Ключ (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ключ.
| Ключ | |
 Църквата „Свети Пророк Илия“ в Ключ | |
  Ключ  Ключ | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 771 души[1] (15 март 2024 г.) 43,2 души/km² |
| Землище | 17 883 km² |
| Надм. височина | 455 m |
| Пощ. код | 2899 |
| Тел. код | 074202 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 37349 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Ключ Христо Марков (СДС, ВМРО-БНД) |
| Ключ в Общомедия | |
Ключ е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Ключ се намира в полупланински район в живописна местност в северното подножие на планина Беласица, известно с името Подгорие. Съседни села са Яворница и Скрът. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 800 мм). През селото протича река Ключка или Липница, десен приток на Струмешница. Последната огражда землището му от север. Почвите са канелени горски, делувиални и алувиално-делувиални. Селото е един от удобните изходни пунктове за изкачването на триграничния връх Тумба, връх Лозен и високите части на планината.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Ключ има богата древна история. В землището на селото има останки от праисторически, антични и средновековни поселения. В т.нар. Ключка клисура се е състояла историческата Беласишка битка от 29 юли 1014 година между войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец.
Името на село Ключ произлиза от гръцкия вариант на името на Ключката клисура – (Κλειδίον, Клидион). Теснината Клидион се споменава през XI век от Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други византийски летописци. Самото село се споменава в дарствена грамота на Хилендарския манастир, издадена от крал Стефан Душан, през 1336 година.
Ключ се споменава и в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година. Според първия регистър в селото живеят 163 християнски и 2 мюсюлмански домакинства.[3]
През XIX век селото е със смесено турско-българско население и се числи към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Клуч (Clutch) е посочено като село със 104 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 118 жители българи.[4] Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1000 жители, от които 800 турци и 200 българи-християни.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ключ се състои от 56 българи екзархисти.[6]
Ключ е освободен от османско владичество по време на Балканската война през октомври 1912 година. През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[7] Местното турско население се изселва, а на тяхно място се настаняват българи-бежанци от Демирхисарско и Кукушко, както и българи-планинци от Огражден.
През 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавието, организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия, предавайки разказа на местен ходжа той пише:
| „ | За съдбата на с. Ключ и на всички подбеласицки села при турското завоевание той съобщи, както чувал от стари хора, че всички тия села по северните поли на Беласица били български християнски, но при завоеванието им било обявено, че ще бъдат пощадени и неизклани, ако приемат мохамеданската вяра. Населението приело тая вяра и така се спасило. При това ходжа Сюлейман добави, че и той е един от потомците на тия българи.[8] | “ |
Село Ключ притежава отличието „Златен печат“ за уникално европейско селище, заради древна история и уникално културно наследство, присъдено му от Европейския форум на експертите.[9]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | |
| Общо | 929 |
| Българи | 857 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | 4 |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 66 |
Ключ в масовата култура
[редактиране | редактиране на кода]Началото на 90-те години на ХХ век е време, когато в масовата култура широко навлизат историите за извънземни, екстрасенси и паранормални явления. Поради специфичното си местоположение, климатична характеристика, историческо минало и степента си на изолираност, село Ключ става особено популярно с голям брой разкази за наблюдение на НЛО и паранормални явления. И днес може да срещнете в района десетки хора, които твърдят, че такава активност наистина съществува, а клипове в социалните мрежи, за които се твърди, че документират явления с такъв характер, има не по-малко. Документалният филм на Елдора Трайкова „Летящи чинии над село Ключ“ дори е отличен на Монреалския филмов фестивал.[11][12]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище „Гоце Делчев“
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Самуилова крепост
- Храм „Свети Илия“
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ключ
Александър Якимов, (р.1989), български футболист- Ангел Гогов и Петър Калайджиев, дейци на ВМРО[13]
- Благой Латинов, (р.1976), български футболист
- Герасим Заков, (р.1984), български футболист
- Гергана Иванова, (р.1984), първата жена гвардеец в Националната гвардейска част[14]
- Костадин Марков, (р.1979), български футболист
- Спас Делев, (р.1989), български футболист
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Традиционни кукерски игри се провеждат всяка година на 1 и 2 януари;
- Конни надбягвания се организират ежегодно на Тодоровден;
- Традиционният събор на селото се провежда ежегодно на 2 август – Илинден по стария стил.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 438.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.603 – 606
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
- ↑ фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.[неработеща препратка]
- ↑ Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. – В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.74.
- ↑ Природен парк „Беласица“ Архив на оригинала от 2012-03-10 в Wayback Machine..
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ С документалните филми на Елдора Трайкова в Регионална библиотека „Захарий Княжески“
- ↑ Извънземни посещават наше село от 20 години
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
- ↑ 32-г. красавица от с. Ключ първата в историята ни жена гвардейка на пост пред президентството Архив на оригинала от 2016-12-22 в Wayback Machine..
| ||||||||
