Светлана Алексиевич
| Светлана Алексиевич Святлана Аляксандраўна Алексіевіч | |
 Светлана Алексиевич, 2013 г. | |
| Родена | 31 май 1948 г. |
|---|---|
| Националност |  Беларус |
| Жанр | репортаж, очерк, повест |
| Награди | Хердерова награда (1999) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | alexievich.info |
| Светлана Алексиевич в Общомедия | |
Светлана Александровна Алексиевич (на руски: Светлана Александровна Алексиевич; на беларуски: Святлана Аляксандраўна Алексіевіч) е беларуска писателка и разследваща журналистка.
През 2014 година е номинирана, а през 2015 година става носител на Нобеловата награда за литература.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в украинския град Станислав (от 1962: Ивано-Франкивск) в семейство на баща беларусин и майка украинка. Израства в Беларус. След като завърша училище, работи като репортер в няколко местни вестника и за кратко е в първото риболовно списание на Беларус, преди да стане кореспондент на литературното списание „Неман“ в Минск.[3]
Алексиевич прави журналистическа кариера, пише повествования по интервюта със свидетелите на най-драматичните събития в СССР като Втората световна война, Съветско-Афганската война, падането на СССР и аварията в АЕЦ Чернобил. След преследване от режима на Лукашенко,[4] тя напуска Беларус през 2000 година. Получава закрила от международната мрежа International Cities of Refuge Network и през следващото десетилетие живее последователно в Париж, Гьотеборг и Берлин. През 2011 година Алексиевич се връща обратно да живее в Минск.[5][6]
Книгите на Алексиевич са описвани като литературна хроника на емоционалната история на съветския и пост-съветския човек. Най-известните ѝ книги са: „Войната няма женско лице“, „Последните свидетели (100 недетски разказа)“, „Цинковите момчета“, „Чернобилската молитва (хроника на бъдещето)“.[7]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- У войны не женское лицо, Минск: Мастацкая литература, 1985.
- Последние свидетели: сто недетских колыбельных, Москва: Молодая гвардия, 1985.
- Цинковые мальчики, Москва: Молодая гвардия, 1991.
- Зачарованные смертью (Беларус: 1993, Русия: 1994)
- Чернобыльская молитва, Москва: Остожье, 1997. ISBN 5-86095-088-8
- Время секонд хэнд, Москва: Время, 2013. ISBN 978-5-9691-1129-5
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
- 2020 – Почетен доктор на Университета „Витовт Велики“ в Каунас (Литва)
- 2020 – Награда за свобода на мисълта „Сахаров“ (заедно с други личности[8])
- 2019 – Медал „100 лет БНР“ (Рада на Беларуската народна република) – „за особени заслуги в белоруската литература“[9][10]
- 2018 – Награда „Анна Политковская“ – „за смелые выступления против несправедливости, насилия и экстремизма в ситуации продолжающихся в регионах „забытых“ вооруженных конфликтов“[11]
- 2015 – Нобелова награда за литература[12]
- 2014 – Офицерски кръст на ордена на изкуствата и литературата (Франция)
- 2014 – Награда на читателските симпатии според резултатите от читателското гласуване за наградата „Большая книга“ (Русия) за книгата „Время секонд хэнд“[13]
- 2013 – Награда „Медиси“ за есеистика (Франция) за книгата „Время секонд хэнд“[14]
- 2013 – Награда за мир на немските книгоразпространители[15]
- 2011 – Награда „Ришард Капушчински“ за литературен репортаж (Полша) за книгите „У войны не женское лицо“ и „Время секонд хэнд“[16][17]
- 2011 – Angelus Central European Literary Award (Полша) за книгата „У войны не женское лицо“
- 2007 – Oxfam Novib/PEN Award for Freedom of Expression
- 2005 – National Book Critics Circle Award (САЩ)
- 2002 – Награда „Сандро Онофри“ за репортаж (Италия)
- 2001 – Награда „Ерих Мария Ремарк“ за мир[18]
- 2000 – Награда „Роберт Гайзендорф“ за радиопиеса
- 1999 – Хердерова награда на фондация „Алфред Тьопфер“ (Австрия)
- 1999 – Награда „Temoin du monde“ (Франция)
- 1998 – Награда на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство
- 1998 – Награда на фондация „Фридрих Еберт“ за политическа книга
- 1997 – Награда „Андрей Синявски“ на редакцията на вестник „Новая газета“ (Русия) – „За творческо поведение и благородство в литературата“
- 1997 – Награда „Триумф“ (Русия)
- 1997 – Награда на списание „Дружба народов“ (Русия)
- 1996 – Награда „Курт Тухолски“ на шведския ПЕН клуб – „За мъжество и достойнство в литературата“
- 1987 – Награда на вестник „Литературная газета“ (СССР)[19]
- 1986 – Държавна награда на Ленинския Комсомол (СССР) за книгата „У войны не женское лицо“[19]
- 1985 – Литературна награда „Константин Федин“ на Съюза на писателите на СССР[19]
- 1984 – Награда на списание „Октябрь“ (СССР)[19]
- 1984 – Литературна награда „Николай Островски“ на Съюза на писателите на СССР[19]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Blissett, Chelly. Author Svetlana Aleksievich nominated for 2014 Nobel Prize Архив на оригинала от 2015-01-07 в Wayback Machine.. Yekaterinburg News. 28 януари 2014. Посетен на 28 януари 2014. ((en))
- ↑ Treijs, Erica. Nobelpriset i litteratur till Svetlana Aleksijevitj // www.svd.se. Svenska Dagbladet, 8 октомври 2015. Посетен на 8 октомври 2015. ((sk))
Svetlana Alexievich wins Nobel Literature prize, BBC News, 8 октомври 2015. ((en)) - ↑ Кратка биография на Светлана Алексиевич Архив на оригинала от 2014-09-18 в Wayback Machine., от Кто есть кто в Республике Беларусь. ((ru))
- ↑ Биография на Светлана Алексиевич на сайта на фондация „Ланан“. ((en))
- ↑ Биография на Светлана Алексиевич Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine. на сайта на ПЕН център Германия. ((en))
- ↑ Обширна биография на Светлана Алексиевич Архив на оригинала от 2015-10-13 в Wayback Machine. на сайта на Наградата за мир на немските книгопродавци. ((en))
- ↑ Светлана Алексиевич, razkazite.eu
- ↑ „На их стороне правда“. Премию Сахарова за 2020 год получила белорусская оппозиция
- ↑ Премии – Светлана Алексиевич // Посетен на 2019-10-19. (на руски)
- ↑ Фотофакт: Светлана Алексиевич с медалью БНР-100 // charter97.org, 2019-06-28. Посетен на 2019-10-19. (на руски)
- ↑ Елена Дьякова. „Мы все заложники культуры войны“. Лауреатами премии Анны Политковской 2018 года стали Биналакшми Непрам и Светлана Алексиевич // Новая газета - Novayagazeta.ru, 2018-10-05. Посетен на 6 март 2021. (на руски)
- ↑ Пресрилийз на Нобеловата награда за литература за 2015 г., Nobelprize.org, 8 октомври 2015.
- ↑ Говорит и показывает Дом Пашкова // Независимая газета, 2014-11-27. Посетен на 2014-11-30.
- ↑ 2013 / Lauréats, блог на наградата „Медиси“.
- ↑ Алена Солнцева, Голос красного человека, stengazeta.net, 21.10.2013.
- ↑ Nagroda im. Kapuścińskiego 2015: po raz pierwszy podwójna. Laureatami Swietłana Aleksijewicz i Michał Olszewski, Wyborcza.pl, 14 maja 2015.
- ↑ Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka — Nagroda im. Ryszarda Kapuścińskiego — Ryszard Kapuściński Архив на оригинала от 2020-11-17 в Wayback Machine., Kulturalna Warszawa.
- ↑ Анастасия Рахманова. 26.06.2001 „Время жить“ Присуждение премии мира имени Эриха Марии Ремарка в Оснабрюке // Deutsche Welle, 30 ноември 2001. Посетен на 6 март 2021. (на руски)[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д Сергей Чупринин: Русская литература сегодня: Зарубежье. М.: Время, 2008 г. ISBN 978-5-9691-0292-7
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Интервю на Диана Иванова със Светлана Алексиевич в Бон, 8 април 2014 г., в. „Култура“, бр. 5 (2797), 6 февруари 2015
- „Археоложката на комунизма“, Дойче веле, 14.10.2013 г.
- „Светлана Алексиевич и „краят на червения човек“ (Откъс от книгата „Време секънд хенд: Краят на червения човек“, подготвена за печат от издателство „Парадокс“), превод Живка Иванова, „Капитал“, 8 октомври 2015 г.
- „Самотният човешки глас“ (Откъс от книгата „Чернобилска молитва“) Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine., превод Лилия Петрова, razkazite.eu
- „Чернобил – знакът, който не разбираме“ (интервю за вестник „Зюддойче Цайтунг“), Либерален преглед, 26 април 2010 г.
- „Литературният Нобел 2015“, блок във в. „Култура“, бр. 35 (2827), 16 октомври 2015 г.:
- Васил Димитров, „Чернобилска молитва“: Книга на месец май 2020 г., сайт на Читателския клуб на НБУ
- Пълният текст на книги на Светлана Алексиевич в pdf на личния ѝ сайт:
- „У войны не женское лицо“ Архив на оригинала от 2015-10-15 в Wayback Machine. ((ru))
- „Последние свидетели (сто недетских рассказов)“ Архив на оригинала от 2015-11-29 в Wayback Machine. ((ru))
- „Цинковые мальчики“ Архив на оригинала от 2015-11-06 в Wayback Machine. ((ru))
- „Чернобыльская молитва (хроника будущего)“ Архив на оригинала от 2015-11-06 в Wayback Machine. ((ru))
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Svetlana Alexievich в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |