Направо към съдържанието

Волак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Волак
Βώλακας
— село —
Поглед към Волак
Поглед към Волак
Гърция
41.3167° с. ш. 24.0022° и. д.
Волак
Източна Македония и Тракия
41.3167° с. ш. 24.0022° и. д.
Волак
Драмско
41.3167° с. ш. 24.0022° и. д.
Волак
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областБоздаг
Надм. височина830 m
Население783 души (2021 г.)
Пощенски код660 33
Телефонен код2523
Волак в Общомедия

Во̀лак или понякога О̀лак (на гръцки: Βώλακας, Волакас, катаревуса: Βώλαξ, Волакс) е село в Република Гърция, дем Неврокоп.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 830 m надморска височина[1] на 36 km северно от град Драма и на 25 km югоизточно от демовия Зърнево (Като Неврокопи) в проход в планината Боздаг (Фалакро). На 10 километра от селото се намира Ски център Фалакро. Синорите на селото се простират до землищата на Бъбълец (Пирги) на юг, Руждене (Гранитис) и Зърнево на запад, Ливадища (Ливадаки) и Черешово (Пагонери) на северозапад, Горна Лакавица (Микроклисура) и Сидерово (Месовуни) на север.[2]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов Волак е алегроформа от съчетанието во̀лска лъка. Съществува същото местно име Волак, край неврокопското село Лещен. Жителското име е о̀лажа̀нин, о̀лажа̀нка, о̀лажа̀не.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Според местни предания първоначално селото е било разпръснато на махали из планината Боздаг, състоящи се от по 10 – 15 къщи, разположени край извори. Останки от тези махали според спомените на местни жители се намирали в местностите Кърмила̀та, За̀върша, Света Богородица, Ва̀раде. По-късно жителите на отделните махали се събират на мястото на сегашното село, след като стопанин, търсещ изгубения си вол, случайно намира там извор.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Носия от Волак. Драмски етнографски музей

През XIX век Волак е голямо, чисто българско село, числящо се към Драмската кааза на Османската империя. В 1876 година в селото съществува гръцко училище.[5]

В 1885 година в селото има 750 жители, а според сведения от 1886 година всички са екзархисти.[5] Това се потвърждава и от български сведения, според които до 1880 година във Волак няма гъркомани. Елинизмът настъпва към Волак след 1890 година, когато в Драма става митрополит Хрисостом.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Волак, на СИ от Плевня 5 часа. Път неравен и стръмен. Това село е отвъд Боздаг и би трябвало да принадлежи на Неврокопската кааза. Сградено е на високо равнище, заобиколено отвсякъде с планина. Тук планината е гориста и богата с всякакви дървета, които дават главното занятие на селянете. Повечето са въгляри, дърводелци; градиво разнасят по цялата околия, до Драма. Малкото нивя, що имат, са по ниските поли на планината. Преди две години сградили ново училище, което и досега си е без учител. В църквата „Св. Илия“ чете се смесено. Числото на къщите е 180, чисти българе.[6] “

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 160 - 170 къщи българи.[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои 1130 българи християни.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година във Волак (Βόλακκας, Волакас) живеят 894 души.[9]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година почти цялото село с изключение на няколко къщи минава под върховенството на Българската екзархия - във Волак и Кобалища остават общо около 25 патриаршистки къщи.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волак има 960 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 67 ученици.[11]

Около 1906 година, според доклада на генералния инспектор на гръцките училища в Македония Димитриос Сарос, в селото има 970 жители, от които 625 българи екзархисти, 331 гърци и 14 турци. Според гръцкия подконсул в Кавала Николаос Маврудис турците в селото са 108. Според него църковната борба между екзархисти и патриаршисти от 1896 година е взела доста жертви. Властите дават църквата за последователно ползване на двете партии, а сградата на училището е разделена наполовина. Селото е посетено от митрополит Хрисостом Драмски, който се опитва да върне екзархистите към Патриаршията.[5]

В гръцкото училище във Волак след 1902 година преподават гъркоманите от Просечен Нако и Димитър Бояджиеви - организатор на гръцкия комитет в селото до 1905 г. След 1905 година преподават Димитриос Франдзис от Лесбос и жена му Евангелия Франдзи, отровена от българки.[12]

По време на учебната 1910/11 година според гръцки данни във Волак има 92 православни къщи със 113 семейства и 556 души. Смесено четирикласно училище с детска градина, в което учат 25 ученици и 30 ученички и преподават 1 учител и 1 учителка. В селото има и 70 екзархийски семейства с 353 души.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Волак са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

Български свещеници във Волак са последователно поп Георги между 1870 и 1904 година, когато е обезглавен от турци в къщата си, а син му остава инвалид след побой, поп Марин, който през 1913 година е разстрелян от гръцки войници, защото дарява пари за построяването на българската църква в селото, поп Иван Величков Янчев, който в 1913 година завършва училище за свещеници в Скопие, но през 1919 година се преселва в България, а през 1944 година е назначен за архиерейски наместник в Ивайловград. Последен български свещеник на селото е поп Димитър Божков, който до 1916 година служи във Волак на гръцки език, а след това до 1918 година на български и отново на български между 1941 и 1944 година.[14]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Волак и Боздаг

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция.

Според Никола Янчев до Първата световна война населението говорело гръцки само в общината и полицейския участък. Едва след 1936 година при режима на Йоанис Метаксас властите започват усилена елинизаторска политика. На децата е забранено да говорят вкъщи на български, дори ако по-възрастните членове на семейството не знаят гръцки език. На празници е забранено да се пеят български песни. Сутрин преди училище се наказвали учениците, които говорят на български. В събота и неделя децата били принуждавани да посещават патриотични лекции.[2]

Към 1928 година във Волак има заселено 1 гръцко бежанско семейство на учител с 3 души – бежанци.[15][1] В 1940 година селото има 2267 души, от които 1614 мъже, което означава, че са сметнати и войниците от полка, разположен в селото.[1]

След 9 септември 1944 година, когато българската армия се оттегля в старите предели на България, Волак търпи редовни нападения от разбойническата андартска чета на Андон Чауш. На 20 февруари 1945 година селото е нападнато, убити са 7 души, 40 къщи са опожарени, а 350 души бягат в България.[16]

По време на Гражданската война в Гърция в периода 1946 – 1949 година във Волак се водят боеве между националистите и армията на ЕЛАС и са изгорени над 150 къщи.

В началото на XXI век Волак наоброява около 400 къщи. Старата българска църква „Свети Илия“ (1841) е затворена и е построена нова през 1983 година. В района на селото се намират над десет параклиса, сред които „Свети Архангел“, „Свети Константин и Елена“, „Свети Георги“ и други. Основният поминък за селото е скотовъдството и работата в мраморните кариери в района.[17]

Населението произвежда тютюн, жито, картофи, като се занимава и със скотовъдство.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Волак на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Бабица[18][19] Μπάμπιστα Певкон Πευκών[20] връх (1619 m) ЮИ над Волак[18][19]
Драмски път[18][21] Ντράμτσκιποτ Калидромон Καλλίδρομον[20] пътят от Чеча през Волак за Драма[21]
Карталка[18] Καρστίλκα Охирон ’Οχυρόν[20] връх (2035 m) ЮИ от Волак[18]
Бряза[18] Μπράζα Каливия Καλύβια[20] връх (1462 m) ЮИ от Волак[18]
Бартишева[22] Μπορτσίτσεβα Македономахос Армен Μακεδονομάχος ῎Αρμεν[20] местност СИ от Волак[22]
Бари[18][23] Μπάρες Агиу Пневматос ῾Αγίου Πνεύματος[20]
Боково пладнище[18] Μπόκοβα Πλάνιστα Оксиес Οξυές[20] място за лятно пладнуване на добитъка[21] И от Волак[18]
Дърмен[18] Νταρμέν Милорема Μυλόρρεμα[20] местност И от Волак[18]
Дамуз Νταμούζ Хирорема Χοιρόρρεμα[20] река
Белен дере Μπελὲν Ντερὲ Врахорема Βραχόρρεμα[20] река Ю от Волак, ляв приток на Калина[18]
Чирепец[18] Τσίρεπετς Милорема Μυλόρρεμα[20] река
Кувадивач[18] Κουβάντιβατς Армен Ἄρμεν[20] връх (1570 m) СЗ от Волак[18]
Равния[18] Ράβνια Хорикос Пападопулу Χωρικὸς Παπαδοπούλου[20] връх СЗ от Волак[18]
Пагорска Варцина Παγκόρσκα Βαρτσίνα Кондра Κόντρα[20]
Голяма падина[18][24] Γκολιάμα Παντίνα Ятру Самара Ἰατροῦ Σαμαρᾶ[20] равни ниви между хълмовете Ю от Волак[24][18]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 894[1] 806[1] 913[1] 2267[1] 1049[1] 1408[1] 1049[1] 1043[1] 1090[1] 1190 1028 783

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Хаджи Георги Попиванов
Андон Янакиев и Ангел Дончев
Родени във Волак
  • Андон Янакиев, български революционер, деец на ВМОРО
  • Армен Купчу (1885 – 1905), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  • Георги Великов, македоно-одрински опълченец, живеещ в село Кацелово, Лазарет на МОО[25]
  • Георгиос Карагеоргиу Мавродис (Γεώργιος Καραγεώργου ή Μαυροδής), гръцки андартски деец, четник[26]
  • Хаджи Георги Попиванов (1844 - 1905), български общественик, следвал в Атина, дългогодишен учител в село Просечен
  • Георги Янакиев (1867/1871 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[27]
  • Димитър Иванов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Десета прилепска дружина[28]
  • Димитър Николов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[29]
  • Константинос Сингос (Κωνσταντίνος Σίγγος), гръцки андартски деец, четник[26]
  • Консулата, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.
  • Кръстьо Джамбазов (1884 – ?), Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[30]
  • Кръстьо Стоянов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[31]
  • Марин Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[32]
  • Петко Стоянов (1882/1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[33]
  • Стоян Костадинов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първарота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“[34]
  • Стоян Николов Кичуков (1895 - ?), български комунист, емигрант в Петралик, Петричко, член на БКП от 1920 г., в 1925 - 1943 година живее в Асеновград, ятак през Втората световна война, в 1943 - 1944 г. лежи в Пловдивския затвор[35]
  • Трифон Симидчиев (1906 – 1996), български духовник
  • Христос Айдонис (p. 1963), гръцки политик
  • Яне Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[36]
  • Яне Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[37]
Починали във Волак
  • Георги Япов (около 1865 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Антонова, Л. Някои поправки на данните за говора на с. Волак, Драмско. Според т. I на Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония. – Бълг. ез., 1982, № 5, 436—439.
  • Антонова, Л. Форми за минало несвършено време в говора на с. Волак, Драмско – Бълг.ез., 1985, № 5, 485—490.
  • Антонова, Л. Форми за 1 лице сегашно време в говора на с. Волак, Драмско. – Бълг. ез., 1985, № 2, 110—114.
  • Антонова – Василева, Л. Фонетичната система на говора на с. Волак, Драмско, в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр.197 – 229.
  • Янчев, Никола. Село Волак – минало и настояще. Гоце Делчев, [2004].
  • Митринов, Г. Фасадният надпис на камбанарията при църквата „Св. Пророк Илия“ в с. Волак, Драмско. – В: Сб. Съвременните измерения на едно научно прозрение. 150 години от рождението на Ватрослав Облак. С., 2015, с. 202-206. ISBN 978-954-362-160-6.
  • Митринов, Г. В памет на краеведа Никола Яньов Янчев (1928-2912). – Македонски преглед, 2014, № 1: 160-162.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 149. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ а б в Антонова-Василева, Лучия. Говорът на с. Волак, Драмско (морфология на именната система). София, в: Проблеми на българския език в Македония, Македонски научен институт, 1993. с. 191.
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 92.
  4. ↑ Антонова-Василева, Лучия. Говорът на село Волак, Драмско (Морфология на именната система), в: Проблеми на българския език в Македония, София, Македонски научен институт, 1993, с. 190.
  5. ↑ а б в г Καρσανίδης, Ευάγγελος Γ. Η παιδεία στην τουρκοκρατούμενη Μακεδονία: Τα σχολεία του Βώλακα Δράμας. // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
  6. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 34.
  7. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  9. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009 г. (на гръцки)
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
  12. ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  14. ↑ Янчев, Никола. Бежанска носталгия, изд. Благоевград, 2008, стр. 30-32.
  15. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 277.
  17. ↑ Янчев, Никола. Бежанска носталгия, Благоевград, 2008, стр. 30-32
  18. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
  20. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
  21. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
  22. ↑ а б Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  23. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 74.
  24. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 100.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 120.
  26. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 24. (на гръцки)
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 815.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 281.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 501.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 206.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 674.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 160.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 677.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 367.
  35. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 210. Посетен на 2 септември 2015.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 368.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Волак&oldid=12370292“.