Сисани
| Сисани Σισάνι | |
| — село — | |
  Сисани  Сисани  Сисани | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Синяк |
| Надм. височина | 1152 m |
| Население | 173 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 03 |
Сиса̀ни (на гръцки: Σισάνι, катаревуса Σισάνιον, Сисанион) е село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония. Селото има население от 348 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Сисани е разположено високо в прохода между планините Мурик (Мурики) и Синяк (Синяцико). Отдалечено е на 4 километра югозападно от Влашка Блаца (Власти), на 15 километра северно от Ератира (Селица) и на 30 километра северно от Сятища. В Сисани е разположен Сисанийският манастир „Свето Успение Богородично“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Сешане с обичайно застъпване на българското ш с гръцкото σ, което идва от сеха, „навес“, „кошара“.[1]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
В средновековието Сисани е епископска катедра, като катедралата е посветена на Света Богородица и датира от XI – XII век.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XVII век арпхиепископ Зосим II мести центъра на епархията от Сисани в Сятища.[3]
В XIX век Сисани е паланка в Кайлярска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сисани (Sissani) живеят 300 гърци.[4]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Сисани:
| „ | Оттук [Емборе] на 1 час югозападно се намира християнското село Себан или Сисан. Това село във византийско време е било град, наречен Алифус. Тогава тук е била резиденцията на Сисанийския и Сачистки митрополит, на когото то е подчинено днес в църковно отношение. В селото и днес има няколко църкви. Разположено е на доста плодородна равнина и е обградено с гори. В него има 20 къщи с 25 семейни двойки и 46 нуфузи, плащащи 2300 пиастри данък и 1380 пиастри [инание-аскерие]. В селото има много ручаи и изобщо много вода. Жителите му се занимават със земеделие... Село Сисан е отдалечено на 5 часа от Сачиста, на час и половина от Блаца и на пет и половина часа от Кайляр.[5] | “ |
„Аромѫнското население отъ Шатиста, както съобщава Pouqueville, произлиза отъ Сисанионъ, което отъ аромѫнетѣ се нарича Шайнли и, като малко селце, е разположено подъ Блаца. Жителитѣ на този голѣмъ нѣкога градъ сѫ се прѣселили въ Блаца, Кожани и Шатиста и се отличаватъ, че се подаватъ на гърцитѣ, което се обяснява съ това, че Самнионъ е билъ сѣдалище на владика. Владиката въ Шатиста и сега още се нарича Самнионски.“[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сисани (Шишани, Шайни) и има 400 жители гърци и 400 жители власи.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сисани (Шишани) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 80 къщи.[8]
Според гръцка статистика от 1904 година в Сисанион живеят 250 гърци елинофони.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сисани остава в Гърция.
Гробищният храм на селото е посветен на Свети Николай.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Цифликиотика Ливадия | Τσιφλικιώτικα Λιβάδια | Ливадия | Λιβάδια[11] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Καραγιάννη, Φλώρα. Επισκοπικός Ναός Σισανίου // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 24 май 2014 г.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 247 – 248.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 169 – 170. (на руски)
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 126.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
