Направо към съдържанието

Любен Диков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любен Диков
български юрист
Любен Диков като ректор на Софийския университет чете поздравителен адрес до участниците в IV Международен конгрес за византийски изследвания през септември 1934 година. В дъното – Михаил Арнаудов и Александър Балабанов, пред тях Александър Теодоров-Балан и Иван Георгов, на първия ред – цар Борис III
Любен Диков като ректор на Софийския университет чете поздравителен адрес до участниците в IV Международен конгрес за византийски изследвания през септември 1934 година. В дъното – Михаил Арнаудов и Александър Балабанов, пред тях Александър Теодоров-Балан и Иван Георгов, на първия ред – цар Борис III

Роден
Починал
19 март 1973 г. (77 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Право
ОбластГражданско право, търговско право
Учил приЙосиф Фаденхехт
Работил вСофийски университет Свободен университет
Видни студентиДимитър Силяновски, Иван Апостолов, Кръстю Цончев, Любен Василев, Александър Кожухаров, Петко Венедиков
Членува вБългарска академия на науките

Любен Ангелов Диков е български юрист и общественик, министър на правосъдието през 1935 година.

Любен Диков е роден на 4 август (23 юли стар стил) 1895 година в Оряхово. През 1914 година започва да учи право в Женевския университет, но през следващата година се връща в България и участва в Първата световна война. През 1919 година се дипломира в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, през 1920 – 1922 година специализира в Германия и защитава докторат в Гьотингенския университет.[1]

След връщането си в България Диков преподава в Софийския университет – от 1924 година е доцент, а от 1930 година – професор по гражданско право, през 1927 – 1929 е декан на Юридическия факултет, а през 1933 – 1934 година е ректор на университета. Освен това в периода 1925 – 1944 г. преподава кооперативно и търговско право в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС). За нуждите на тези студенти, той написва знаменития си труд в два тома „Курс по търговско право“ в обем на 1030 печатни страници[2]. От януари до април 1935 година е министър на правосъдието в правителството на Пенчо Златев.[1]

Диков е редактор на списание „Юридическа мисъл“. Той е редовен член е на Българската академия на науките и дописен член е и на Академията за германско право в Мюнхен.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Диков е съден от т.нар. Народен съд и получава присъда от 3 години затвор, отнето му е и званието академик. По-късно е интерниран в лагера Белене. През 1991 година посмъртно е възстановено членството му в Българската академия на науките, а през 1994 година присъдата на „Народния съд“ е отменена от Върховния съд.[3][1]

Любен Диков умира на 19 март 1973 година в София.

  • Институтът на подставеното лице в гражданското и търговското право (1923)
  • Кооперативно право (1927)
  • Курс по българско гражданско право (в 3 тома; 1935 – 1937)
  • Търговско право (в 2 тома; 1935)
  • Гражданско право (в 3 тома – Гражданско право-обща част, Семейно право, Облигационно право; 1936 – 1938)
  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 151 – 152.
  2. Aurea Златни правила, Годишник на ЮФ при УНСС, издат. „Стопанство“ София 2010 г. стр. 7
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 189, ISBN 954-528-790-X