitza) е посочено като село със 150 домакинства с 85 жители мюсюлмани и 385 жители българи.[4]
През 1872 година Георги Урумов открива новобългарско училище, първото в Петричкия край. През 1885 година с доброволен труд и дарения е построена училищна сграда. След като по силата на Берлинския договор 1878 година селото остава под османско владичество, за град Кукуш заминава делегация, която с помощта на католически мисионери издейства от османските власти спиране на издевателствата.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Елешница, на З от Петрич 2 часа; лежи в подножието на Беласица; жителите си минуват с изобилните овощни дървета, кестени, круши, ябълки, които тук растат. Повечето са орачи и лозари. Църква българска и училище с 18 ученика. Къщи 140 в Долна Елешница и 40 в Горна Елешница.[5] | “ |
През 1897 година е построена черквата „Св. Пророк Илия“ (паметник на културата). Храмът е изписан през 1910 година от зографите Теофил Минов и Мина Марков от село Каракьой, Неврокопско.[6]
Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Елешница има 830 жители — 600 българи-християни и 230 турци.[7]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Gollémo-Elechnitza) се състои от 880 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 21 ученици.[8]
Елешница е освободена от османско владичество през октомври 1912 година, като турското население е избито, а турската джамия изгорена. Осем доброволци от селото участват в Балканската война 1912-1913.[9]
По време на Втората световна война в близост до селото в местността „Копанчето“ са съсредоточени значителни немски части и оръжие. През 1944 година, над село Елешница действа Петричкият партизански отряд „Антон Попов“.
След 1944 година, е даден отпор от местното население, изключително обичащо земята си, на образуването на ТКЗС, поради което и много хора са осъдени по политически причини, както и изселени в далечни точки на територията на страната. Голям брой от мъжката част на населението емигрира поради политическите репресии от родината си, бягайки през планината Беласица в Гърция, откъдето продължават по света. При тези бягства жители на селото са застрелвани от български граничари.
През периода 1944 – 1989 година в селото се развива изключително много земеделието, като тук се намират най-големите в Благоевградски окръг масиви от череши, праскови, бадеми и т.н. В землището на селото са изградени и няколко микро язовира. Отглежданите плодове и зеленчуци са с изключително качество и екологично чисти, поради което са били предназначени за държавния елит.
След демократичните промени и реституцията на земята, в село Беласица отново засилено се развива земеделието и леката промишленост (обувна фабрика, шивашки предприятия, дърводелски цех).
В селото съществуват около 5 хранителни магазина, 5 кафенета, железария, фризьорски салон, здравна служба, пощенска станция, основно училище, детска градина, застрахователен брокер, футболен стадион, където мачовете си провежда ФК „Беласица 08“ и други. През 2012 г. недалеч от селото, на река Иваник е изграден и мини ВЕЦ.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | |
| Общо | 39 |
| Българи | 18 |
| Турци | - 2 |
| Цигани | 19 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 52 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Основно училище „Христо Ботев“ – община Петрич
- Читалище „Просвета“
- Народно читалище „Леонардо Да Винчи -2013“
- Целодневна детска градина „Детски Свят“
- Футболен клуб АФК „Беласица – 08“
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Храм „Свети Пророк Илия“ – паметник на културата
- Балджиевата воденица, работеща воденица от 1887 година
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- 1 януари – ежегодни кукерски игри;
- 6 януари – официално отбелязване на празника Богоявление в двора на черквата;
- 1 февруари – празнуване на Трифон Зарезан – избира се на цар на виното и ракията в съчетание с музика, песни и танци;
- 5 май – посрещане на празника Гергьовден в местността „Чуката“ („Платуник“) – празнува се цяла нощ на поляна, намираща се високо в планина Беласица;
- 20 юли – Илинден - събор на селото.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.574-575
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150 – 151.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 30.
- ↑ Димитров, Владимир. Храм „Св. Пророк Илия“, с. Беласица (Елешница), Петричко. – Проблеми на изкуството, №4, 2016, 49-56.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 186.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
| ||||||||
